|
|
Всички сме загрижени за състоянието на СДС и на
неговата Софийска организация. То рефлектира в доверието на
гражданите на София към СДС. Ако в момента в национален мащаб СДС
е третата политическа сила, то в София е още по-назад. Това
състояние не е ново и неочаквано. То е резултат от тенденцията да
намалява нашето влияние, проявила се за първи път в 1999, по време
на управлението на Иван Костов, когато на общинските избори СДС
загуби един милион гласоподаватели в сравнение с парламентарните
избори през 1997. Продължи по-нататък със загубата на последните
парламентарни избори. Новото ръководство на СДС (отчасти и поради
инертността на политическите процеси) за съжаление не успя да
обърне тази тенденция и до днес.
Вина за това състояние на организацията носим
всички, защото мълчаливо приемахме присъствието в ръководството на
СДС и начело на СДС-София на недостойни хора. Огромна грешка е, че
на 11-та конференция техните имена не бяха назовани открито. Тежка
е вината и на открито лобиращите тогава за тяхното избиране в
ръководните органи. Тези хора и до сега, за съжаление, са сред
нас. Но за драматичния спад на нашия рейтинг, особено от
последните години, все пак голяма е и отговорността на Иван
Костов, който играе ролята на дистанциран наблюдател и обвини за
негативните процеси, започнали още по време на неговото
председателство, изцяло новото ръководство, вменявайки му във вина
дори пасивността, провокирана и с неговото двугодишно мълчание.
Това поведение не може да бъде наречено морално.
Сега мнозина са готови открито да му кажат
истината. На Общинското събрание на СДС-Средец обаче, се говореше
за “антикостовизма” като най-важна задача. Чуват се призиви за
развенчаване на неговото четиригодишно управление. Убеден съм, че
ако приемем тази линия на поведение, ще попаднем в предварително
заложен капан. През всичките тези години в съзнанието на
гласоподавателите името на Костов (не и без повлияване от
собствения му авторитарен стил) беше синоним на СДС.
Правителството на СДС беше правителството на Иван Костов. Въпросът
“защо досега всички вие мълчахте” е един справедлив въпрос. И той
ще ни бъде задаван по същата логика, по която сега на него му се
задава въпроса “защо едва сега реши, че трябва да се отворят
досиетата”.
Хората, които тръгнаха с него, са като обсебени от
личността му и в момента не виждат накъде ги води неговият
авторитаризъм. Те не приемат никаква критика към него или към
неговата политическа платформа. Това е едно състояние на масова
психоза, на което, нека си признаем, бяха подвластни и голяма част
от нас по времето на неговото управление. Това е и отговорът на
въпроса защо досега всички ние мълчахме например за кадровата му
политика и не само за нея. Но едно такова състояние е винаги
временно. След него неминуемо настъпва отрезвяване и когато то
настъпи, голяма част от онези, които ни напуснаха, ще се върнат
при нас. Ще се върнат, ако ние не нараняваме достойнството им с
непремерени приказки, които в огорчението си сме готови да
изречем. Ако положим усилия да не скъсаме напълно връзката на
общото ни минало.
Европейската народна партия се стреми да създава
мостове между нас. Нека с прибързани и необмислени изказвания не
ги взривяваме. Това би било политически безотговорно, защото без
бъдеще единодействие ни чака отново управление на БСП. Нека не
забравяме и поуката от последните президентски избори: поведението
на личностно конфронтиране е губещо пред избирателите. Нека
оставим това недостойно поведение на в. “Седем” и на новата
партия. Нашата политическа позиция е правилната и нашето оръжие е
нейното разясняване, а не конфронтацията. Само по такъв начин ще
си върнем доверието на хората.
- -
- - - -
|
