|
|
Западногерманският писател и журналист Бернт Енгелман е работил
като "неофициален сътрудник" под псевдонима "Алберс" за външното
разузнаване на бившата ГДР. Това разкриха през уикенда два
германски всекидневника -
"Ди велт" и
"Берлинер моргенпост". Изданията
се позовават на данни от т.нар. картотека "Розенхолц", която
миналото лято ЦРУ предаде на Федералната служба за архива на
бившето източногерманско министерство на държавната сигурност.
По думите на
някогашния подполковник от ЩАЗИ Гюнтер Бонзак, Енгелман е бил
вербуван през 1982 от източногерманския режисьор Карл-Георг Егел в
Айхвалде край Берлин. Бонзак е дългогодишен служител в Десети
отдел на Главно разузнавателно управление на ЩАЗИ, отделът,
занимаващ се с дезинформация. (Той е в течение на десетки
пропагандни операции, в това число и на съвместните действия на
ЩАЗИ и българската ДС след атентата срещу Папа Йоан Павел Втори
през 1981).
Името на
Енгелман присъства в специалната статистическа система на
"Розенхолц", която експертите на службата на Мариане Биртлер
успяха да разкодират в началото на април. Според картотеката
"Алберс", с регистрационен номер
XV/8434/81,
е бил вербуван през 1982 на идеологическа основа, което иде да
рече, че е бил убеден да сътрудничи от висши офицери на ЩАЗИ. В
архивите той е оценен като "благонадежден".
Бернт Енгелман е
роден през 1921 в Берлин. След излизането си от концентрационния
легар в Дахау работи като журналист на свободна практика и
кореспондент на вестници и списания, сред които и "Шпигел". През
1961 се ориентира към телевизията и прави редица програми, много
от тях - за първи канал на западногерманската обществена телевизия
АРД. Автор на немалко книги, сред които и "Вие там горе - ние тук
долу", в съавторство с друг известен журналист, разкрит също като
сътрудник на ЩАЗИ - Гюнтер Валраф. Енгелман умира през 1994.
Енгелман
получава известност и като германски вицепрезидент на
Международния ПЕН-клуб. От 1977 до 1984 е председател на Съюза на
западногерманските писатели. Член е и на най-големия индустриален
синдикат в Германия - "ИГ метал", както и на
Социалдемократическата партия. Според историка Хубертус Кнабе, за
близостта му с кликата в Източен Берлин говори и това, че Енгелман
отказвал всякаква подкрепа на избягали от Изток писатели и дори
настоявал за изключването им от писателските съюзи. Известно е в
тази връзка, че няколко западногермански автори, сред които и
Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас, подписват протесно писмо срещу
авторитарното поведение и цензурата, упражнявана от Енгелман.
Действията му,
разбира се, не остават неоценени на Изток. При честите си
посещения в ГДР Енгелман се радва на особено любезно отношение, в
това число и от граничарите, които дори не му проверяват багажа,
разкрива още "Ди велт". Документите освен това сочат, че - както и
в случая с Валраф - Енгелман получава и помощ от ЩАЗИ за
разследващите си книги, издавани на Запад. В бележка на Десети
отдел от 2 януари 1975, още преди официалното му вербуване,
например се посочва, че "благодарение на предоставените от ЩАЗИ
архивни документи за фашисткото минало на редица западноевропейски
личности, романът на Енгелман "Голям кръст за заслуги към
Федералната репбулика" (излязъл на Запад през 1974) изиграва
съществена роля за подкрепа на прогресивните сили в борбата им с
десните консервативни кръгове във ФРГ".
Т.нар. база
данни "Розенхолц" съдържа микрофилмирана информация за около 50
000 германци, които са били сътрудници на Главно разузнавателно
управление (HVА) на ген. Маркус Волф.
Картотеката
изчезва от централата на ЩАЗИ в Берлин при събитията в края на
1989 и по неизвестни канали достига до Ленгли, централата на ЦРУ.
В средата на 90-те години американските разузнавачи демонстрират
готовност да предоставят част от "Розенхолц" на Германия и след
неколкогодишна кореспонденция между федералното канцлерство в
Берлин и властите във Вашингтон миналия юни службата за архивите
на ЩАЗИ получи близо 300 компактдиска. Част от данните вътре бяха
разчетени още в САЩ, с други (като например статистическата
картотека) се заеха германските експерти.
Благодарение на
"Розенхолц" бе разкрито и агентурното минало на популярния и у нас
Гюнтер Валраф, автор на книги за недъзите на западното общество.
За широко възхваляваните си разследвания, за които той влиза дори
и в кожата на турски гастарбайтер или журналист от "Билд", Валраф
е получавал значителна финансова и техническа помощ от ЩАЗИ,
твърдят историците. Самият Валраф отрича между 1968 и 1971 да се е
водил на отчет в Източен Берлин. |
