|
Атентатът
срещу Папа Йоан Павел Втори, извършен на 13 май 1981, дава
началото на гигантска война, която се води на привидно "тихия
фронт" между тайни служби, анализаторски центрове, медии.
Поредица от обстоятелства - все по-острото противопоставяне
между Източния и Западния блок, засилващите се опозиционни
движения в комунистическите страни, появата на "Солидарност" в
Полша, както и твърдата подкрепа на поляка Карол Войтила за
стачките в Гданск - превърна посегателството в глобално
събитие и повод за сблъсък с оръжието |
|
Простреляният папа Йоан Павел Втори |
на 20-тото
столетие - информацията. Намесването на България изправи и
българските служби на арената на информационната война. В
пропагадните битки обаче българите не остават сами, а са активно
подпомагани от службите на страните от СИВ, и може би
най-ефективното сътрудничество е с източногерманското ЩАЗИ.
|
От архива на
Министерството на сигурността на бившата ГДР става ясно, че
още през лятото на 1982 партийното и държавно ръководство на
НРБ се обръща за помощ към братските държави. София апелира,
че тирижираната в западноевропейските медии "българска следа"
в атентата срещу папата, е част от дирижирана кампания не само
срещу България, но и срещу социализма като цяло. На 26 август
ръководителят на 10-то управление в ЩАЗИ ("Международни
връзки") ген.-майор Вили Дам получава телеграма от София, в
която се моли за "ускоряване на подготовката на документите за
провежданета на съвместна операция "Папа".
Операцията
дава начало на многобройни активни мероприятия на службите на
двете страни, насочени |
Али Агджа -
извършителят |
срещу
"антибългарската и антисоциалистическата кампания". В края на
септември Дам вече докладва до заместник-министъра и началник на
Главно разузнавателно управление на ЩАЗИ Маркус Волф, че е получен
запечатан плик от българските органи по линия активни мероприятия
в рамките на операция "Папа". Това са преди всичко дейности около
контрашпионажа и дезинформацията - разработване на западни
журналисти, дискредитиране на политици, машинации и фалшификации
за отклоняване на вниманието и др., имащи за цел премахване на
тезата за "българска следа" в атентата.
Арестуването на
Сергей Антонов на 25 ноември 1982 принуждава българското МВР да
засили контрадействията. На 4 декември министърът на вътрешните
работи Димитър Стоянов изпраща подробна телеграма лично до
министъра на сигурността арм. ген. Ерих Милке. "Арестуването на
Антонов е тежка провокация, чиято цел е да подсили вражеската
кампания на американските пропагандни центрове", пише Стоянов.
Антонов не е свързан с нащето разузнаване и няма нищо общо с
Мехмет Али Агджа, изрично съобщава министърът. Стоянов посочва, че
през октомври главният съдия следовател Иларио Мартела е посетил
САЩ, за да проучи публикуваната в списание "Рийдърс дайджест"
статия на журналистката Клер Стърлинг и филма на нейния колега Пол
Хенц, излъчен по NBC. Стоянов твърди, че посещението на Мартела
било подготовка за засилване на кампанията и лансира
предположението, че "вероятно това е мащабно активно мероприятие
на ЦРУ и италианските служби".
Стърлинг и Хенц
стават обекти от първостепенна важност за българската Държавна
сигурност. "Нашите органи имат доказателства, че двамата (имената
са изтрити, но се подразбират) имат тесни контакти с ЦРУ",
съобщава Стоянов и моли Милке за допълнителни сведения относно
журналистите. В архивета на ЩАЗИ има голям брой мобли от българска
старна за материали, уличаващи Стърлинг и Хенц като "много активни
сътрудници" на американското разузнаване.
През декември
1982 в централата на ЩАЗИ на източноберлинската "Норманенщрасе"
идва писмо от София, което информира, че заинтересованите кръгове
търсят нови материали за продължаване на кампанията срещу
България. "Трябва да бъдат проведени съвместни мероприятия за
разкриване на провокациите на противника, което би било от наш общ
интерес. Затова ви молим, съгласно възможностите ви, да се
публикуват материали и да се проведат активни мероприятия не само
в ГДР, но и в чужбина", се казва в писмото от ДС. Врагът се
оптивал например да свърже случая "Антонов" с един друг случай от
това време - арестуването на синдикалния функционер Луиджи
Скричоло. През февруари 1982 г. италианската полиция арестува
ръководителя на международния отдел на синдиката UIL, и жена му,
по обвинение, че е поддържал контакти с въоръжената групоривка
"Червените бригади" и е предоставял информация на българските
служби. "Искаме да ви информираме, че поддържаме връзки със
Скричоло на официална основа, така както и с други синдикални
лидери и обществени дейци в Италия", докладва ДС. В по-нататъшното
развитие на делото срещу Антонов Скричоло се съгласява да
сътрудничи на съда и заявява, че по внушение на сътрудници на
българското посолство в Рим се е опитал да установи контакти с
групировката, която по това време държи в плен американския ген.
