|
|
Войната, заляла
внезапно Ингушетия, беше неочаквана само за тези, които не желаеха
да видят очевидното. Лидерите на партизаните неведнъж даваха да се
разбере, че лятната кампания ще бъде тежка за руските военни и ще
им се наложи да воюват не само на територията на Чечения.
Последното предупреждение прозвуча от Аслан Масхадов миналата
седмица. В интервю за радио “Свобода”*
президентът на Ичкерия предложи (за кой ли път) на Кремъл мир при
равноправни условия. Ако и този път гласът му не бъде чут, каза
Масхадов, чеченските отряди ще минат в настъпление. Два дни
по-късно представителят на Масхадов в Европа Ахмед Закаев обясни
какво е имал предвид Масхадов, говорейки за настъпление. По думите
на Закаев на 14 юни на съвещание на полевите командири е било
взето решение за провеждане на мащабни операции извън пределите на
Чечения.
Мнозина в Русия
се отнесоха скептично към заплахите на партизаните, макар отдавна
да е ясно, че техните планове се осъществяват не по-рядко от тези
на руските военни.
На 21 юни в
22:10 големи отряди моджахеди (чеченци и ингуши) атакуваха части
на МВР, гранични войски и министерството на отбраната по цялото
продължение на ингушкия участък на трасето Ростов-Баку. Този път е
главната артерия в региона, по нея се осъществява връзката между
58-а армия, дислоцирана в Осетия, и руския военен контингент в
Чечения. Партизаните завладели Назран, Карабулак, село Слепцовско
и, според някои данни, атакували 503-и полк на 58-а армия близо до
село Троицко.
Основните сили
навлезли в Назран откъм ингушките села Екажево и Насир-Корт,
най-вероятно слизайки от своите планински лагери в републиката.
Знаели ли са за тези лагери руските военни? Излиза, че не са
знаели.
След като
владели града няколко часа, със загуби от двама бойци, сутринта на
22 юни нападателите започнали изтегляне към горските масиви,
където ще търсят укритие от ударите на авиацията и тежката
артилерия. А че федералните войски ще задействат цялата си огнева
мощ, няма никакви съмнения. По принципа “след дъжд качулка”.
Изглежда,
ситуацията се развива по най-лошия за руските власти сценарий. Още
в края на миналата година силовите ведомства отбелязваха в
докладите си до президента Путин реалната опасност от мащабни
настъпателни операции на партизаните извън границите на Чечения. А
и самите полеви командири не го криеха. Още през пролетта на 2002
г. представител на щаба на Шамил Басаев заяви, че ако не са
чеченските бежанци, те отдавна биха “подпалили” Ингушетия. По
неговите думи републиката е подходящо място за водене на
позиционна война.
(Заслужава
внимание, че настъплението в Ингушетия започна точно след
закриването там на всички големи бежански лагери.)
През октомври миналата година командирът на един от джамаатите
(ислямските батальони) също предупреди, че “следващата година
войната ще обхване целия Кавказ”. През януари тази година полевият
командир Доку Умаров в интервю за интернет изданието “Ичкерия”
каза: “Ако бъдат успешно осъществени, планираните от нас операции
могат кардинално да изменят цялата ситуация в Северен Кавказ.”
През лятото на
2003 Шамил Басаев направи тайно пътуване из републиките и
областите в Северен Кавказ. Той бил повече от два месеца в
Ингушетия и три месеца в Дагестан, а също посетил
Кабардино-Балкария и Ставрополския край. В резултат били създадени
Сунженски (Южна Ингушетия), Ингушки (Назран), Алханчуртски
(Северна Ингушетия), Осетински, Ставрополски и Дагестански сектори
на фронта. През лятото на същата година Руслан Гелаев със своя
отряд преминал от Чечения в Ингушетия и разположил лагера си близо
до планинското село Арщи. Там съставил отряд от чеченци, ингуши
(според някои данни до 120 човека), кабардинци и карачаевци.
Нечеченците застават под знамената на моджахедите с различни
мотиви: има и кавказка, и ислямска солидарност, и реакция срещу
антикавказкия расизъм в централна Русия. За ингушите са особено
болезнени незаконните действия на ФСБ в републиката, водещи до
многобройни “изчезвания” на хора.
Гелаев подготвял
своите новобранци за мащабни боеве извън Чечения. Като генерална
репетиция бил осъществен таен рейд на неколкостотин човека в
Северна Осетия, до офицерското училище на 58-а армия близо до село
Комгарон.
Но и федералите
не спяха. След идването на власт в Ингушетия на генерала от ФСБ
Мурат Зязиков спецслужбите получиха картбланш да провеждат
спецоперации и арести на всички “подозрителни” лица. В републиката
започна поредица от нощни арести и отвличания. Същевременно в
ингушките планини гранични войски и министерството на отбраната
усилиха частите си. Появиха се нови застави и комендатури. В
Сунженски район започнаха да действат издирвателни групи. По всяко
място, където се подозираше присъствие на партизани, самолети
тутакси нанасяха ракетно-бомбен удар. Така съвсем наскоро беше
бомбардиран горския масив до село Мужичи. В щаба на войските,
съдейки по вниманието, което отделяха на околностите на Грозни, са
смятали, че основният удар ще бъде насочен към столицата на
Чечения. През последните седмици артилерията усилено обработваше
горите в подстъпите към града, по основните пътища бяха подсилени
заставите. Но както често ставаше и през миналите години,
федералните не успяха да разгадаят плановете на моджахедите.
Нападението
срещу Назран свидетелства за съхранения боен потенциал на силите
на чеченската съпротива. Тези сили са достатъчно добре подготвени,
за да влязат в бой с редовни части и дори да щурмуват града. Това
не са терористични актове – това е продължение на войната, чийто
край беше тържествено обявен от Кремъл преди две години.
Публикацията подготви Борислав Скочев
- - - - - -
* “… Ние скоро ще променим своята тактика. Преди усилията
ни бяха насочени към саботажни акции, но скоро планираме да
започнем активни военни действия.
…Ние воюваме, за
да отстраним опасността от изчезване на чеченския народ. Тази
опасност идва от Русия, те водят с нас война, депортират ни,
наричат ни предатели и терористи, взривяват жилищни домове в
Москва и Волгодонск, а след това обвиняват нас. И дотогава, докато
чеченците остават в сферата на руската конституция, опасността ще
съществува. Затова нас може да ни защити само международното
право. За всичко друго ние сме готови на преговори, на преговори
за съвместно управление на икономиката, за съвместна отбрана, за
обща валута, за обща дипломация, за съвместна борба с тероризма.
Ето какво предлагаме на Русия, но те не го искат. Виждам само едно
обяснение – имперските амбиции. Ние сме принудени да търсим
приятели навсякъде, тъй като Русия не иска да ни бъде приятел.
Втората възможност да бъде спряна войната е принципът на
обусловена независимост. Преговорите за мир трябва да бъдат при
международно участие, когато бъде прекратена войната, руските
войски трябва да бъдат изведени, а международната общност трябва
да въведе в Чечения умиротворителни сили. Процесът на преговорите
трябва да бъде наблюдаван от международна администрация.
…Няма да
прекратим борбата си, докато окупационната армия не напусне
територията на Чечения.”
Из интервюто на Аслан
Масхадов по радио Свобода от 17 юни
2004
|
