|
Миналата седмица шведският вестник “Експресен”
любезно ме помоли да напиша статия за отношенията между САЩ и
Европа. Ето какво написах:
Бих искал да
започна с лично изявление. Аз съм един от тези “неоконсерватори”,
които подкрепяха и все още подкрепят войната на Америка в Ирак.
Преполагам, че
за шведската общественост аз съм екзотична птица. Затова считайте
тези думи също за екзотичен експеримент, като илюстрация как
мислят част от американците. Може би когато завърша, ще разберете
повече за тях. Предлагам обаче това мнение, с голямото желание да
преодолея огромното разделение между Европа и САЩ.
Често се казва,
че отношенията между нас никога не са били толкова лоши. Не съм
сигурен, че това е така, но нека да не спорим, за да не
усложняваме още повече нещата.
Едва ли трябва
да ви припомням за причините за вашето недоволство. Но, може би ще
признаете, че и ние си имаме своите причини. Кой би си представил
някога, че френски министър на външните работи ще отговори на
въпроса дали иска Америка да спечели войната срещу един зъл
диктатор с: “Без коментар!”. Да, Доминик дьо Вилпен точно това
направи на пресконференция в ООН в навечерието на войната!
Бих могъл да
напълня няколко страници с подобни случки, но това с нищо няма да
ни помогне.
Вие знаете, като
нас, че причината за напрежението и трудностите не са думите на
френски външен министър или американски президент, а е нещо друго,
по-дълбоко.
Много европейци
вече са решили, че знаят каква е причината. Те твърдят, че при
Джордж Буш Америка загуби ума си. Америка на Буш пренебрегна и
международните договори и закони, както и неписаният съюз с
Швеция.
Но има един
проблем с това обяснение за напрежението между нас – според него
американците командват парада, а европейците са обикновени
статисти. Излиза, че само Америка действа, а всички други
реагират.
Това е обидно за
Европа. Европейците не са второстепенни герои в съвременната
политика. Те са могъща сила в световните дела, те действат в
защита на собствените си интереси, не просто реагират на
действията на САЩ.
Ако сега
отношенията ни са по-лоши, да речем, от 1984, то нека се опитаме
да разберем какво се е променило от двете страни на океана (не
само от едната), през последните двадесет години.
Преди двадесет
години, Европа беше общ пазар, съставен от независими страни,
всяка със собствена валута, различна външна политика, като всички
тази страни гледаха с тревога на Изток, към Съветския съюз.
Тогава в общата
ни ценностната система зейна яма, както днес. Но тогава
европейците се нуждаеха от гаранции за сигурността си. Само
Америка можеше да им гарантира сигурността и европейците знаеха
това. Въпреки хубавите думи, изречени пред гроба на Роналд Рейгън,
всички, които сме над 35, знаем, че европейците го харесваха дори
по-малко от Буш. Но по онова време Европа искаше да запази добрите
си отношения с Америка като гаранция за сигурността и просперитета
на континента.
Днес Съветският
Съюз го няма, а обединена Европа се превръща в световна сила. Вие
имате нужда от нас много по-малко от преди. Поради това
европейците сега свободно изразяват несъгласие с Америка,
проявяват враждебност и се оплакват от действията ни.
Познаваме се
отдавна, затова сме открити един с друг. Нека да не се
преструваме, че разногласията, напрежението и враждебността
внезапно са се появили, когато Джордж Буш започна войната в Ирак.
Тези проблеми се трупат от години. Европейците обичат да припомнят
за известната статия в "Льо Монд" от 12 септември 2001, озаглавена
“Всички сме американци” и говорят за съчувствието си към нас. Но,
ако прочетете внимателно статията, ще разберете, че в деня, когато
оплаквахме близките си и търсехме труповете им в димящите
развалини, парижките журналисти написаха, че Америка сама си е
виновна за 11 септември, заради “циничната” си външна политика!
Е, какво повече
да ви кажа! Наистина не знам.
През 1917
американците разбраха, че никога няма да имат сигурност и свобода,
ако и европейците нямат сигурност и свобода. Понякога и ние
забравяме това, но не за дълго. А Европа? Ще подкрепят ли
европейците думите си с дела? Бих искал да знам това. Но ето какво
знам: половин век ние приемахме заплахата от ядрено унищожение, за
да пазим Европа. И тогава, по някаква странна прищявка на съдбата,
първият удар срещу страна от НАТО беше нанесен не в Германия,
Норвегия или Турция, а срещу Америка! Могат ли европейците честно
да кажат, че след 11 септември изобщо направиха нещо за нас! А
вие, бихте очаквали помощта ни, ако ролите бяха разменени, нали?
Много американци се почувстваха изоставени и пренебрегнати от
Европа, във време на скръб и страдания.
Спорът за Ирак
прикрива по-голям проблем – бъдещето на Европа. Някои хора искат
да превърнат Европа в идеологическа алтернатива и геополитически
съперник на САЩ. Тези хора имат голямо влияние в европейските дела
след 1991 и особено след 11 септември.
Според нас, те
виждат войната срещу тероризма като прекрасна възможност да
прекъснат завинаги трансатлантическите връзки, и да изградят
Европа като световна сила, която има самостоятелни отношения с
Русия, Африка и преди всичко с Близкия изток. Ние считаме, че тези
хора ще се възползват от неизбежните разногласия, които възникват
във всеки съюз, за да разрушат самия съюз. Те прикриват
старомодните си възгледи за господството на великите сили зад
идеалите на ООН и международното право. А това може да се окаже
разрушително за целия Западен свят.
Грешим ли ние,
американците?
Ако не грешим,
ако сме дори частично прави, не задължава ли това Европа и Америка
да се сдобрят и да възстановят стария, изпитан съюз, който запази
мира и свободата в света?
Публикацията подготви Огнян Дъскарев
……………………
* Дейвид Фрам е редактор на Нешънъл Ривю
и бивш автор на речите на президентът Буш, вкл. и на израза
“Ос на злото”. В съавторство с Ричард Пърл той написа “Краят
на злото – да спечелим войната с тероризма” |