Дозиър. За случая и опита на италианските власит да го свържат с
"българската следа" става дума и в по-късна кореспонденция от
София към Източен Берлин през юни 1983.
Софийската
резидентура на ЩАЗИ също изпраща подробни сведения за действията
на българските власти. Телеграма от 15 декември 1982 докладва, че
на същия ден Димитър Станишев събира посланиците на страните от
СИВ, за да ги инфорима за водената от Италия антибългарска
кампания. Същия ден във "Вашингтон пост" излиза редакционна статия
"Геройство по италиански", в която се изразяват похвали за
решимостта на италианските власти да разнищят атентата и да
преборят международния тероризъм, един от центровите на които е
НРБ. Вестникът е наречен от ДС "координатор на антибългарската
кампания в САЩ и другите капиталистически страни". ЦК на БКП се
обръща към ръководствата на ГЕСП, Полската единна работническа
партия и Чехословашката комунистическа партия, с молба в
радио-предаванията си на италински език за чужбина да
разпространяват българските аргументи.
Интересна е
оценката на ЩАЗИ за пресконференцията на 17 декември 1982, водена
от тогавашния директор на БТА Боян Трайков. "Четиричасовата
пресконференция, която се проведе при строги мерки за сигурност,
протече извънредно неспокойно и неубедително. От българска страна
не можеше да се забележи никаква ясна концепция, на западните
журналисти беше предоставено твърде много място. Необмисленото
ръководене на пресконференцията и недостатъчната реакция на
българските журналисти, по наше мнение ще предоставят само
допълнителен материал за кампанията срещу България", е коментарът
на източногерманския резидент. Като грешка се отчита и
присъствието на Бекир Челенк, обвинен във връзки с атентатора
Агджа, който се е държал неубедително, създал впечатление на
непроницаем човек, замесен в много нечисти сделки, което без
съмнение щяло бъде използвано за нова атака от западната преса. В
информация от ДС за ЩАЗИ през следващата година Бекир Челенк е
описан като "трафикант на оръжие и наркотици, от когото Агджа
получава 3 млн. марки".
През февруари
1983 Стоянов докладва на Милке, че ДС има сведения, че по
инициатива на ЦРУ и в сътрудничество с италанското отбранително
министерство и службите на страните от НАТО още през 1980 е
започната подготовката за "мащабни пропагандни мероприятия за
дискредитиране политиката на социалистическите държави". Това,
според българския анализ, имало за цел да гарантира реализирането
на решението за стациониране на ракетите СТАРТ. "Поредица от
предатели от социалистическите държави, с еднозначно доказани
връзки именно в ЦРУ, бяха включени в тази кампания", пише министър
Стоянов. ДС показва добра международна осведоменост - по проверени
данни посланикът на Вашингтон в Москва дълго преди излъчването на
филма по NBC (21-10-1982) бил съобщил на посланиците на страните
от НАТО, че се подготвя такъв филм. По оценката на Стоянов
кампанията встъпвала във втора фаза ("още по-мащабен и
дълготраен"), която при всички случаи щяла да се насочи и към
другите социалистически държави.
В началото на
1984 ДС променя тактиката и предприема по-твърди действия. В
телеграма до Милке от 9 февруари Стоянов изброява основните
направления, по които трябва да продължат съвместните действия:
статии и материали в пресата и медиите за продължаване на ударите
върху тайните служби на противника; събиране на данни и факти,
доказващи участието на италианските следователи в организирането
на правокацията. "По разбираеми причина досега нашата страна не е
провеждала директни мероприятия срещу италианските разследващи
органи. Но предвид песпективите за организиране на процес серщу
Антонов, ще започнем да провеждаме акции и в тази насока",
предупреждава българският вътрешен министър. Друга насока е
"неутрализирането а неблагоприятното за нас влияние на срещите на
папата, като и на опрощаването на греховете а Агджа, като за целта
Ватиканът и папата да бъдат накарани да заявят публично позицията
си към случая "Антонов" в благопрятна за нас насока".
