14-06-2004

Лидия Гурова, от новия брой на "Светът на физиката" В края на 2003 на книжния пазар у нас под заглавието Пладнешки “учени” се появи българският превод на книгата на известния руски учен, физик, редовен член на Руската академия на науките Едуард Кругляков1. Българското издание е дело на Академично издателство “Марин Дринов”, а предговорът към него е написан не от друг, а от Председателя на БАН акад. Иван Юхновски. С какво един сборник от популярни изяви на руски академик е привлякъл вниманието на нашите висши академични среди дотолкова, че да решат да го направят достояние на широката българска общественост?

Книгата на акад. Кругляков излиза от печат в Русия през 2001. У нас тя публично е представена за пръв път през март 2002 от журналистката Велияна Христова на страниците на в. “Република” (18 март 2002), в статия, озаглавена Лъженаука или оглупяването на народа². Така българските читатели научават как през 1991 руското правителство заделя “скромната” сума от 120 млн. рубли за финансиране на проект, целящ “извличане на енергия от камъка”. Научават също, че заместник-началникът на службата за сигурност по времето на Елцин – ген. Рогозин, се е подвизавал и като астролог, чиято първостепенна задача била да осигурява “благоприятно енергийно поле” около президента на Русия. Свой официален астролог – капитан първи ранг Бузинов – е имало и Министерството на отбраната на Русия. Той предсказвал бъдещето не само на хора, но и на подводници, самолети и др. – по датата на производство. За първоначално търсене на безследно изчезналия на 7 декември 1995 самолет ТУ-154, извършващ редовен рейс по линията Хабаровск – Новосибирск били назначени 127 екстрасенси и едва две седмици по-късно, след като станало ясно, че тяхното “търсене” няма да даде резултат, е направено професионално разследване, вследствие на което падналият самолет е открит за часове.

Изнесените от акад. Кругляков шокиращи данни показват до каква степен след “разпадането на системата” мистиката и псевдонауката са овладели умовете не само на обикновените граждани, но и на представители на висшата власт и медиите в Русия. Сред множеството истории за подвизите на “новите деца на лейтенант Шмит”, специално внимание авторът отделя на т. нар. торзионна афера.

Скандалът около торзионните полета избухва в бившия СССР през 1991. Поводът е протестно писмо на Отделението по обща физика и астрономия на АН на СССР, адресирано до Върховния съвет на СССР, в което се настоява да се прекрати държавното субсидиране на съмнителни и откровено шарлатански разработки. От издаденото на 4 юли 1991 Постановление “За порочната практика с държавни средства да се финансират псевдонаучни изследвания” става ясно, че в средата на 80-те години към Държавния комитет за наука и технологии (КНТ) на СССР е бил създаден Център за нетрадиционни технологии. За периода на петгодишното си съществуване този център, оглавяван от Анатолий Акимов, е успял да похарчи половин милиард рубли, отпуснати от Военнопромишлената комисия към Министерския съвет на СССР, Министерството на отбраната на СССР и КГБ за изследване възможните приложения на т. нар. торзионни полета. Разбира се, проектите на Центъра не са подлагани на външна експертна оценка поради техния секретен характер. Това, което Акимов и неговите сътрудници са заявили, че “се знае” или пък “че са открили” за торзионните полета е, че те съществуват благодарение на един нов пети вид фундаментално взаимодействие, различен от съществуващите гравитационно, електромагнитно, силно и слабо взаимодействия. Торзионното поле според Акимов и неговите последователи не отслабва с разстоянието (?!), разпространява се със скорост много по-голяма от тази на светлината (?!), може да бъде насочвано, в това число и към определен човек, без да го виждаме, само ако разполагаме с негова снимка (?!), може да бъде използвано както за пренасяне на информация, така и за психическо и физическо въздействие върху хора, може да лекува болести като спин и рак, но може и да убива³. В резултат на скандала Комитетът за наука и технологии е закрит, говори се дори за процес, но идва пучът от август 1991, Съветският съюз се разпада и вниманието на обществото се оказва трайно пренасочено в друга посока.

