|
Малко
яхтено пристанище край идиличното германско градче Райнсберг в
Бранденбург, началото на септември 2003. В 8:30 сутринта мъж влиза
в бюро за лодки под наем и пита един от служителите: "Ваш ли е
трабантът? Стана малка неприятност. Блъснах го, докато паркирах".
Двамата мъже излизат, командоси повалят единия на земята, слагат
му белезници и го хвърлят в черно "Ауди", което потегля с бясна
скорост.
Главният
прокурор на Германия Кай Нем тогава обяви, че 53-годишният техник
Юрген Г. е заподозрян в редица убийства на предатели на бившата
ГДР. Според обвинението арестуваният е членувал между 1976 и 1987
в специална команда за убийства към държавния апарат на Източен
Берлин.
Дали
наистина техникът, женен два пъти и баща на две деца, е част от
отрядите за мокри поръчки на Ерих Милке? Мрачната сянка на ЩАЗИ
отново оживява в спомените на жертви и палачи и се вписа в
родителските разкази на децата, разпитващи за "модната" носталгия
към ГДР. Докато лявоориентирани медии с известна досада се заеха
да обезценят легендите ("Стари митове, нови въпроси", констатира
"Ди тагесцайтунг"), за по-консервативните издания това бе
продължение на сагата с досието на Гюнтер Валраф и картотеката
"Розенхолц", предадена от ЦРУ в началото на 2003.
За първи
път от падането на стената следователите се занимават не само с
теории и
предположения за митичните убийци,
но и с
конкретен заподозрян. Според "Зюддойче цайтунг" и "Шпигел" Юрген
Г. е бил следен от четири години, като сигналът дошъл от бивш
офицер от ЩАЗИ. Преди две години агент под прикритие се свързал
със заподозрения, като се представил за човек на ЦРУ, издирващ
опитен убиец. Юрген му разказал в детайли за миналото си и тези
разкази стоят в основата на обвинението.
През
70-те години, "по-висшестоящи" го попитали дали е готов да направи
повече за социализма. Радистът от армията, учил за водо- и
газопроводчик, се съгласил. Последвало двегодишно обучение по
ръкопашен бой и безшумни убийства на остров в Балтийско море. След
това дошли първите заповеди - от полковник в Главно разузнавателно
управление, два-три пъти в годината, последно през 1987. Той и
другарите му в групата (5-7 бойци), извършили около 25 убийства,
като стреляли, без да знаят нищо за жертвите си.
Сега
обаче Юрген отрича всичко това. Според адвокатката му, той просто
искал да се покаже на агента на ЦРУ по-важен. В ареста Юрген
мълчи, с което въпросителните и спекулацията нарастват
лавинообразно.
ЩАЗИ,
както и всяка друга тайна служба, е отговорна за много мистериозни
убийства през студената война, неразкрити и след обединението.
Една част се приписват на ЩАЗИ, в други дългата ръка на "чекистите
на Милке" е доказана.
Най-известният случай е с футболиста от "Динамо" (Берлин) - отбора
на ЩАЗИ, Луц Айгендорф, избягал на запад през 1979 и загинал през
1983 при автомобилна катастрофа, обстоятелствата около която още
не са разкрити. Според историка от Службата за досиетата на ЩАЗИ
(BStU) Хубертус Кнабе лично Милке е настоявал за убийството му.
Пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Кнабе обаче посочи, че е
трудно да се докаже ролята на ЩАЗИ, тъй като много от най-важните
архиви са унищожени.
Друг
неясен случай е този на предприемача Уве Хармс, чийто труп е
намерен в Хамбург през април 1987 Хармс ръководи спедиторската
компания "Иле", която всъщност е прикрита фирма на
източногерманските комунисти. Журналистът от "Берлинер цайтунг"
Андреас Фьорстер, изследовател на червените пари, лансира
версията, че Хармс е бил ликвидиран, защото не се е съгласил "Иле"
да пренася оръжия. Подобна съдба сполетяла и Манфред Полицер,
който загива при неясни обстоятелства по време на Лайпцигския
панаир през 1988. Полицер е директор на източногерманската фирма
Asimex от 1982 до 1986 и според Фьорстер си е навлякъл гнева на
ЩАЗИ заради връзки със западните служби.
