Тия дни
покрай изпитите за т.нар. елитни гимназии българската литература
заприлича на националната футболна гарнитура - извор на къде
добродушни, къде саркастични шеги и закачки. Приликата става още
по-голяма, ако обърнем внимание на несръчните опити на МОН да
привлекат медиите и публичното внимание на своя страна, като
журналисти изтеглят темата и след това разпределят папките за
проверка. PR начинанието завърши като пресконференция на Пламен
Марков - всеки се чувства неразбран и поради това - обиден.
И така,
ветеранът баба Илийца поведе тийнейджърите към "английската",
"френската" и прочие заветни гимназиални врати. Пак добре, че не
се падна Нено Чорбаджи от "Маминото детенце", който изглежда доста
натежал през последните стотина и кусур години, откакто Любен
Каравелов го откри за футбола, пардон, литературата. Не съм от
онези, които с лека ръка ще кажат: "Махнете темите, въведете тест
или есе."
Сама по
себе си промяната на изпита трудно може да промени системата - и с
есе, и с тест пак ще има частни уроци и индустрия от "помагала".
Докато
не се свали това донякъде изкуствено напрежение при входните
изпити за гимназиите и университетите, търсене на допълнителна
подготовка винаги ще има.
Функцията на училището обаче не е само да зарежда подрастващите с
"нужната" информация. Освен информация (чието владеене може да се
провери с тестове) младите хора би трябвало да развиват
комуникативните си умения, способността да разбират и създават
текстове.
Училището би трябвало да участва по някакъв начин и в изграждането
на ценностната им система, колкото и старомодно да звучи това. В
това отношение заниманията с българска литература могат да бъдат
определено полезни.
Но не и
когато литературата бива превръщана в някакъв адаптиран сурогат.
Какво е
това лицемерие за "самостоятелното мислене", което "децата"
трябвало да проявят в работите си? Макар и уж професионален
литературовед, аз не мога да измисля нищо самостоятелно по тема,
формулирана като "Бездуховното съществуване на чорбаджийското
семейство" в "Маминото детенце". Защото още в заглавието е
зададена тезата, т.е. "то тук за усукване нема", както казва
Вапцаров.
Ще се
осмели ли някой седмокласник да се усъмни, че чорбаджийското
съществуване може и да не е непременно бездуховно? Или пък да
съпостави чорбаджии и бизнесмени, след като парите, властта и
богатството ни се налагат като критерий за успех от медиите?
Впрочем някой в МОН замисля ли се върху шизофреничното раздвоение
между всички банални свещености, колове и героизми, до които е
сведена българската литература, и днешната медийна среда?
Разбира
се, ако премахнем литературата от училище, проблемът ще изчезне,
но това ще е решение по сталински - "Есть литература, есть
проблем, нет литература...". Само че проблемът с комуникативната
култура на подрастващите остава.
Най-удивителното е, че от МОН очакват крехките седмокласници да
разсъждават самостоятелно, но пък явно са отписали абитуриентите
като способни на мисловна дейност, защото матурата по български
език и литература през 2006 (когато са първите задължителни
матури) ще се изразява основно в тест.
Защо
веднъж темите като вариант за изпит са лоши, а друг път - стават,
един господ знае. А докато цари това безредие, резултатите ще са
като във футбола.