|
Г-н Фьорстер*,
в края на март
(интервюто е взето през 2002 - бел. ред.)
Върховният административен съд на Германия забрани да бъде
публикувано досието на бившия канцлер Хелмут Кол. Песимистична или
оптимистична е прогнозата ви за достъпа на журналисти и
изследователи до архивите на ЩАЗИ в бъдеще?
-
По-скоро съм настроен песимистично, тъй като за разлика отпреди 10
години (когато беше приет законът за досиетата на ЩАЗИ), сега
решението много по-малко отговаря на волята на народа и на бившите
правозащитници от ГДР. То беше взето според интересите на днешните
политици в Бундестага. Представата за откритост на досиетата за
журналисти, която имат германските партии, се противопоставя на
интересите на обществеността. Явно все още има страх сред
политиците, че в архивите, които все още не са разкрити, могат да
се намерят улики за незаконни практики - например при партийно
финансиране, но също и данни за определени тактически похвати в
политиката през 70-те и 80-те години.
Има ли риск спорът за досиетата в Германия да
предизвика и в източноевропейските държави вълна от съдебни
процеси, съответно решения, които да забранят публикуването на
досиетата на известни личности, включително и на бивши
комунистически функционери?
-
Рискът от това е голям, тъй като германската регулация, която
съществуваше до тази година, беше наистина впечатляващ пример за
това как може да се подходи либерално, открито и демократично с
архивите на тайните служби в една бивша комунистическа страна.
Немският пример беше представен и като образец на много от
източноевропейските държави. При това винаги се посочваше
изискването в тези източноевропейски държави да се извърши подобна
процедура, както в Германия. И когато сега при нас процесът губи
равновесие и бива връщан назад, естествено е и държавите от
Източна Европа да не го смятат повече за образцов. Напротив, има
опасност някогашните извършители и престъпници от службите сега да
претендират, че щом в Германия виновниците могат да запазят
досиетата си затворени, тогава това ще може да се направи и тук.
Какъв е коментарът ви за решението на българския
парламент да отмени действието на Закона за достъп до архивите на
бившата Държавна сигурност?
-
Българската общественост може само да съжалява. Тя трябва да бъде
осведомена за определени политически и исторически свързаности,
които рефлектират върху много лични съдби. Решението предоставя и
един вид свобода на политическата класа, която се измъква от
необходимостта да изложи част от апарата си пред неприятните
истини от миналото.
Вие сте написали няколко книги за капиталите на
бившата Германска единна социалистическа партия (ГЕСП), в които
като сътрудници на ЩАЗИ са назовани и редица личности от
съвременността. Въпреки миналото им някои от тях днес са уважавани
инвеститори в Източна Европа - например Мартин Шлаф и Сократис
Кокалис. Как оценявате подобни трансформации - като недостиг на
политическа воля в неустойчивите демокрации или като процес на
повторно изпиране на червени капитали?
-
В повечето случаи е въпрос на липса на морал. В края на краищата
става дума за много пари, за сделки, които трябва да се сключат, и
тогава много лесно и бързо се забравя миналото на тези хора.
Показателно е, че същите тези хора като г-н Кокалис и Мартин Шлаф
през 70-те и 80-те са проявявали същия недостиг на морал, когато
са искали да осигурят летящ старт на бизнеса си. Те са били готови
на много отстъпки, в това число и да работят заедно с ЩАЗИ, трябва
да кажем - абсолютно без скрупули. И когато сега, след рухването
на комунистическата система, продължават да са признати, добре
посрещани като инвеститори и оправдани за действията им някога, те
не изпитват никаква вина. И това показва преди всичко недостиг на
политически морал сред властимащите в тези страни.
Какво става с процесите срещу Шлаф в Берлин,
Лихтенщайн и Швейцария?
-
Има два вида съдебни дела срещу Мартин Шлаф. Срещу него
първоначално беше образувано наказателно дело за измама. В момента
се изчаква изходът от двете граждански дела срещу него в Швейцария
и в Лихтенщайн. Те са заведени от германската държава лично срещу
него и срещу групировката му от фирми с иск за общо над 200 млн.
марки (100 млн. евро), които той е присвоил с помощта на ЩАЗИ. На
първа инстанция в Швейцария Шлаф беше оправдан.
Проблемът е в това, че става дума за връзки с тайните служби и за
действия, които са обезпечени конспиративно от тях. Липсват
документи и когато сега германската страна иска да се отправи
обвинение, тя е задължена да представи доказателства. Няма обаче
директни доказателства, много от тях са унищожени от ЩАЗИ.
Например не може да се намери декларация за сътрудничество,
подписана от Шлаф.
Доколкото знам, след неуспеха на първа инстанция германската
страна ще обжалва. Процесът в Лихтенщайн все още не е започнал.
Там положението с доказателствата е малко по-благоприятно за
германската държава, защото процедурата за доказване не е толкова
усложнена, както при първото дело.
Има ли упреци от страна на германските политици,
предимно в Бавария, срещу връзката на Баварската банка (Bayerische
Landesbank), австрийската BAWAG PSK и Шлаф в съвместния им
консорциум, придобил "Мобилтел"?
-
Фракцията на социалдемократите в баварския Ландтаг е повдигнала
въпроса в Комисията по бюджета. В момента Баварската банка е
подложена на силни критики от обществеността и политиците заради
кризата с групировката "Кирх". От фалита на Кирх банката може да
изгуби много пари, тъй като е един от основните му кредитори.
Въпросът, по-общо поставен, е дали политиците и особено премиерът
Едмунд Щойбер, който е кандидат за канцлер, твърде слабо са
контролирали банката и нейните сделки с различни бизнесмени.
