|
Мъглявите обещания и тежките изпитания, през които преминаха
всички българи през последните 15 години, затвърдиха в мнозина от
тях убеждението, че сегашният характер на социалните реформи е
изчерпан и е необходимо да се очертае бърза перспектива за
излизане от бедността и мизерното съществуване на хората с ниски
доходи, на хората с неравностойно социално положение, на хората в
третата възраст. Днес гражданите на България най-малко се нуждаят
от високопарни обръщения, тържествени клетви и обещания. Те искат
достойно съществуване, каквото могат да им дадат онези партии,
политици и правителства, които се равняват не само по своите
предшественици, а по успешните правителства и успешните действия
на най-бързо развиващите се страни в Обединена Европа.
Българските граждани са готови и очакват от своите управници
решителни действия, които ще очертаят ясна перспектива за
съществуване не след 60 или 70 години, а още утре, през следващите
няколко години. Тези действия са ограничаване на правителствените
разходи и административна реформа, ново качество на бизнес
средата, данъчна реформа, реформа в социалната сфера.
Ограничаването на правителствените разходи не е просто съкращаване
на администрация и на разходите на министерствата. Необходимо е
предефиниране на ролята на министерствата и ведомствата в посока
ограничаване или отпадане на голяма част от техните директивни и
регулативни функции, прехвърляне на компетенции и на материални
ресурси към местната власт, ограничаване на преразпределителните
процеси в бюджета, поетапно закриване на нефинансови предприятия и
ведомства, премахване на явни и скрити субсидии, зад които стоят
чиновници с основно занимание “производство на държавни разходи”.
Нужно е да се преформулират функциите на определени ведомства, да
се съкратят персонал и дейности, да се ограничи броят на заетите в
бюджетната сфера и да се предоставят възможности за решения в тази
посока на местната власт в рамките на прехвърлените им правомощия
и ресурси.
Държавните разходи трябва да се сведат в рамките на 28-30 на сто
от брутния вътрешен продукт, а съкратените 8-10% да се прехвърлят
в сферата на частните интереси на българските граждани посредством
облекчаване на данъчното и осигурително бреме. Българските
граждани имат правото и възможността да решат съдбата на тези
средства посредством инвестиции, спестяване или потребление.
Неявните дефицити в бюджета - например тези в социалната и
образователната сфера, трябва да се извадят на светло.
Българският бизнес се нуждае повече от всякога от своевременното и
коректно оттегляне на държавата от всичко, което би могло да бъде
извършено по-ефективно от частната инициатива на гражданите.
Новото качество на бизнессредата означава бърза приватизация на
държавните монополи в сферата на енергетиката, транспорта,
инфраструктурата и други монополни услуги и дейности. Монополът
поддържа високи цени, които са непосилни за обикновените хора, и в
същото време повишава себестойността на произведеното и ограничава
потенциалния периметър на българските предприемачи. Необходимо е
да се разшири обхватът на приватизация - земя, гори,
инфраструктура, природни ресурси, да се прехвърли тази държавна
собственост в разпореждане на местната власт. Решително трябва да
се подобрят публичните услуги от страна на правителството и на
местната власт в посока на малките и средни фирми, да се ускори
реализацията на проекта “Електронно правителство”, съществено да
се съкратят сроковете и разходите за стартиране и закриване на
определен вид дейност, да се създадат възможности за бързо и
ефикасно решаване на търговските спорове посредством свободен
избор на предприемача между съда и частния търговски арбитраж.
Необходимо е да се съкратят до санитарния минимум лицензионните и
разрешителните режими, а част от регулациите да се прехвърлят
върху браншови и съсловни организации.
Без
сериозна либерализация на пазара и без трайно и необратимо
ограничаване на разходите на правителството не би могло да бъде
извършена структурна данъчна реформа. Тази реформа се изразява в
отпадане данъка върху печалбата на юридическите лица, патентния
данък, както и подоходния данък за физически лица и заменянето им
с равен по размер за физическите и юридическите лица
пропорционален данък. Необходимо е да се преразгледат задачите на
данъчната администрация, да се оптимизира нейната дейност с оглед
опростената процедура по начисляване на дължими суми и на
събирането им. Част от администрацията трябва да се пренасочи към
повишаване събираемостта на данъците. Подобна данъчна реформа
неизменно ще доведе до повече средства в ръцете на отделните
граждани - средства, които те са получили посредством
инициативност, умения, предприемчивост, упорит труд; възможност за
увеличаване на спестяванията и обема на инвестициите вътре в
страната; възможност за значително увеличение притока на
чуждестранни инвестиции; ограничаване изкривяването на цените на
пазара вследствие на съкращаване на сивата икономика и
ограничаване на нелоялната конкуренция; рязко намаляване на
стимулите за укриване на доходи, ограничаване на корупционните
практики и повишаване събираемостта на данъците.
Реформата в здравеопазването, социалното осигуряване и
образованието не е просто структурна реформа, а цялостно
преосмисляне за ролята на държавата и границите на нейните
възможности. Неефективното функциониране на тези три системи
досега влече след себе си огромни и непрекъснато нарастващи
публични разходи. В тези системи почти изцяло липсва частната
инициатива, конкуренцията и личната отговорност. Ако тези системи,
особено пенсионната, не бъдат своевременно реформирани, днешното
поколение на България ще натрупа значителен дълг, който ще трябва
да плащат следващите поколения. За да се промени тежката картина,
е необходимо да се направят следните решителни стъпки: поетапна
частична приватизация на пенсионната система, преминаване към
капиталонатрупващи схеми, привличане на чужди инвестиции и
постепенно ограничаване ролята на държавата до управление и
стопанисване на пенсионния фонд, ориентиран към хора в
неравностойно социално положение - инвалиди, социално слаби
домакинства и пр.; раздържавяване на здравеопазването - премахване
монопола на Националната здравно-осигурителна каса, ускорена
приватизация на болниците и отказ от регулиране на предоставянето
на медицински услуги; третиране на образованието като услуга,
разширяване на частната инициатива и конкуренцията, както в
средното, така и във висшето образование, създаване на възможности
за трайна и реципрочна връзка между образователния сектор и
икономиката, конвертируемост на висшето образование и
образователните степени в Европа и САЩ.
Тази реформа е особено тежка за нас. Тя изисква продължителност
във времето, поетапност и приемственост в политиката на
българските правителства. Сегашната разходно-покривна и
държавно-административна система работи в изключително
неблагоприятни демографски условия и практически е фалирала.
Понастоящем тя осигурява ниски пенсии, обещава ниски пенсии и за в
бъдеще срещу изземването на огромни вноски от работещите - 29%.
Поетапното въвеждане на частната капиталонатрупваща система, на
по-ниските вноски, възможността за избор и личните пенсионни
фондове несъмнено носят изключителни ползи, както за гражданите,
така и за икономиката като цяло. Примерът на някои
източноевропейски страни - днес членки на ЕС, както и на редица
държави с развита пазарна икономика, е нагледно доказателство за
бъдещи неблагополучия и дори кризи в системата. Той е също така
достатъчно убедително доказателство как частните пенсионни фондове
мобилизират вътрешен и чуждестранен инвестиционен ресурс, работят
в условията на висока сигурност на спестяванията и динамизират
вътрешните пазари.
- - - - - -
* Бенчо Бенчев е агробизнесмен, съветник
в ОбС-Бургас, публикацията е
осъществена
със съдействието на
Balkan Media Agency |