|
|
|
Вики Уифин от
университета "Мърдок" в австралийския град Пърт е открил
бактерия, която е способна да циментира пясъка. Той не си
поставял за цел да създава биобетон, а просто търсел способи
за консервация на археологически обекти от пясъчник - един от
разпространенините строителни материали през хилядолетията. И
така успял да попадне на микроорганизъм, продуктите от чиито
метаболизъм действат спояващо върху песъчинките. След известно
време те се спояват в монолитни структури, сходни по
структурата и здравината си с пясъчника. Развъждането на
бактериални щамове от биоагентите за |
 |
|
Австралийски бактерии ще ги пазят от смъртоносната ласка на
солената океанска вода |
вкаменяване надали ще се окаже кой знае колко
сложна задача - бактерията била непретенциозна към условията в
околната среда.
Австралийското строително изобретение тутакси било разпространено
от
Radio Nederland и изпълнило с
надежда жителите на Ниската земя. Пясъкът продължава да е широко
използван материал за укрепване на базалтовите диги, спиращи
устрема на океанските вълни към завладяната от човека суша под
морското равнище. Ако най-лошите прокоби се сбъднат и нивото на
Световния океан продължи да се повишава, водата ще започне да
прелива и след като размие пясъка, каменните зидове вече няма да
удържат напора на милионите тонове солена вода. И значителен
процент от Ниската земя ще иде на дъното.
Освен
ако не развъдят в гравитачния пясък от магическите бактерии на
Вики Уифин. Те ще ги споят в монолитен крепеж, който ще устои на
просмукалата се влага или прелялата вода. И Ниската земя ще си
остане плодородна суша още поне няколко десетилетия.
Докато
нивото на Световния океан не се вдигне толкова, че да се излее
като потоп върху градините с лалета и пасищата с холандски крави.
Дали наистина през втората половина на столетието няма да се
стигне дотам?! |
