Архивите на ЩАЗИ за бившия германски канцлер Хелмут Кол остават затворени, реши в сряда Федералният административен съд в Лайпциг. С присъдата се слага край на дългогодишната съдебна битка между бившия канцлер и пълномощника за досиетата на ЩАЗИ, Мариане Биртлер, която иска да разсекрети част от архива за нуждите на изследователи и журналисти.

Върховните административни съдии уважиха искането на адвокатите на Кол за затваряне на близо 3-те хиляди страници информация, която източногерманските разузнавачи са събирали за западногерманския християндемократ. Значението на решението обаче далеч надхвърля конкретния случай, понеже като прецедент определя и бъдещото боравене с архива на ЩАЗИ. На практика то потвърждава решението на Административния съд в Берлин, който наложи запор на досието "Кол", тъй като се предполага, че то съдържа предимно сведения от личен характер.

В мотивите към решението се казва, че аудио- и видеозаписи, както и стенограми за частния живот на известни личности не могат да се публикуват. Медиите могат да разкриват само документи, които не засягат личната сфера на въпросните лица и които не са събирани посредством специални разузнавателни средства, обяснява берлинският всекидневник "Ди велт". По принцип архивите на ЩАЗИ в бъдеще трябва да се използват само за научноизследователски цели, за което, разбира се, ще е нужно и изричното позволение на засегнатото лице, уточняват административните съдии.

Очакваната присъда предизвика разнородни коментари и върна в дневния ред темата за архивите на ЩАЗИ. Федералният пълномощник за източногерманските досиета, Мариане Биртлер, изрази разочарованието си. От една страна, бяха потвърдени нашите правила за запазване на частната сфера, от друга, решението значително ограничава разработката на архивите. Големият губещ от това са медиите, изтъкна Биртлер в свое становище до медиите.

Същевременно Биртлер посочи, че смята да продължи с опитите си за разсекретяване на някои от сведенията за Кол. Засега не се знае за каква част става дума, но най-вероятно това са информации за срещи на политика с известни личности. Според публикации в германските медии, дори и сътрудници на Биртлер смятат много от записите на Кол за безобидни.

Решението бе приветствано от вътрешния министър Ото Шили, който отдавна спори с Биртлер по случая Кол. Редица правозащитници и изследователи изразиха съжаление за развоя. Гражданският комитет "Лайпциг" оповести, че присъдата слага край на разработката на диктатурата на някогашната Германска единнна социалистическа партия.

Казусът датира от юли 2001, когато административният съд в Берлин отказва на Биртлер разсекретяването на досието Кол. През март следващата година решението е потвърдено и от Върховния административен съд. Присъдата е интерпретирана като прецедент и на практика блокира немалко изследователски и журналистически проекти в Германия. Службата отказва на много молби за достъп до досиетата, като изисква изричното разрешение от засегнатите лица. От редица разсекретени документи пък се заличават имената на живи хора. Така например, от интернет-страницата на службата "изчезват" сканирани архиви, и то такива, които не засягат агентурна дейност на лица, а най-общи доклади за ситуацията в други комунистически страни.

През юли 2002 Бундестагът приема против желанието на християндемократическата опозиция обновения Закон за досиетата на ЩАЗИ, в който е заложен принципът за запазване на личната сфера. През септември 2003 обаче Берлинският административен съд допуска жалбата на Мариане Биртлер, като решава, че досието за Кол по пронцип може да се разсекрети.