Междувременно е създаден Междуотраслов научно-технически център за венчърни нетрадиционни технологии (МНТЦ “ВЕНТ”), начело на който застава пак същият Акимов. В медиите той бива представян като “академик”, но както сочи направената от автора на Пладнешки ”учени” справка, Акимов дори не е защитил дисертация и няма нито една публикация в рецензирано научно списание. Това очевидно не му пречи да бъде директор както на споменатия по-горе междуотраслов научно-технически център, така и на Международен институт по теоретична и приложна физика към Руската академия по естествени науки (РАЕН)⁴. През 1996 се разгаря нов скандал. Причината е опитът на Акимов да получи голяма сума от Министерството на науката за проект, посветен на това да се увеличи проводимостта на медта чрез облъчване с торзионно поле. Този път министерството подлага проекта на истинска научна експертиза, която разбира се завършва със скандал. На страната на Акимов обаче застава руската преса, в това число правителственият вестник Российская газета, който започва организирана кампания срещу “консерваторите” и “закостенелите умове” от РАН.

Не бих отделила толкова внимание на торзионната афера, ако нямаше “българска връзка” в цялата тази история.

На 6 август, 2002⁵ не къде да е, а на страниците на в. Труд е публикувано обширно интервю под заглавието Енергия от нищото. В самото начало интервюираният Божидар Палюшев е представен като “носител на почетното звание академик на Руската академия на науките”, който “преподава в Института за философски изследвания на БАН” и “чете лекции по физика на науката в Лондонския икономически университет”⁶. Повод за интервюто, както се разбира от текста, е “новата теория на торсионните полета”, която Божидар Палюшев излага в 6-томната си Физика на Бога. Ето как, отговаряйки на въпросите на в. Труд Божидар Палюшев формулира основните положения на тази “теория”:

“Торсия ще рече завихряне, усукване, въртене на пространството. … Теорията на торсионните полета доказва съществуването на нов тип физическо поле, което се поражда от усукването и вихрите на пространството. То е различно от известните ни досега гравитационно, силово, електромагнитно и слабо поле.”

“Торсионното поле не пренася сила и енергия, не руши, то има свойството да пренася информация. Всякаква – от структурата на Вселената до биологичните видове”

Източникът на тази информация е “Световното поле на съзнанието”, което “има качества на човешкото съзнание, но в много по-глобален мащаб. Много екстрасенси, които успяват да проникнат в него го наричат информационна банка, колективен разум и подсъзнание, вселенски компютър … Теолозите го определят като Бог или Свети дух”.

И това далеч не е всичко. “Новата торсионна теория” предлага не само вълнуващи перспективи за сливане на физика, парапсихология и теология в едно, но обещава не по-малко вълнуващи практически приложения. Тайнственото торсионно поле, което уж не “пренася сила и енергия”, а само “информация” изведнъж се оказва безплатен и неизчерпаем енергиен източник (не случайно интервюто в Труд е озаглавено Енергия от нищото). Генератор, “попаднал под въздействието на торсионно поле, получено вследствие на усукване на пространството” започва да “черпи енергия от него”.

Ако българската торсионна афера се изчерпваше с това интервю и Палюшевата Физика на Бога, нещата може би нямаше да изглеждат толкова тревожни – все пак в една демократична страна всеки може да публикува и чете каквото си иска. Но от самото интервю, както и от една по-късна статия във в. Монитор научаваме, че някои са взели идеята за получаване на енергия от нищото твърде насериозно. Разбираме, че е създадена българо-украинска фирма “Деметра-Гея”, която е разработила и започнала редовно производство (в “Енергоремонт” в Бобов дол, което между другото е държавно предприятие) на… торзионни генератори⁷.

*  *  *

През ноември 1998 с решение на Президиума на РАН е създадена специална комисия за борба с лъженауката и с фалшифицирането на научните изследвания. Акад. Кругляков е избран за неин председател. Атаките от страна на възможните потърпевши от дейността на тази комисия, както и от страна на подкрепящите ги представители на медиите не закъсняват. Комисията е сравнявана със средновековната Инквизиция, а нейният председател с Торквемада. Правят се неподходящи аналогии с критиките по съветско време на генетиката, кибернетиката и теорията на резонанса, обявявани тогава за “буржоазни лъженауки”. Истина е, че създаването на подобна “извънредна”⁸ комисия крие потенциални опасности, доколкото всяка комисия е съставена от живи хора, а живите хора, дори когато са утвърдени учени, понякога грешат. Но като вземем предвид изнесените в Пладнешки “учени” факти за организираното дискредитиране и опити за изземване функциите на научните институции от съмнителни “обществени” академии, не можем да не оправдаем нейното създаване. Защото алтернативата е връщане назад, към едно ново Средновековие.

