16-06-2004

Начало

Либертариум

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Ролф Топховен е един от водещите експерти по тероризма в Германия. Той е директор на Института за изследване на тероризма и политиката на сигурност (IFTUS) в Есен. На юридически симпозиум в Берлин преди седмица Топховен заяви, че радикалните ислямисти разширяват оперативната си база в посока Полша, България и Румъния. Експертът предупреди, че в тези държави може да се образува опасна смес от мощни мафиотски структури и ислямистки терористични групи. Това твърдение Топховен оповести още след атентатите в Мадрид на 11 март, в статия в авторитетния седмичник "Райнишер меркур" и в списанието на Бундесвера "Y.".

Г-н Топховен, разяснете твърдението си, че "Ал Кайда" и радикалните ислямисти навлизат в Източна Европа?

- Има един записан разговор от британското контраразузнаване МИ-5, в който се казва, че за разлика от западно- или централноевропейските държави, където структурите за сигурност работят ефективно, то в Югоизточна Европа нивото на сигурност и антитерористични мерки не е толкова високо. Разговорът е между двама ислямисти. В този подслушан диалог не се казва нищо повече, а само, че ислямистите трябва да се насочат към България, Румъния и Полша, там има голяма корупция, стандартите на сигурност не са толкова високи, колкото в Централна Европа и срещу долари може да се купи много. Могат да се подкупят и хора. Това казах и на форума на Адвокатската камара в Берлин, нищо повече.

Кога в МИ-5 са записали този разговор?

- Не мога да ви кажа. Аз казвам само, че с оглед разширяването на ЕС в присъединяващите се страни би било възможно да се създадат и използват оперативни бази на ислямски терористи. Подчертавам, би било възможно. Знаете, че атентатите в Мадрид се случиха не на последно място и защото Испания има свои войски в Ирак.

А Вие лично как интерпретирате този разговор? Защо ислямистите смятат, че България и другите споменати страни са подходящи за оперативни бази?

- Едно от обясненията може да е участието на източноевропейските държави, в това число България, във водените от САЩ коалиционни сили в Ирак. Полша например може да е потенциална цел за атентати. От друга страна, след разпадането на Източния блок и края на Студената война, в тези държави бяха създадени много нови организирани криминални структури. И е възможно тези структури да се свържат с радикалните ислямисти, не идеологически, не религиозно, а на базата на икономическия интерес и бизнеса с оръжие.

Означава ли това, че е възможно някои престъпни групи в България и в другите страни да имат връзки с ислямистки терористи?

- Така е. Не бих изключил мафията и войнстващият ислямизъм да имат бизнес от взаимен интерес, основно покупко-продажба и трафик на оръжие, но не и съвместни операции.

Според цитирания от Вас подслушан разговор корупцията в България е много висока, което би благоприятствало евентуални дейности на терористи.

- Не. Те казват конкретно, че в тези страни има корумпирани структури и тези корумпирани структури може да се използват за целите на ислямистите.

За държавни структури, които лесно могат да се корумпират, ли става въпрос?

- Не мога да ви кажа дали става дума за държавни структури. Но вероятно е имало опити на ислямистите за сключване на сделка с мафията или криминални групи.

Бившият съветник в Пентагона Йозеф Бодански твърди, че дясната ръка на Осама бин Ладен, Айман ал Зауахири, е пребивавал в началото на 90-те години в България, за да изгради база за подкрепа на джихада в Босна. Знаете ли нещо за това?

- През 90-те години Зауахири действително е бил на Балканите. Той се е опитал да изгради клетки за джихад в Босна. Това ми е известно. Доколко е имал оперативна база и в България, не мога да кажа, но при всички случаи е възможно, тъй като географското положение на България е благоприятно, а и не е далеч от Босна и другите кризисни точки. Знае се със сигурност, че още далеч преди 11 септември Осама бин Ладен е разполагал с тренировъчни лагери и е упражнявал силно влияние във войните на Балканите, особено в Босна, също и в Албания и в Косово.

Как най-общо оценяване състоянието на сигурността в България и останалите източноевропейски държави?

- Вероятно Вие знаете повече от мен. Но това, което аз знам е, че страната Ви, както и другите държави в региона, работят в тясно сътрудничество със западноевропейските страни в посока превенция на престъпността. Голям проблем и във Вашата страна е целият спектър от огранизирани криминални структури - трафик на хора, търговия с оръжие, проституция, наркотрафик, фалшификация на валута и т.н. За ограничаването и преодоляването на тези проблеми същестува добро сътрудничество между Югоизточна Европа и западните страни, например по линия на Европол.

С атентатите в Мадрид и Европа изживя своя 11-септемврийски кошмар. Какви поуки си извади Старият континент?

