|
Поканите се бавят: Писмата на
луксозна хартия със златния руски царски орел, с обръщението
«Президентът на Руската Федерация има чест...» закъсняват.
Изглежда, Владимр Путин все още не е решил, кой е достоен за
честта да бъде поканен в Екатерининската зала. Както се чува от
кръгове близки до Кремъл, списъкът на гостите се подлага на
непрекъсната преработка.
По традиция Путин се среща веднъж в
годината с големите играчи на руската икономика. Трийсетина
господа, които взети заедно тежат около 100 милиарда долара, седят
пред бутилки с минерална вода и вежливо изслушват разсъжденията на
държавния глава за взаимоотношенията на пазара с
властта. Който непредпазливо се реши да вземе думата, както
направи това през февруари 2003 година тогавашният шеф на
най-големия руски нефтен концерн Юкос Михаил Ходорковски, рискува
по-късно да се озове в затвора. «Ние приемаме всяка форма на
диалог, който не води до съдебно преследване», казва един от
вероятно поканените.
Москва, ул. Илинка 6, Търговската
палата. На
съвместна конференция са се събрали представителите на 3000
милиарда долара. Renaissance Capital
е поканил чуждестранни фондови мениджъри. Девизът на проявата е
взет от роман на Дикенс: «Големите очаквания». Докато министърът
на икономиката Герман Греф представя от подиума уволнението на
няколко некадърни служители като достатъчно убедителен сигнал за
подобряване на инвестиционния климат, окичените със слушалки глави
в залата се клатят скептично: «Това са глупости», мърмори гост от
Канзас. «Цялата система е прогнила».
Стивън Дженкинс, шефът на
Renaissance Capital
потвърждава: «Доверието и уважението къмт
правото на собственост пострадаха сериозно през мандата на
президента Путин.»
След аферата Юкос, при която по
безпрецдентен за Русия начин Кремъл, прокуратурата и данъчната
полиция се разправиха с един частен концерн със 105 000 служители,
отношенията между държавата и бизнеса са подложени на изключително
изпитание.
«Не се предвижда ревизия на
резултатите от приватизацията», обещава Владимир Путин. Само «пет
до седем човека» просто били нарушили законите. Премиерът Михаил
Фрадков от своя страна настоява разбиването на днешната монополна
структура на руската икономика да стане с помощта на стратегически
инвеститори. При приватизацията през 90-те години чуждестранните
инвеститори бяха поставени извън играта..
Тогава бе дивото врме, през което
бе заложена основата на днешната икономическа структура. Който
иска да разбере спора за частната собственост, дебата за
одържавяването, трябва да обърне поглед назад, към 90-те години,
които бяха епохата на руското натрупване на капитала.
Съветската империя току що се е
разпаднала, магазините са празни, опашките дълги, започва
гигантският експеримент по формирането за една нощ на пазарно
стопанство за 148 милиона души. «Нужни са ни милиони собственици,
а не стотина милионера», казва президентът Елцин на 7 април 1992 в
реч пред Конгреса на народните депутати. Министърът за
приватизация Анатоли Чубайс, динамичен младеж от Санкт Петербург с
рижав перчем, организира най-голямото след национализацията на
комунистите преразпределение на собствеността в руската история.
До 1994 14 000 комбината, т.е. 70%
от руската промишлност се трансформират в акционерни дружества.
Правителството емитира 144 милиона
ваучера, които представляват полагащия се на всекиго дял от
народното имущество. Всеки от тези документи е ценен колкото «една
до две волги», обещава Чубайс. Повечето ваучери обаче не носят на
собствениците си дори и стойността на бутилка водка.
За тези, които разполагат с връзки,
документите са равносилни на злато. Млади инвестиционни банкери
като Ходорковски & Co. закупуват ваучери, заменят ги срещу акции и
поемат правата над фирми. Това е времето, когато купувачи тръгват
по пътищата на руската империя с куфарчета от изкуствена кожа,
закачени с белезница на китките им и натъпкани с изтъркани
доларови банкноти. Те застават пред фабричните портали на димящи
медни комбинати и предлагат на работниците бърза сделка: по
няколко долара за техните фирмени дялове, по бутилка водка за
ваучер. Повечето не се колебаят дълго, още повече, че мнозина от
месеци не са получавали заплата.
Победители след бурята на първата
вълна на приватизация са гладните млади хора и опитните стари. Към
средата на 90-те години «червените директори» държат средно около
70% от акциите на своите дружества. Но и
олигарсите успяват да положат основите на своето богатство. Много
от фирмите са купени срещуцена,
съпоставима със стойността на минимален
дял от годишната печалба, която те носят.
Москва, Ленинските хълмове.
«Имам една идея», казва
Владимир Потанин. «Това е абсурд», отговарят му останалите. Денят
е 30 март 1995. Банкерът, придружен от колегите си олигарси
Ходорковски и Смоленски, застава пред руския кабинет. На
четиричасово заседание той предлага на правителството сделка,
която е толкова очебийно несериозна, че неминуемо би трябвало да
бъде отхвърлена. Банков консорциум е готов да заеме на държавата
сума равна на 1,8 милиарда долара. Като гаранция се залагат
дяловете на най-големите руски предприятия. В случай, че държавата
– което е най-вероятно – не успеее да заплати парите, се предвижда
продаването на фирмените дялове на търгове. Потанин премълчава, но
всеки в залата го чува отчетливо: При наддаването банкерите ще
получат предприятията на символични цени. «На мен ми звучи
разумно», казва премиерът Виктор Черномирдин. И президентът Елцин
е впечатлен. В края на крайщата олигарсите обещават финансирането
на неговата предизборната кампания.
