Министерството на вътрешните работи в Прага подготвя разсекретяване на архивите на секретните служби на бивша Чехословакия, съобщи руският в. "Известия" (текстът е писан в края на февруари 2003 – бел. ред.). От 20 март всеки чех ще може да види, дори и в интернет, името на човека, който е донасял за него. Голяма част от агентурата обаче щяла да остане държавна тайна.

Разсекретяването според "Известия" няма да засегне тъкмо агентите, които десетилетия са споделяли с бившия СССР шпионските си открития в науката и техниката. В интервю за чешката телевизия бившият генерал от КГБ Олег Калугин признал, че съветски разузнавачи са работили в Прага още от 1920 г., използвайки прикритието на Червения кръст. В интернет-страницата на руската Служба за външно разузнаване (СВР) е публикувана биографията на емигранта Дмитрий Бистролетов, вербуван за Лубянка още като студент в Прага през 1925. Десет години по-късно СССР и Чехословакия подписали тайно споразумение за сътрудничество между спецслужбите на двете страни. Според чешкия историк Карел Пацнер, сред най-важните съветски агенти е бил судетският немец Бруно Колер, влиятелен член на Централната контролно-ревизионна комисия на чехословашката комунистическата партия, от когото се страхувал дори и Клемент Готвалд.

След войната службите на Прага практически нямат тайни от КГБ (наричан в страната Рудолф), който контролира всичките им дейности - от подготовката на терористи, търговията с оръжие, до научно-техническия шпионаж, твърди "Известия". Технологичното разузнаване е било гордостта на чехи и словаци. Материали, оповестени наскоро от историка Карел Сибер, показват, че чехословашките спецслужби са крали от САЩ технологии за изкуствени влакна и чертежи на самолетни двигатели, от ФРГ - за производството на минидиоди, високочестотни транзистори, от Франция - оцветители и целулоид, от Италия - документация за производство на витамин С и на полипропилен. Рудолф Барак, министър на вътрешните работи, пише в доклад от 1958, че от сътрудник на Апенините е била получена пълна документация за т.нар. суперкорда - текстил за производството на шини. Комичен случай било предложението на западногерманец, работещ за американци, който създал нов вид полупроводник. Той бил готов да продаде откритието си на Изток, но в Прага не успели да открият специалист, който да провери откритието, и теристорът в крайна сметка бил патентован в САЩ.

Чехословакия е била център за производство и търговия на експлозива симтекс, пише "Известия". По данни на директора на архивите в чешкото вътрешно министерство Ян Фролик Прага е изнесла 900 тона симтекс за Либия, за Виетнам - 14 тона и т.н. По препоръка на Москва край Бърно е изграден тренировъчен лагер за подготовка на терористи "Пристав", където са били обучавани бойци от Лаос, Палестина, Виетнам, Афганистан, Камбоджа, Етиопия, Ангола и др.

Основата секретна служба на днешна Чехия е Службата за сигурност и информация (BIS), наследник на старата Държавна сигурност (StB). По данни на "Агентура.Ру" през 90-те години BIS не се е представяла особено блестящо. В началото на 1999 медиите съобщават, че BIS не е успяла да разкрие подготвян от иракския консул атентат срещу радиостанцията "Свободна Европа" в Прага. Заговорът бил разкрит от британските служби, а тогавашният началник на BIS Карел Вултерин е принуден да подаде оставка. Скандалът поставил чешките служби в доста неловко положение пред колегите им от НАТО. Масло в огъня наля чешката телевизия, която обяви името на британския разузнавач под дипломатически прикритие в Прага. Това предизвиква гнева на Лондон и забележки в медиите на Острова, че Чехия е неблагонадежден член на алианса. По-късно в. "Сънди телеграф" публикува информация, че Русия създава в Чехия база за шпиониране на НАТО.

В Чехия действа лустрационен закон от 1991, който е изменян няколко пъти.От 1995 в рамките на Министерството на вътрешните работи работи самостоятелен Съвет за документация и изследване на престъпленията на комунизма. Словакия миналия юли прие закон за националната памет, който създава институт за архивите на нацистките и комунистическите служби.

Текстът е публикуван за първи път в “Дневник” на 19 февруари 2003