"Берлинер моргенпост" твърди, че задържането на Юрген Г. е пряко
свързано с разследванията на поредицата смъртни случаи около
"КоКо" - мрежата за валутни постъпления и ембаргова търговия на
ГДР на Александер Шалк-Голодковски. В доклад от 1994 на комисия
към Бундестага се казва, че немалко хора от "КоКо",
избягали на Запад, умират по неясен начин.
През
1982 в хотел "Щад Лайпциг" е намерен мъртъв директорът на
партийната фирма Intema Карл-Хайнц Ньотцел. За "самоубийство" е
представена смъртта на шефа на Metamaр Петер Брунс същата година.
Неизяснена остава и кончината на наследника на Ньотцел в Intema
Фриц Джон Брун в берлинския хотел "Метропол". През март 1988
мъртъв е открит и Клаус-Дитер Кранц, собственик на
западногерманската фирма Humedia, търгувала с дружеството от
"КоКо" BIEG. Година по-късно в "Паластхотел" в Източен Берлин
умира и австрийският търговец Херберт Рюблер, който според
"Моргенпост" бил заподозрян, че е двоен агент.
За
"Берлинер цайтунг" ЩАЗИ стои и зад смъртта на шведската
журналистка Катс Фалк през 1984 в Стокхолм, която имала информации
за участие на ГДР в оръжейни сделки с Иран. Друга мокра поръчка
било елиминирането на хамбургския търговец Дитер Фогел в
източногерманския затвор "Бауцен" през 1982 г. Фогел, агент на
ЩАЗИ, бил арестуван заради двойна игра в полза на ЦРУ и
западногерманското разузнаване. В събота "Берлинер цайтунг" писа,
че е инсценирана и семейната драма, довела до смъртта на
източногерманския финансов министър Зигфрид Бьом през 1980.
Повечето
от случаите са неразкрити, тъй като
убийците са действали в пълна секретност
и за тях
са знаели много малко хора в ГДР, обясняват експертите от BStU.
Все пак има и примери, в които ролята на ЩАЗИ е доказана. През
1981 в Израел разузнаването се опитва да умъртви с отровни кюфтета
западногерманеца Волфганг Велш, който подпомага бягства от ГДР.
Велш оцелява, а шпионин на ЩАЗИ е осъден през 1994 на 6.5 години
затвор. По данни на "Шпигел", идентифицирани са и наемниците,
които по указания от ЩАЗИ се опитват да убият антикомуниста
Зигфрид Шулце.
В
началото на 90-те години BStU публикува разкрития за частите за
спецоперации на ГДР. От 60-те години ЩАЗИ започва да тренира
саботажни и диверсионни действия срещу ФРГ и Западна Европа, пише
анализаторът Томас Ауербах в том 17 от поредицата "Анализи и
документи" (1999). През 1964 е създадена работна група по
специални въпроси към министъра на сигурността Милке - т.нар.
AGM/S, която се занимава с планиране на атентати по военни и
цивилни обекти на Запад. В документ на AGM/S от 1985 се посочва,
че в действията срещу ФРГ са включени и братските страни.
Разсекретен е и наръчник на ЩАЗИ за "основните чекистки принципи
при бойните мероприятия", в който се изброяват и начините за
физическо ликвидиране на врага. По данни на Кнабе (в "Ди
тагестайтунг") през 80-те. AGM/S наброява около 3500 сътрудници,
разполагащи с мащабен оръжеен арсенал.
Свои
спецгрупи ръководи и ЦК на ГЕСП и по-специално отдел "Съобщения",
който координира например конспиративната група "Ралф Форстер" в
Западна Германия. Членовете й - около 100 души годишно - се
набирали сред западните комунисти и леви екстремисти и се
обучавали за саботажни действия, пише "Дер тагесшпигел". В
публикация на "Моргенпост" се твърди, че преди падането на стената
ГДР разполагала с близо 2000 "спящи бойци" на Запад. ЩАЗИ е
развивала цяла палитра от бойни средства - от взривове и
запалителни смеси през отрови и наркотици до дистанционно
управлявани авиобомби и сълзотворни газове, пише Ауербах. Службата
регулярно е поръчвала на учените в Хумболдовия университет
разработки на методи за убийства. Най-известното проучване е
студията от над 900 страници Toxdat, завършена през 1988, в която
се изброяват над 250 субстанции, с които жертвите могат да се
разприказват или да замлъкнат завинаги.
Публикувано за първи път в "Дневник" на 29
септември 2003 |
