България е най-непозната на Стария континент въпреки
хилядолетната си история. Разположена между Балканите и Черно
море, България пази тайните си в очакване да се присъедини към
ЕС. Щом започне да се свечерява и
горещините намалеят, кафенетата на бул. "Витоша" в София се
пълнят с клиенти, които искат да се отдадат на миг размисъл за
реката на живота, преминаваща пред тях. Това е булевардът, на
който се намират магазините на големите международни марки.
Луксът
блести зад витрините, но е недостъпен почти за всички.Столицата
е разположена в западния край на страната и от нея тръгват
всички възможни пътища. Някои водят към високите планини,
насечени от тесни долини, в които продължава старият начин на
живот, или се губят из равнините на Тракия.
Други
водят към средновековни манастири, в които през вековете е била
създадена богатата и дълбока духовна традиция, със специфичен
блясък, въпреки че човек може да се отправи в търсене на почти
непознати градове като Пловдив или Велико Търново, в които
пътешественикът открива бляскаво архитектурно наследство, което
е слабо оценено. Всяко пътуване от София неизбежно ще се насочи
на изток, към Черно море, там, където древните гърци са си
задали за пръв път въпроса каква е разликата между тях и
останалите жители на света, които не говорят гръцки - варварите.
Това е
едно пътуване в по-малко познатата част на Европа, въпреки че
тази част е участвала в продължение на векове в изграждането на
Стария континент. От Пловдив пътят към Черно море се отклонява
към Велико Търново и може да премине през Розовата долина,
където цъфтят милиони цветя в края на май.
В
околностите на село Шипка се издига една от най-красивите църкви
в България, с позлатени кубета, блестящи на слънцето, сякаш
пренесена направо от Русия. На няколко километра, в Казанлък, се
намира друг паметник, част от световното културно наследство:
тракийска гробница, украсена с прелестни картини, изобразяващи
шествие на слуги и коне, които се приближават към покойника. Тя
е малка, красива и предизвикваща емоции. Има едно място, на
което изглежда сякаш река Янтра е полудяла и прави завои, които
почти превръщат Велико Търново в остров. От планинските склонове
са надвиснали къщите в града, в много случаи една над друга,
което формира изненадващ градски облик.И така малко по малко се
стига до крайната точка на пътешествието. Най-добре е това да е
Несебър - градче, заемащо малък полуостров, навлизащо във водите
на Черно море.
Несебър е ярък пример на срещата на цивилизациите по тези
брегове през вековете.
Градът
е най-добрата съвкупност от архитектурни паметници, изработени
предимно от дърво, по цялото крайбрежие на Черно море. Повечето
от тях са от XIX в., въпреки че има и по-стари сгради. Всички те
формират великолепна архитектурна колекция от времето на
Възраждането, която предполага събуждането на българската
култура след векове османско владичество. В периода XIII-XIV в.,
в който летописците описват красивата Месемврия, са били
построени много църкви. Понякога върху фреските им могат да се
открият нарисувани кораби.
Това е
вековна традиция на моряците, които считат, че по този начин ще
получат божията благословия и защита, която ще им осигури
успешно завръщане.
Преводът е публикуван за първи път в
"Дневник"