Големият въпрос е трябва ли научната общност у нас да чака със скръстени ръце българските последователи на Остап Бендер да добият влияние и мощ, които да направят създаването на подобна комисия неизбежно. Защото би било истинска заблуда да мислим, че с пенсионирането на “академика” – научен сътрудник Божидар Палюшев от Института за философски изследвания на БАН и развенчаването на мита за 130% к.п.д. на торзионните генератори “made in Bobovdol” торзионната афера е приключила с победа на “добрите”. Посетете младежките чатове и ще видите как ученици, в главите на които би трябвало да не е заличен законът за запазване на енергията, се възторгват от “откритието” на българския учен Божидар Палюшев. А съвсем наскоро, в едно от най-гледаните телевизионни предавания “Всяка неделя”, гост посредством телевизионен мост с Москва бе не друг, а…“академик” Акимов, представен като “действителен член на РАН” и “доктор на физико-математическите науки”. Не знам дали зрителите се оставиха да бъдат убедени от Акимов в безсмъртието на душата поради това, че тя, оказва се, била торзионно поле, аз лично се убедих единствено в безсмъртието на духа на Великия комбинатор.

- - - - - -

1. Руското издание е озаглавено Ученые с “большой дороги” и излиза от печат в Москва (Изд. ”Наука”) през 2001 г. Българският превод е дело на Михаил Бушев, Снежана Николова и Светлана Морозова.

2. Година по-късно книгата е представена и на страниците на сп. “Наука” от ст.н.с. д-р Михаил Бушев (вж. Бушев М., Пладнешки “учени”, Наука, 5/2003, сс. 76-77.)

3. Най-големи заслуги за публичното разобличаване на торзионната афера има тогавашният член-кореспондент на АН на СССР, сега действителен член на РАН Евгени Александров. В книгата си Ед. Кругляков помества извадка от негово писмо до редакцията на в. Комсомольская правда, в която се казва следното: “По същество смисълът на легендите около “нетрадиционните полета” повтаря популярните булевардни суеверия (телепатия, телекинеза, НЛО и т.н.), но в обновената опаковка на псевдонаучна терминология: вместо омръзналото “биополе” се появиха “спинорни”, “микролептонни”, “торзионни” полета и т.н. В свое решение от 9 юли 1991 г. Отделението по обща физика и астрономия при АН на СССР квалифицира съответстващата активност като рецидив на организирана лъженаука, носещ признаците на едромащабна афера. Ще добавя, че има признаци и на организирано мошеничество …” (цит. по Кругляков, 2003; с.36).

4. Читателите не трябва да бъркат Руската академия по естествени науки, която е една от стотината обществени академии, които изникнаха като гъби след разпадането на Съветския съюз, с Руската академия на науките (РАН), наследник на АН на СССР. Новосъздадените обществени академии се оказаха идеалният инструмент за легитимиране дейността както на псевдоучени от типа на Акимов, така и на откровено неграмотни астролози, екстрасенси, уфолози, “нетрадиционни” лечители и др.

5. Обърнете внимание, това е след излизането на книгата на акад. Кругляков Пладнешки “учени”, в която се разобличават спекулациите около т.нар. торзионни полета и след представянето на основното съдържание на тази книга на страниците на в. Република от В. Христова.

6. Нито едно от тези твърдения не е вярно: Божидар Палюшев не е член на РАН, още по-малко почетен член и това може лесно да се провери, като се отиде на официалния сайт на академията, където са публикувани имената на всички нейни минали и настоящи членове, в това число и имената на чуждестранните и почетните академици. Допускам Божидар Палюшев да е станал член на някоя от многобройните обществени академии, които нямат нищо общо с РАН, но сметнах, че това не си струва дори да се проверява. Що се отнася до преподаването в Института за философски изследвания (ИФИ), наистина, Божидар Палюшев беше дълги години там научен сътрудник, но не е “преподавал”, защото ИФИ е изследователски институт. Ако под “Лондонския икономически университет” се има предвид престижният London School of Economics, там никога не са чували за дисциплина “физика на науката” (какво ли трябва да означава това?), още по-малко е четен такъв курс.

7. Повече подробности за аферата около производството на нашенски торзионни генератори могат да се научат от публикациите на Велияна Христова във в. “Дума” от 21 януари 2003 и 25 февруари 2003.

8. Напомня за ранносъветската ЧК – чрезвычайная (извънредна) комиссия.