|
Отстраняването на досегашния директор на НСБОП ген.
Румен Миланов предизвика твърде необичайни реакции и от среди на
МВР, и от страна на ключови фактори от управляващата партия НДСВ в
сферата на сигурността. Веднага след новината за кадровата промяна
главният секретар на вътрешното министерство Бойко Борисов бе
цитиран в пресата с такава висока професионална оценка за работата
на Миланов, от която, ако тя е вярна, би трябвало да последва не
смяна, а поощрение за шефа на НСБОП.
Не ми е
ясна логиката на такива промени - каза още Борисов, с което, освен
че косвено допълни оценката си за работата на Миланов, позволи да
стане известно и още нещо - че промяната под никаква форма не е
била обсъждана с главния секретар, неговото мнение като оперативен
ръководител на службите не е било търсено и зад тази толкова
крупна персонална промяна се крие не толкова професионална,
колкото политическа воля. Чия обаче?
Объркването, което предизвика демонстративната похвала на Борисов
за дейността на НСБОП, отведе журналистите до идеята да потърсят
повече информация от министъра на вътрешните работи Петканов.
Ако
министърът е бил цитиран правилно в един от петъчните
всекидневници, то отговорът е достоен да бъде дописан като реплика
на някой от героите в романа на Джоузеф Хелър "Параграф" 22.
Отговорът на Петканов, прочетен в петък, гласеше: "Смяната е
продиктувана от необходимостта да се извършват кадрови промени."
Но откъде идва тази необходимост? Очевидно е, че в основата й не
стоят професионални аргументи, след като експертната оценка за
работата на НСБОП е толкова висока, а Бойко Борисов съжали на
глас, че не може да продължи съвместното си партньорство с
Миланов.
Тогава
вероятно повече информация би могла да се потърси и да се получи
от парламентарната комисия по вътрешна сигурност, чийто
председател Владимир Дончев има силни политически позиции и в
партията НДСВ.
И
журналистите отиват при Владимир Дончев. Оказва се, че той научил
последен - едва ли не от медиите, че се извършва такава промяна. А
защо е била извършена? Питайте Сергей Станишев - отговаря обидено
Дончев пред вестник "Сега" в съботния му брой.
Внушението е повече от недвусмислено - зад отстраняването на
Миланов прозира намерение на социалистическата партия да печели
влиятелни позиции в системата за сигурност.
На думи
звучи логично, но ако думите бъдат анализирани на фона на
актуалните политически обстоятелства, картината започва да
изглежда смущаваща поради многото си пукнатини.
За
разлика отпреди единайсет години, когато в рамките на "динамичното
парламентарно мнозинство" при правителството на професор Беров БСП
разполагаше с най-влиятелната фракция в Народното събрание и се
подготвяше да премине от сенчесто към открито управление на
страната, сега зад правителството на Симеон Сакскобургготски стои
политическа сила, спечелила убедително парламентарни избори.
В
сегашното Народно събрание има устойчиво мнозинство, а БСП -
каквито и да са настроенията и нагласите около нея - е все пак
само "лявото парче" на опозицията. Тази партия, за да може да
предприема толкова дръзки кадрови интервенции в системата на МВР,
трябва да има или много сериозно политическо влияние, или много
добре пласирани свои хора на възможно най-високи политически
равнища.
Ако е
истина, че зад махането на Миланов стои БСП, то, откъдето и да се
погледне, в основата на предложението формално би следвало да бъде
министърът на вътрешните работи, който обаче е член на НДСВ.
При
толкова значима кадрова рокада на върха на НСБОП едва ли Петканов
не е съгласувал решението си с някого. Промяната, както стана
очевидно, не е била консултирана с шефа на парламентарната комисия
по вътрешна сигурност Владимир Дончев, нито пък за нея е бил
предварително уведомен или е било потърсено експертно становище от
Бойко Борисов.
Впрочем
Законът за МВР не предвиждал правомощия за главния секретар при
взимането на кадрови решения.
Но не
това е най-важното в случая. Важното е, че синхронизирането на
позиции по смяната на Миланов е ставало по политически, а не по
професионални критерии. То не е извършвано в средите, които пряко
се занимават с парламентарното наблюдение и гражданския контрол
над службите, а някъде по вертикала нагоре над Петканов - твърде
възможно е консултираното ниво да е бил вицепремиерът Пламен
Панайотов.
Във
всички случаи, дори зад смяната на Миланов да прозира ярък
политически интерес на БСП - такава промяна би била неосъществима
без осъзнат политически интерес и воля на част от НДСВ.
Прекалено високо е равнището на кадровата рокада, за да бъде
подозиран Петканов, че например механично е изпълнил някаква
поръчка на социалистите.
Тогава
какво би могло да се крие зад смяната на Миланов освен съчетанието
на две политически воли - на БСП, но и на среди от НДСВ? Когато
има съвпадение на политически интереси между такива формации,
каквито са управляващата в момента НДСВ и атакуващата властта БСП,
е логично да се запитаме какво би могло да ги обединява не
другаде, а именно в пресечната точка "шеф на НСБОП". Стратегически
погледнато, година преди изборите всички политически сили се
стремят да спечелят благоприятни позиции, които да им позволят не
просто да направят добър старт, но и да реализират своеобразни
"скрити коалиции". Известно е, че още през 2001 НДСВ обяви
намерение да си партнира във властта с всички останали -
независимо дали са вляво, вдясно или в центъра.
Макар и
възлова в системата на сигурността, на общия политически фон
функцията и преместването на Миланов много прилича на
преместването на важна пешка в шахматен двубой, чието моментно
жертване може да осигури след няколко хода надмощие за по-добрия
играч.
По този
начин в НДСВ се постигат две цели. Едната е, че в краткосрочен
план управляващите постигат "сепаративен мир" с БСП в областта на
сигурността, а в дългосрочен - след евентуално свое успешно
представяне на изборите отсега залагат важно общо кадрово решение
заедно със социалистите. От друга страна, за НДСВ като вътрешна
партийна йерархия начинът на взимане на подобно решение подсказва,
че тепърва предстои да се наместват нови и нови организационни
пластове с възможности да правят политика. БСП също взима своята
печалба. Дори само внушението, че социалистите са съумели да
предизвикат отстраняване на шефа на НСБОП, подсилва значими
клиентелистки настроения в полза на социалистите и ги дообрисува
като "скритите силни на деня". Преведено на езика на
шейсетгодишнината от Девети септември - да махнат по
социалистическо нареждане шеф на НСБОП година преди
парламентарните избори е все едно да изпратиш Шопския партизански
отряд неприкрито да охранява трамвайната стачка на шести
септември, а полицията да наблюдава отстрани.
Но освен
символично за БСП всичко това има и особено практическо значение.
На
специален пленум на Висшия съвет - в началото на "Петролгейт"
Сергей Станишев изненадващо обяви две взаимно изключващи се неща.
Едното -
че БСП тръгва към предсрочни избори и ще мисли за вот на
недоверие, а второто - че НДСВ е потенциален партньор на
социалистите за следващо коалиционно управление. Хем поиска да ги
сваля от власт, хем поиска да управляват заедно след това.
И всичко
се разигра на фона на "Петролгейт". Дали пък и със смяната на
генерал Миланов БСП не се стреми да спечели петролно спокойствие?
Дали пък няма наистина нещо, което кара социалистите да се
тревожат заради времето на Садам Хюсеин и сега след смяната на
Миланов, да си мислят, че може да си поотдъхнат?! |
