25-06-2004

Начало

Либертариум

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Последните месеци бяха особено тежки за някои привърженици на синята идея. Грижливо премълчавана тайна е, че в централните софийски общини, които винаги са давали импулса на синята идея, 80 % от членовете на СДС преминаха в новата партия, основана от ОДС и граждански клуб “Диалог”. Въпреки това има  немалко хора, които не могат, или не им се иска да разберат случилото се със СДС и създаването на новата партия. “Загрижени” коментатори внушават, че разломът в сините редици е плод не на различни виждания за политиката, а на дразги между самовлюбените лидери на двете партии. Същите  коментатори от години насаждат мнението, че в политиката, видите ли “всички са маскари”, а днес се опитват да ни убеждават, че в конфликтното дясно няма читави, защото всички са грешни и мислят само за собственото си оцеляване. За всички онези, които се лутат тревожно и питат: “Защо така стана, че не могат да се разберат (нашия) Иван и (нашата) Надя (и другите “наши” – Петьо, Филип, Едвин..)? Защо не вървят заедно, ами се делят? Защо така бе?”, срещата в Будапеща и седмиците след нея дадоха 5 съвсем ясни, конкретни и недвузначни отговора. Дано задаващите този въпрос имат смелостта да видят тези отговори и тръгвайки от тях, да зададат на себе си правилните въпроси.

Какво се случи в Будапеща? Набеденият от Валерия Велева, Кеворк Кеворкян, Надежда Михайлова, Ахмед Доган и Едвин Сугарев (по различни причини, но с еднаква стръв) за недиалогичен изолационист Иван Костов сякаш за да покаже че не е такъв, пръв предложи няколко важни според него принципа, около които да се обедини дясната опозиция. Другото което се случи в Будапеща беше, че партията-работилница за прозрачност, диалог и принципност СДС отхвърли тези принципи, като отказа да сложи подписа си под тях.

5-те принципа, обсъждани в Будапеща са тест за всеки, който се чуди кого да последва след разцепването на синята партия.

1-ви Принцип: Това правителство е вредно, за България, в него се събират интересите на мафиотските групировки - чрез НДСВ, на БСП - чрез фигури в политическите кабинети и специалните служби и на шантажиращата с етнически вот ДПС.

СДС отказа да се подпише под тази констатация – явно въпреки спорадичните си опозиционни изявления, СДС се чувства достатъчно удобно като част от  политическо статукво и не го счита за вредно за страната.

Следователно, който счита че правителството на г-н Симеон Сакскобургготски е вредно, да подкрепи Демократи за силна България. Който не е напълно убеден, че в България управляват мафията и ДС, да остане с чисто сърце в СДС на Надежда Михайлова и Петър Стоянов.

2-ри Принцип: Софиянски хем иска да се обединява с дясната опозиция, хем хвали и подкрепя правителството на Симеон, а фактическият лидер на партията му Диляна Грознданова е депутат от НДСВ. Костов казва, че ако Софиянски иска да е част от десницата, трябва да престане с двойната игра и да се определи. Надежда Михайлова отказа да подпише този призив. Явно тя не мисли че има нещо нередно да си партнира и да се обединявява с партията на Диляна Грозданова (депутат от НДСВ).

Следователно, който счита че е нелогично, невъзможно и нередно да бъдеш  хем с Правителството, хем да си лидер-обединител на опозицията,  значи мисли като новата партия Демократи за силна България. Който смята двойната роля на Софиянски за приемлива и допустима - да остане при Надежда Михайлова и да си партнира с Диляна Грозданова.

3-и Принцип:  Надежда Михайлова беше лицето на успеха в правителството на Иван Костов, което откъсна България от Русия и я заведе на прага на белия свят. Съвсем логично е, когато днес “сборная команда” на ДС хули това управление и се опитва да му приписва вина за всички неудачи на българите (3 години след идването на хората на Диляна Грозданова на власт), Надежда Михайлова и СДС да защитят своето правителство. По някакви причини, Надежда Михайлова отказа да се подпише под твърдението, че управлението на ОДС изведе България от катастрофата на Виденов и извърши дълбоки реформи, които направиха страната ни част от Нова Европа. Нещо повече. Съвсем наскоро Надежда Михайлова се извини за грешките на правителството на ОДС, а Петър Стоянов заяви, че трябва да се развенчае “мита за най-успешното управление”. (Интересно, кое според него е най-успешното правителство, след като това на ОДС не е? На Виденов, или на Симеон…?)

Ето защо който смята че Правителството на ОДС начело с Иван Костов придвижи България в правилна посока и тази посока трябва да бъде защитавана с гордост, може да се присъедини към новата партия - ДСБ. Който смята, че има и по-успешни правителства, пред които трябва да се извинява, да остане без колебание в СДС – явно там му е мястото.

4-ти Принцип: Имаше един рефрен на НЛО “Животът е при нас, при вас е проза, от българската мафия привет!”  У все повече хора битува мнението, че този рефрен става за девиз на Столична община. Години наред в Столичния общински съвет нямаше истинска политика. Ако погледнем списъците с членовете на бордове, вносителите на предложения за скандални замени на терени и имоти, ще видим вътре да фигурират хората от БСП, редом с тези от СДС. По въпросите за бордовете, общинските фирми и имотните замени от години има поразителен политически консенсус между всички политически сили. Публично мнение е, че мафиотските групировки ВИС и СИК владеят паркингите, бензиностанциите, строителството, транспорта, чистотата и скъпите ремонти на София. Когато новата партия призова да се сложи край на този модел, СДС отказа да се подпише под този призив. Явно в оценката си за ставащото в столицата СДС стои по-близо до сина на Тошо Тошев, до Диляна Грозданова и съпругът и от Общинска банка, до Тошко Добрев от Софийски имоти и хората на Антоан Николов, отколкото до бившите си колеги, които основаха Демократи за силна България.

Ето защо който смята, че пазарите, паркирането, чистотата и транспорта в София не се управляват от мутрите и няма нужда от промяна да си остане в СДС. Който смята, че града му е мародерстван от мафията, която го осакатява за векове напред и че в общината се вършат безобразия, да подкрепи усилията на Демократи за силна България за промяна .

5-и Принцип: ДСБ определи бившите репресивни служби на комунистическия режим като заплаха за страната. В Будапеща новата партия предложи на останалите десни да се обединят за отваряне на досиетата и недопускане на бившите ченгета до държавни постове. СДС отказа да постави подписа си под този призив…

Каквито и да са аргументите на едната и на другата страна, факта си е факт – Надежда Михайлова отказа да се подпише под 5-те точки предложени от Иван Костов. Този отказ и изявленията на Петър Стоянов показаха, че двете партии – на Михайлова и на Костов са на диаметрално противоположни мнения за ставащото в българската политика – СДС е част от статуквото и иска да печели позиции в рамките на това статукво, а ДСБ вижда статуквото като проблем и си поставя за цел неговата промяна.

Вече няма как да си едновременно с СДС и с Демократи за силна България, няма как да си едновременно с Костов и с Петър Стоянов, както не може да си хем с НДСВ, хем да си опозиция на Правителството. Хората, които 15 години подкрепяха демокрацията трябва да решат позициите на коя партия са по-близки до тях и да престанат да питат “Защо така?” Срещата в Будапеща даде поне 5 ясни отговора на този въпрос.