- Непосредствено след атентатите в Мадрир държавните и правителствени ръководители от ЕС се събраха на конференция в Брюксел, на която приеха документ от 18 страници. Същността на този меморандум беше, че европейските органи за сигурност трябва да работят в още по-тясно сътрудничество, да обменят още по-ефективно информация за ислямския тероризъм. Същевременно бе избран и координатор за борбата с тероризма - холандецът Гейс де Врийс. Аз обаче имам големи съмнения в дългосрочния ефект от това. Продължавам да смятам, че в борбата срещу тероризма Европа все още не е намерила единния модел, който да е ефективен. Назначаването на европейски антитерористичен координатор е просто пример за прекалена активност под влияние на шока от мадридските атаки. Това, от което се нуждаем, според мен, е европейска служба за обмяна на разузнавателна информация, централна база данни, до която достъп да имат всички държави.

По какъв образец трябва да се изгради тази централа - ЦРУ добър пример ли е?

- Не смятам примерът с ЦРУ за подходящ. ЦРУ има огромен апарат, а колкото повече хора, толкова по-мудно работи една институция. Според мен, трябва да се загърбят националните полицейски служби и да се върви в посока Европол. По модела на европейската полицейска агенция може да се създаде централно информационно звено с повече компетенции и достъп до базите на националните секретни служби.

Радикалният ислямизъм днес действа в глобални мрежи и вече не е национален проблем на отделната държава. Той е европейски и световен проблем, а също и проблем на арабските държави, ориентирани към Запада, например Саудитска Арабия, Тунис, Мароко. Всички тези държави несъмнено са застрашени от тероризма в дългосрочен плян. Видяхме, че атентатите в Саудитска Арабия бяха и мощен предупредителен сигнал срещу кралската фамилия. Терористите искат съществено да засегнат снабдяването на западните държави с арабски петрол, искат да свалят и корумпираната според тях саудитска монархия.

Споменахте за разузнавателното сътрудничество в Европа. Един от проблемите обаче е, че малките и големите държави не особено охотно обменят сведения помежду си. Как виждате решението?

- Въпросът, който поставяте, е много важен. За съжаление, все още е налице силен национален егоизъм в много държави, който пречи на ефективната обмяна на секретни сведения. На това националистично мислене трябва да се сложи край, защото иначе ще възникват все нови и нови слабости, от които ще се възползват ислямистите. Глобалните мрежи на тероризма изискват глобални и мрежови решения. Вижте например последните разкрития за вдъхновителите на мадридските атентати. Мохамед Египтянина бе арестуван в Милано. Преди това две години той е живял в лагер за бежанци в Германия, в Заарланд, сетне отива в Испания, пътува между Италия и Испания. Това показва, че терористите имат мрежи, имат бази на много места в Европа и света.

Това засяга също и нашите закони в Европа. Има нужда и от промени в нашето наказателно и наказателнопроцесуално право, които да възпрепятстват свободното придвижване на терористи.

Постоянно стават известни случаи за терористи, пребивавали в Европа. Наред с разкритията за Мохамед Египтянина, в Германия се следи казуса с "халифа от Кьолн" Метин Каплан , който от години използва процудерите на правовата държава, за да избегне екстрадацията в Турция. Какво рискуват, в този смисъл, нашите демокрации в борбата срещу тероризма?

- Тъкмо случаят Каплан е добро доказателство, че нормите на правовата държава вече са достигнали предела си в преследването на радикалните ислямисти. Каплан (а и мнозина други) безмилостно използва възможностите, които предоставя една демокрация, иначе отдавна би бил екстрадиран в Турция, където го очаква процес за подбуждане на атентати. Мисля, че държавата трябва да съкрати и улесни процедулите по екстрадация в такива случаи. По силата на германските закони един чужденец не може да бъде екстрадиран в страна, в която е застрашен от преследване и мъчения. Но решението на областният съд в Мюнстер постанови, че вече няма пречки за връщането на Кьолнския халиф в Турция. Това означава, че в родината си той няма да бъде измъчван, тъй като Турция е правова държава и се стреми към интеграция в ЕС. Тя премахна и извънредните държавни съдилища. Дори и кюрдският лидер Абдуллах Йоджалан получи честен процес.

Малко хора знаят например, че целият процес срещу Йоджалан бе много внимателно следен от Европейската комисия по човешки права. Комисията направи само две относително малки забележки. Това се обяснява с факта, че редица турски юристи, обучавани в Германия, както и германски експерти по наказателно и наказателнопроцесуално право, съветваха турските власти, за да може процесът да се води по нормите на правовата държава и в крайна сметка да не бъде критикуван от Европа. И аз съм абсолютно сигурен, че така ще стане в случая Каплан.