БСП се опитва да превземе службите за сигурност година преди изборите. До този извод стигнаха СДС и ОДС след уволнението на директора на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) ген. Румен Миланов. Няма спор - констатацията е вярна. Но с едно важно уточнение: БСП не се опитва да превземе спецслужбите, а успешно ги превзема. При това не от вчера и днес, а от три години насам.

За това, че ген. Румен Миланов ще бъде сменен, се знаеше повече от месец преди освобождаването му да стане факт. В средите на МВР се заговори, че фигури в БСП, които диктуват модата вляво, са сондирали мнения за неговата смяна и евентуален заместник. Упорито върви например слухът, че зам.-председателят на БСП Румен Петков е бил път до Пловдив, за да уговаря шефа на РДВР - Пловдив, ген. Валентин Петров да заеме мястото на Миланов. На въпрос как аргументирахте пред колегите си предложението си (за освобождаването на Миланов - бел. авт.) вътрешният министър Георги Петканов, който никога не е крил близките си връзки с "Позитано" 20, дори не направи опит да измисли нещо повече от: "Той е освободен, щото трябва да бъде назначен друг - пловдивският директор на РДВР ген.-майор Валентин Петров." "Плевенската връзка" (Румен Петков е бивш кмет на Плевен) пък е още по-очевидна: за заместник на ген. Петров е калесван директорът на РЗБОП - Плевен, подп. Мирослав Николов, който ще наблюдава контрабандата. С други думи - всичко си върви по план...

Има достатъчно на брой примери, от които може да се направи изводът, че БСП кадрува в сектора за сигурност от самото начало на управлението на НДСВ и ДПС:

• През 2001 наследникът на овакантения след оставката на ген. Атанас Атанасов директорски пост в Национална служба "Сигурност" беше назначен след активната намеса на току-що избрания за президент лидер на БСП Георги Първанов, който заяви, че никой без него не може да кадрува в службите. Тогава вътрешният министър Георги Петканов в прав текст заяви, че държавният глава ще реши кой да оглави НСС, въпреки че по конституция с такава задача е натоварен Министерският съвет.

• Веднага след срещата на върха в Прага през ноември 2002 беше задействана и смяната на директора на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Димо Гяуров, а за да му затвори устата и да си спести скандал, кабинетът го изпрати посланик в Унгария. За поста с премиерско одобрение беше лансиран депутатът от БСП Бриго Аспарухов, кадър на Първо главно управление на Държавна сигурност и бивш шеф на НРС, участвал в свалянето на правителството на Филип Димитров. Срещу назначението се възпротиви лично тогавашният генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън.

• В началото на 2003 за и.д. директор на НРС беше назначен полк. Кирчо Киров, чийто брат е член на Висшия съвет на БСП. Няколко месеца по-късно при скандала с разкриването на българска "къртица" в Берлин германски политици директно заявиха, че не приемат назначението.

• През септември 2003 Симеон Сакскобургготски отново се присети за Бриго Аспарухов и реши да го назначи за координатор на службите за сигурност. Аспарухов се отказа за броени дни от депутатското място в редиците на БСП и дори привика шефовете на служби, за да им се представи и да поиска да му бъдат издадени необходимите пропуски за достъп до ведомствата им. Кадровият ход на премиера предизвика безпрецедентната реакция на САЩ и Великобритания, която в крайна сметка принуди премиера да се откаже от решението си.

• През декември 2003 след среща с ръководството на БСП министърът на вътрешните работи набързо пенсионира директора на Национална служба "Полиция" ген. Васил Василев. Той също беше оценен като професионалист и беше прибран на завет като експерт в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. На негово място беше назначен директорът на РДВР - Плевен, Илия Илиев, отново сочен за близък на зам.-председателя на БСП Петков.

• Шест месеца по-късно по същата процедура беше сменен и директорът на НСБОП.

Интересно е, че нито една от важните смени в МВР не стана с мотива за несправяне с работата в борбата с престъпността, въпреки че обществото има основателни критики точно по този пункт. Показателно е, че всички значими операции, за които МВР получи похвали, особено през последната година, са предимно с участието на НСБОП. Излиза, че службата поне по линия на международното сътрудничество си върши работата. Очевидно е обаче, че за да балансира, премиерът "играе" в тази сфера с две тестета карти. С едното, в което основен коз му е ген. Бойко Борисов, "играе" със западните специални служби, а с другото реди преди всичко пасиансите на БСП, като инициатор за всички рокади в МВР е министър Петканов, за когото отдавна се знае, че не обича да се допитва до професионалното ръководство в лицето на главния секретар.

По същата схема се работеше и при управлението на Беров, родено с мандата на ДПС. Тогава социалистите пак превзеха ключови позиции още преди да спечелят изборите през 1994. Фактът, че сега НДСВ и ДПС максимално улесняват задачата на БСП да се подсигури преди вота догодина, предоставяйки й на тепсия служба като НСБОП, която следи контрабандата и наркотрафика и която във всеки един момент е наясно кой, къде, от кого и колко куфарчета е получил за партийните централи, е красноречив сам по себе си. Както каза не друг, а депутат от левицата: "Освобождаването на ген. Румен Миланов е свързано преди всичко с възможностите на службата, с информацията, с която тя разполага, и с желанието на определени фактори да я контролират." Точно така е: година преди изборите БСП държи контрола върху сектора за сигурност. А този контрол означава повече информация за политическите противници и повече (не само информационен) ресурс.