Цялата тази дейност на банката със сигурност ще бъде използвана и
в следващите месеци в ожесточената предизборна кампания за
Бундестага. Сигурен съм, че сделката с BAWAG за "Мобилтел" ще
изиграе голяма роля в кампанията.
В консорциума за "Мобилтел" Шлаф има за партньор
един от известните политици в Австрия - Йозеф Таус?
-
Това не ме учудва. Мартин Шлаф има огромни и впечатляващи контакти
с висши австрийски, а също израелски и палестински политици. Шлаф
е използван и като посредник между палестинците и израелците.
Освен това има и ясни знаци, че през 80-те години, когато Шлаф е
работил в тясно сътрудничество със ЩАЗИ, той е бил във връзка и с
МОСАД. Така че Шлаф е служил за посредник между МОСАД и ЩАЗИ, за
това има нееднозначни данни.
Какво става с хазартния му бизнес - известно е, че
той притежава дялове от "Казинос Аустриа" и е един от
собствениците на казино "Оазис" в Ерихон в палестинските
територии?
-
Нямам информация какво се случва с хазартния бизнес на Шлаф след
затварянето на казиното в Ерихон през есента на 2001 г., когато
започна втората интифада. Естествено много трудно е да се намерят
документи за тези казина и е много трудно да се види някъде името
на Шлаф, защото висшите израелски политици в никакъв случай не
искат да го загубят като важен партньор. Напротив, той е важен
човек като посредник между палестинската и израелската страна.
Как оценявате решението на атинския съд от 19
април, което оправдава Сократис Кокалис по обвинението за изпиране
на червени капитали от бившата ГДР?
-
Не съм изненадан. Срещу Кокалис в Германия имаше съдебно
следствие, което продължи 4 години. Много щателно и обстойно беше
разследвано дали Кокалис е участвал в изпирането на пари на
бившата ГЕСП. Предполагаше се, че става дума за около 100 млн.
марки. В Германия не можаха да се намерят доказателства и
съдебното производство беше преустановено през1997 г.
Във всеки случай това разследване установи, че г-н Кокалис може да
бъде обвинен в шпионаж за ЩАЗИ, тъй като от архивите и
изказванията на свидетели се разбра, че той е водил поверителни
разговори с офицери от ЩАЗИ и им е предавал поверителни
политически сведения. Смятам, че обвинението за шпионаж е
доказуемо и може да бъде добре обосновано.
Все пак се учудвам, че атинската прокуратура е повдигнала наред с
другите обвинения за шпионаж, измама и подкупничество и обвинение
и за пране на пари от бившата ГЕСП, след като в Германия не можаха
да бъдат открити доказателства за подобно престъпление. Може да се
предположи, че гръцките власти разполагат с нови доказателства.
Очаквате ли все някога ефективни присъди срещу
подобни личности?
-
Немските съдебни власти не искат конкретни присъди срещу Шлаф или
Кокалис, защото те са чужденци, чиито връзки със ЩАЗИ наистина
могат да бъдат доказани. Но делата и разследванията продължиха
толкова дълго, че срокът на давност на Германското обединение (по
силата на което се издирват средствата на бившата ГЕСП)
междувременно изтече и много е трудно да си представим, че ще има
нови дела.
В Германия има ли постановени присъди срещу
конкретни лица - германци, участвали в шпионаж и изнасяне на
средства на бившата ГДР?
-
За шпионаж има редица осъдени германци, но не мога да ви кажа
точния брой. Има над хиляда съдебни следствия, една част от които
са преустановени поради липса на доказателства. Голяма част са
прекратени с наказателна заповед, това означава, че е отказан
двоен процес и на обвинените са били наложени парични глоби.
Директни процеси и присъди имаше в много редки случаи. Имаше
осъден един бивш политик от социалдемократите, различни
правителствени служители от бившата ГДР бяха осъдени на затвор.
Немското правосъдие има такъв интерес, ако можем така да кажем -
делата в процеса на Германското обединение да не приличат на
спектакли. Затова и много от тези производства завършват само с
наказателна заповед, а не с присъда.
Подготвяте ли нова книга?
-
Да, в момента работя над тема, която ме интересува от дълго време
и за която намирам все повече информация - защо западногерманската
страна от началото на 90-те години пропусна да се насочи към
издирването на парите на ЩАЗИ. От Западна Германия беше пропуснато
разкриването на определени афери с тайните служби и агентите. Явно
и там тогава е имало интерес да не бъдат изкарвани на бял свят
различни неща, свързани със сътрудничеството с бивши структури на
ЩАЗИ.
- - - - - -
* Андреас Фьорстер е роден през 1958 г.
Работи като репортер в германския всекидневник "Берлинер
цайтунг", известен е като разследващ журналист. Автор е на
книгите: "Икономическият шпионаж - новата работа на тайните
служби" (1997), "По следите на милионите на ЩАЗИ. Виенската
връзка" (1998), "Иманяри. Издирванията на ЩАЗИ за златото на
нацисткото време" (2000). Освен немската история заниманията му
обхващат дейността на международните специални служби и
организираната икономическа престъпност.
Като познавач на архива на ЩАЗИ Фьорстер взе участие в
международната кръгла маса "Резолюция 1096 на ПАСЕ и проблемите
при прилагането й в някои страни от бившия социалистически лагер",
която се проведе в събота и неделя в София. Резолюцията на ПАСЕ
разглежда мерките за разрушаване наследството на бившите
комунистически системи. В кръглата маса участваха представители на
България, Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Полша, Унгария,
Югославия, Франция и САЩ.
Интервюто е
публикувано за първи път в "Дневник" на 30 април 2002
|