Потанин съствавя списък от 44
предприятия, по-късно в него остават 29, а накрая една дузина,
които подлежат на т.н. «loans-for-shares» иначе казано на
далаверата «кредити срещу дялове». Нефтени концерни,
металургически комбинати, пристанища, корабостроителници отиват на
търг.
Така се раждат гигантите на
икономиката.
Москва, Ленинските хълмове.
След като президентът
Путин подписва на 31 август Указ 889 «За реда на предаването под
залог на акции, които са собственост на Федерацията» всичко тръгва
много бързо.
Сургут, Сибир.
На 3 ноември 1995 аерогарата на
сибирската нефтена метрополия Сургут е поставена под блокада.
Тежко въоръжена охрана не допуска никого в града. По този начин
броят на участниците в търга, на който се наддава за 40,12%
от акциите на концерна Сургутнефтгаз,
остава съвсем ограничен. Хората около генералния директор Владимир
Богданов плащат за пакета 88,9 милиона долара. Две седмици
по-късно Владимир Потанин купува 38% (51%
от гласовете) от най-големия производител в света на никел, кобалт
и платина Норилск Никел. Сделката му струва
170,1 милиона долара. Търгът се смята за инсцениран.
Михаил Ходорковски пък плаща 309
милиона долара за да поеме 78% от Юкос. В
неговия случай се носи слухът, че пакетът акции е заплатен с пари
на самия Юкос...
Москва, Тверская улица.
«Алфред, имам една молба
към теб.» С тези думи в края на ноември към главния приватизатор
Алфред Кох се обръща олигархът Борис Березовски. «И аз искам един
нефтен концерн.» Времето започва да не стига. Специалната оферта
на «loans-for-shares» важи само до края на годината. Държавният
служител Кох сяда на бюрото в частния си апартамент на Тверская и
собственоръчно натраква за частния бизнесмен Березовски заявление
за участие в търга на Сибнефт. Контролният пакет преминава в
негова собственост за 100,3 милиона долара.
Нито държавни служители като Чубайс
и Кох, нито Кремъл или правителството виждат някаквъв проблем с
провеждането на тези инсайдърски търгове.
Става дума за обичаен бизнес. Те или са привърженици на
идеята, че новите бизнесмени просто трябва да заемат ключовите
постове в икономиката, или имат основание да си правят сметката,
че и техните интереси няма да останат пренебрегнати.
Бернхард Блек, професор по право в
Станфорд нарича това «клептокрация». Ролята
на корупцията в «гешефта на столетието» така и остава неуточнена
докрай.
«В нашата страна просто те
определят за милионер. Разбира се, че ти е необходима подкрепа в
правителството, в парламента, в местните силови структури и в
службите за сигурност», казва милиардерът Пьотр Авен.
Съгласно анализи на Световната
банка, в момента 23 промишлени конгломерата контролират 36%
от оборота в Русия. Никой от тях не е възникнал по честен начин.
Всеки е продукт на сключен пакт между бизнеса и държавата.
Времето на приватизацията забърка тази корупционна каша, която ще
струва скъпо на Русия.
Лишените от конкуренция групировки
са по-неефективни от средно големи частни предприятия или от
чуждестранни инвеститори, но все пак работят много по-добре от
държавните фирми, заключава Световната банка и влиза в
противоречие с Кремъл, който се застъпва за по-голямо влияние на
държавата в икономиката.
И наистина олигарсите успяха добре
да поизлъскат семейното сребро, което им бе поверено. Концерни
като Норилск Никел, като Юкос иил Сибнефт представляват днес
модерно управлявани фирми, значително по-ефикасни отколкото преди
приватизацията им.
Разгаря се спор за това, как Русия
да реши проблемите си със своята монополизирана стопанска система.
Главната цел на хардлайнерите в Кремъл е очевидно овлядяването на
контрола върху разплащателните канали. Това може да стане
най-лесно ако предприятието е одържавено или е настроено
дружелюбно спрямо държавата. Само приватизираната нефтена
промишленост е реализирала оборот през изминалата година 70
милиарда и чиста печалба от 25 милиона долара. Такива суми,
разбира се, будят големи апетити.
Москва, Болшая Молчановка, Филиал
на Световната банка.
«Монополите трябва да бъдат разбити за да се
модернизира икономиката», казва Кристоф Рюл, главен икономист на
Световната банка за Русия. «Но едно обръщане на приватизацията би
било фатално.» Икономистите в Москва се ровят в учебници по
американска стопанска история. Антитръстовото законодателство от
началото на ХХ век бе поставило бариера
пред «robber barons», бароните-разбойници. Дори самият Джон Д.
Рокефелер бе принуден да се подчини на решението на Върховния съд,
което разби през 1911 неговата Trust Standard Oil. Законът наречен
«Rule of Reason»,
т.е. «Правилото на разума», влезе в
юридическата история като инструмент срещу злоупотребата с
монополни пазарни позиции. Може ли това да се приложи и спрямо
рокефелерите на Русия? Рюл е доста скептичен. Според него липсва
политическа воля за сериозно захващане с антимонополно
законодателство или с неговото провеждане. При това правосъдието
далеч не е независимо.
Москва, Кремъл.
Данъчните власти получават
нареждане за начало на преговори с
мениджмънта на Юкос. Както изглежда, банкрутът на най-големия
руски нефтен концерн все пак трябва да се избегне. Новината се
приема положително на борсата.
Москва, ул. Илинка 6, Търговската
палата. Един от
участниците с 800 милиона долара в соеото източноевропейско
портфолио казва: «Русия просто не може да се успокои. Парадоксално
е. Имат блестящи макроикономически показатели, но рушат сега
всичко, като се опитват да завъртят колелото на историята назад и
пак говорят за одържавяване.»
Публикацията подготви
Милен Радев
- - - - - -
* Заглавието е на "Още инфо" |
