Той е американски поданик, сега е жител на Канарските острови (Испания), живял е в Бразилия, Съденинените щати, Германия и къде ли не още – с една дума, господин Велков е стопроцентов гражданин на света. За американците е Джеймс, за испанците – дон Хайме, а рожденото му име е Димитър. Предприемач от голям международен мащаб, той е постигнал забележителни успехи на много места по света. Но в сърцето си Джеймс Велков* винаги си е оставал българин, който не само се вълнува от проблемите на своята родина, но и винаги е работил активно за нея, защото никога не е

Джеймс Велков

губил вяра в бъдещето й. От много години е член на Българския национален фронт, иинкорпорирани (БНФ, инк). Сега е почетен председател на тази организация. Това е и причината да дойде в България – за първи път редовният конгрес на БНФ, двадесет и девети по ред,се провежда на родна земя.

- Българският национален фронт – казва господин Велков – е основан през 1948 от Иван Дочев. Организацията фактически е създадена в България, но нашите легионери емигранти възстановяват нейната дейност в чужбина с идеята да подпомогнат възраждането на отечеството си и отново да видят свободна страната си – такава, каквато винаги са мечтали да бъде. Много от членовете на Българския национален фронт са минали през ужасите на комунистическите лагери и затвори и те никога няма да ги забравят. Но нашата цел е не да отмъщаваме и да наказваме тези, които направиха толкова пакости и на българската държава, и на българския народ. Бихме били доволни, ако комунистите просто признаят грешките си и се разкаят за извършените ит тях злини. Но, както вървят работите, изглежда това никога няма да се случи.

Към политическите въпроси ще се върнем по-късно, а сега разговорът ни тръгва в друга посока.

Деветосептемврийският преврат заварва Джеймс Велков като млад и преуспяващ търговец със сфера на делови интереси главно в Германия и Чехословакия. Син на генерал от българската армия, затрупан и едва спасен при атентата в катедралата “Света Неделя”, той естествено не може да приеме комунистическата идеология, която се налага на щиковете на Червената армия, и добре съзнава, че рано или късно хора като него ше бъдат смазани.

- През 1945-а все още имаше някаква възможност да се напусне легално България – споделя господин Велков. – Не беше лесно. Трябваше да платя един милион лева, за да получа виза.

Разбира се,  само парите едва ли биха били достатъчни, тук изиграва голяма роля едно странично на пръв поглед обстоятелство. Господин Велков успява да спаси една млада австийска еврейка от депортиране в концлагер. Той я прекарва у нас с група югославски работници и й осигурява българска лична карта. По-късно майката на спасената жена изпраща на двамата бразилска виза, с която напускат страната и първоначално се установяват в Турция, а малко след това – в Бразилия. Там обаче той не се застоява дълго.

- Увещаваха ме – разказва Джеймс Велков – да остана в Бразилия, казваха ми – тук е бъдещето. Обаче аз исках да бъда там, където е настоящето. И заминах за Съединените щати, за Ню Йорк.

Предприемчивият дух на младия българин там намира свободно поле за изява. Започва самостоятелен бизнес и опитва шанса си в различни области. Внася от Европа цигулки, акордеони, хармоники, които по онова време имат добър пазар в Америка. Доставя в Европа цитрусови продукти, търгува с дървен материал за строежи. С премерен “калкулиран” риск разиграва парите си и на борсата.

- Разбира се, не всичко вървеше по вода, често печелех, по понякога губех – с усмивка споделя той. – Спомням си, веднаж купих евтино цял вагон яйца, а те се оказаха с изтекъл срок. Тогава приятелите ми се шегуваха, че мога да направя омлет, с който да нахраня целия Ню Йорк. Това беше тежък удар, но, разбира се, след това успях отново да се изправя на крака.

През петдесетте години Джеймс Велков разширява бизнеса си и в Европа. В Америка той има магазини за луксозни стоки, за мъжка мода, открива такъв магазин и в Хамбург.

- Връщането ми в Европа породи у мен едно особено чувство – разказва Джеймс Велков. – В сравнение с Америка всичко ми изглеждаше миниатюрно, като играчка…

Успоредно с успешния си бизнес още в Съединените щати той се включва в политическата и обществена дейност и на български, и на световни организации. Става активен член, а след това и председател на Координационния съвет на българския национален фронт, почетен председател на Българската лига за правата на човека в Хага (на която е един от основателите), и на Българския помощен комитет за емигрантите, член е на Българското академично дружество “Д-р Петър Берон” в Мюнхен. Същевременно активна дейнист развива и в Световната организация за защита на дивите животни “АДЕНА”.

Към края на 50-те години на миналия век в живота на Джеймс Велков настъпва нов обрати и той се залавя с това, което – съ пълна право – нарича “дело на живота си”: създаването на два нови града на Канарските острови.

Гранд Канария

- През 1957-а – спомня си Джеймс Велков – генерал Франко апелира не само към всички испанци, намиращи се извън страната, но и към всички, които искат да помогнат на страната му, да се заселят в Испания, за да я възстановят след войната. Това, между другото, е добре да се направи и днес за България. След кратка обиколка на страната се установих в Тенерифе, най-големия остров от Канарските в Атлантическия океан. Може би не решаващо, но все пак някакво значение имаше и фактът, че там видях магарета, които събудиха спомените ми за България. Впрочем, аз никога не съм я забравял. Това е една от причините да закупя гробно място в Турция – исках да бъда погрбан близо до родината си, тогава не вярвах, че ще доживея времето, когато тя ще се освободи от комунистите и ще мога свободно да идвам в нея…

продава на един холандец. Със спечелените пари закупува нови терени – за град Тобайба. Името идва от едно дърво, растение, типично за Канарските острови.

градуса. Градът има и собствена електростанция, и напълно развита инфраструктура.

Делото на Джеймс Велков е получило подобаващо признание на Канарските острови – той е почетен председател на Центъра за информация и туризъм, а в двата създадени от него града ще бъдат поставени негови бюстове, изваяни от полската художничка Вики Пенфелд…Разговорът ни се прехвърля от слънчевите и екзотични Канарски острови тук, в България. И пак става дума за събитието, довело Джеймс Велков в София – конгреса на Българския национален фронт, инкорпорирани.

- Ние не сме политическа партия и не смятаме да ставаме такава – казва той. – Нашата цел е не да участваме пряко във властта, а да сме гарант за една чистота в обществените отношения, каквато е необходима за просперирането на България. Защото вече сме на прага на Европейския съюз и трябва да влезем в него като една достойна за уважение държава.

- - - - - -

* Джеймс Велков е почетен председател на Българския национален фронт