|
|
Политическият анализ е публикуван в сайта на
Българската социалдемократическа партия преди време, но текстът му
продължава да е в значителна степен актуален и сега. Написан е от
член на Изпълнителното бюро на партията. (Бел. ред.)
"Дясното" политическо пространство завря от идеологически
дискусии.
Свидетели сме на възраждане на политическия печат. След спирането
на "Демокрация", когато жълтите таблоиди с неприкрито задоволство
обявиха окончателната си победа над "партийните органи", днес
почти ежедневно можем да се разнообразяваме с по някой вестник,
гравитиращ към определени среди в СДС.
В
понеделник си купуваме "Избор", където разпознаваме някои знакови
фигури от обкръжението на Петър Стоянов, както и симпатизанти на
актуалното ръководство на СДС. След кратка почивка без "син
вестник" във вторник, в сряда излиза обагреният в лилаво вестник
"Седем". Противно на очакванията, създадени от цвета му, той не е
синдикален орган, а издание на радикално настроените съмишленици
на СДС, водени от безспорния си лидер Едвин Сугарев. (Докато
траеше написването на този материал, Сугарев обяви, че напуска
СДС, политическия и обществения живот, но авторът си запазва
правото дълбоко да се съмнява, че това решение ще бъде
окончателно).
В
четвъртък излиза стремящият се да изглежда като "Хайд парк" на
демократичните сили, вестник "Про & Анти". По - интелектуално
настроените читатели могат в същия ден да си купят и "Литературен
вестник", където до момента Едвин Сугарев също свири първа цигулка
и където далеч не се пише само за литература. (Впрочем
историческият текст на Сугарев за "Планът клин" започна да излиза
на времето точно в … Литературен вестник).
Политическата учебна седмица се закрива в петък, когато сдружение
"Трибуна за демокрация" предлага на обществеността "Вестникът".
Заглавието е малко претенциозно, защото пълното му наименование
(трябва да се четат и по-дребните букви) е "Вестникът - отговор на
Вашите въпроси". "Вестникът" се списва в общи линии от хората,
които бяха забъркани от ръководството на СДС в драмата с промените
в ръководството на БНР през 2001 г. и след това надлежно
предадени. Главен редактор е Цоня Събчева, в екипа са Любомир
Любенов и Румен Янев - все знакови фигури. По понятни причини, не
можем да очакваме от страниците на "Вестникът" да струят топли
чувства към Петър Стоянов или още повече към Нери Терзиева. Какво
да се прави - чувства…
Веднъж
месечно изтрещява и вестникът за политика "Детонация" (всъщност
доста балансиран за заглавието си), а веднъж на три месеца
изданието на Политическата академия за Централна и Източна Европа
- теоретичното списание "Разум", се опитва да сее семето на
знанието сред новооглашените български християндемократи, с
надеждата, че сред тях ще се открият дори привърженици на
британския консерватизъм. Очевидния двигател на единственото
теоретично списание, което се продава с успех и по вестникарските
сергии у нас е политологът Светослав Малинов, на който трябва да
признаем изключително детайлното познаване на консервативната
мисъл от Бърк до Маргарет Тачър, че и извън тези граници.
Междувременно в ежедневно "ъпдейтваният" (т.е. обновяваният)
елктронен сайт www.oshte.info , кипят непрекъсващи дискуси в
рамките на целия демократичен спектър - от Иво Беров до
социалдемократически мислещи хора, като моя скромност и Румен
Георгиев. Съществуването на подобно свободно дискусионно
пространство, създава известни проблеми на някои лидери на СДС и
наскоро, кръгът около председателят на Столичния общински съвет -
Антоан Николов създаде съвсем нов ежедневен електронен вестник -
"Всеки ден" (www.vsekiden.com), с главен редактор шефът на
Младежкия СДС - Мирослав Боршош. В изданието пишат професионалисти
за пари (там откриваме дори една от най-идеологизираните
журналистки на вестник "Сега"), което е пълна противоположност на
списвания на абсолютно обществени начала "Още инфо".
Целият анализ на Т. Дечев
>>
- - - -
- -
* По нашата скромна преценка, това е
възможно най-лявата реално съществуваща гледна точка у нас в
автентичния политически смисъл на понятието. БСП не е нито лява,
нито дясна, каквито впрочем не са и НДСВ, ДПС и разните му там
националисти, комунисти, псевдолиберали, радикали и радетели на едно-друго. Креатурите на
посткоминтерновските конспиративни структури са извън
контрадикцията ляво-дясно. Те условно могат да бъдат разпределени
някъде между следните две крайности: формации с доказано престъпен
характер и формации с все още недоказано престъпен характер. Но рано
или късно историята ще се произнесе по въпроса. (Бел. ред.) |