Една от големите
акции е планирана за 19 март 1984. За този ден в политическата
комисия на Европарламента е насрочено обсъждане на тероризма в
Западна Европа. Българските служби информират източноберлинските
си другари, че на заседанието отново щели да бъдат повдигнати
обвиненията срещу НРБ и СССР във връзка с атентата на площад
"Свети Петър". "Нашите органи подготвят акции за организиране на
изказвания на няколко членове на ЕП, които да представят нашата
позиция", съобщава министър Стоянов на Волф и моли "да накарате
няколко депутата да се изкажат срещу клеветите и машинациите на
западите централи". Няма данни за протичанета на операцията, но
според публикация в берлинския в. "Берлинер цайтунг" от 1996
агентите на Волф са провели операцията.
ДС проявява
сериозен интерес и към личности, които биха могли да отхвърлят
твърденията на Агджа. През ноември 1984 ген-майор Дам пише до
полк. Митев в МВР, че западногерманско сп. "Щерн" разследва
процеса в Рим. Към редакцията на "Щерн" се обърнал турски търговец
на оръжие, който имал информации, противоречащи на изказванията на
Агджа. София е зантригувана от търговеца и моли за допълнителни
сведения за него.
Двоен агент на
българските и западногерманските служби пък докладва, че в
ноемврийското издание на западногерманския информационен бюлетин
Privatdepesche от 1982 е публикувано съобщение за ареста на
Антонов една седмица преди действителното му задържане.
През август 1985
двете служби работят по случая "Ялчин Йозбей". По данни на нашето
разузнаване председателят на италианския съд Сантиапики и
прокурорът Марини извършват пътувания в Турция, Холандия и ФРг, за
да намерят недиректни свидетели, които биха могли да потвърдят все
по-противоречивите показания на Агджа. ЩАЗИ и ДС откриват, че в
ареста в западногерамнския град Бохум двамата италинци са
разпитвали 5 дни Йозбей, който бил задържан заради извършено
престъпление. Според информации в пресата, Йозбей бил потвърдил
изказванията на Агджа. ЩАЗИ обаче докладва в София, че при разпита
си в Бохум Йозбей е бил заплашван и шантажиран от италианците, че
ще бъде осъден за лъжесвидетелстване, тъй като не бил потвърдил
част от показанията на Агджа.
Службите работят
и по случая "Орал Челик". На процеса срещу Антонов Агджа твърди,
че турският терорист Челик, съучастник в покушението срещу папата,
избягал от Италия с български ТИР. Според българските служби,
Челик се намира под контрола на западни агенти, които го
обработват за да свидетелства в Рим. ДС моли ЩАЗИ за мероприятия,
които да попречат на западните служби за използват Челик като
фалшив свидетел. "Интересуваме се от разпространяване на слухове и
съобщения, че Челик е арестуван и обработван за явяване пред съда,
и че му е обещавано да бъде амнистиран и обзепечен финансово до
края на живота си", пише в телеграмата от София.
Първият етап от
процеса срещу Антонов (21 май - 19 юни 1985) е отразен в архивите
на "Норманенщрасе" като неуспешен за организаторите на
антибългарската кампания и "непостигащ резултатите, на които те се
надяваха". Пропагандната война обаче продължава. През септември
1985. Стоянов отново моли Милке за "оказване на влияние върху съда
и върху политически, държавни и общестевни организации, за
обективна проверка на всички факти в делото Антонов". В архива на
ЩАЗИ е заведен доклад от 33 страници, изготвен от Международното
обединение на демократичните юристи (13 май 1985 г.), в който
детайлно се анализират грешките на италианските власти.
Заключението: "Изключително възможно е, няколко личности да са
изработили и разиграли сценарий, който има за цел да намеси
България в престъплението". Няма данни дали докладът е автентичен
или фалшифициран.
На 29 май 1986
съдът в Рим постановява оправдателна присъда за Сергей Антонов,
която слага край на почти четиригодишния му арест и процеса за
"българската следа". Българският министър на вътрешните работи
Димитър Стоянов изпраща благодарствено писмо до арм. ген. Ерих
Милке, в което се казва: "Особено полезни бяха разработените от
ГРУ на ЩАЗИ детайлизирани хипотези за характера на атентата, които
ни послужиха за основа на поредица наши действия". Съществен
принос, според Стоянов, са изиграли и "провежданите от ГРУ
самостоятелни активни мероприятия". Войната на "тихия фронт" обаче
не спира: "Както ни е известно, в момента се извършва друга акция
от вашето разузнаване, която има за цел да разкрие ЦРУ като
организатор на атентата срещу папата", заключава секретното писмо
от София.
Текстът е публикуван за първи път със съкращения в “Дневник” през
2003 |