|
|
Седя си аз,
уважаеми читателю, и пъшкам над редакционния си материал. Юни
месец е, мисля си, на хората в ушите им вече се плискат морските
вълни,пясъкът хрущи под нозете им, кой ще ти чете за морал, и аз
да съм и аз няма да чета, трябва, мисля си нещо по-морско,
по-весело, стига с тези патетични текстове, стига все за морал и
за политика. Ние си знаем,че моралът е бошлаф работа, не на нас
тези, виж, в бингото по- вярваме, в таласъми и вампири също
вярваме и как да не вярваме като гледаме вече 14 години един
вампир как продължава да броди между нас, както стотина години
преди това броди като призрак из Европа. Някъде го погребаха този
призрак, ама у нас, дали защото оставихме трупа му без надзор, та
сигурно го прерипна котка и сега ходи из България като един тенец
от радичковите разкази, дои ни умовете и душите, както тенецът дои
нощем хорските крави, усуква ни поучения за морал и почтеност,
както тенецът връзва конските опашки нощем, ама ние така сме си
свикнали с него,че ни е станал като домашно животно и даже го
оставяме да си поиграе с децата ни..
- “Бабини
деветини! – ще рече на това Заяко от разказите на Радичков - Тая
работа аз не я вярвам, едно време е била.”
Абе и аз не
вярвах, ама на - гледам как от небитието изпълзяха едни уж
погребани в миналото неща, вампирясаха и се настаниха сред нас.
Ама не сме виновни ние българите, ами сигурно комунизмът у нас
котка го прерипна, та вампиряса и сега ходи като тенец от
радичковите разкази и докато всички спят, той не спи, ами ту
строи паметници на Георги Димитров и Тодор Живков, ту прожектира
насред София “На всеки километър”, ту чрез “Всяка неделя” ни връща
в съветското време. Гледам и в Русия котка го е прерипнала
комунизмa, та там пък съвсем вампиряса и оня ден даже и закон
написа тенецът му с тенец - не може току-тъй публични събрания и
митинги (то и досега много не можеше, ама сега вече и закон си
има)…
Но иде лято, иде
море и да си вземем джапанките , да си вземем и тенеца с нас да
рита топка с децата, пък да му се бухнем в синята вода и да спрем
да си блъскаме главите с хамлетовския въпрос за морала в
политиката – да го бъде или да не го бъде.
Нека да е лято.
И за финал -
малко от Заяко на Радичков:
“Нека мислят сега, че има тенец! Мене ако питаш,
нищо няма, и ластовицата, дето мътеше, вече не иде да мъти, и
щъркелите изоставиха гнездата на комина. Само паяци кръстосват
вътре паяжини..." "Щъркелът на студен комин не седи - каза жената.
- Щъркелът обича да му влиза пушилка в очите, затова изостави
гнездото." "Не знам дали само заради пушилката - рече Заяко и пи
една лъжица сода бикарбонат, защото го болеше стомахът. - Всичко
бяга от пустошта. Пустошта си е пустош!"
Текстът е редакционен коментар от юнския (4) брой
на списанието |
