14-06-2004

Bсички ние загубихме велик президент, велик американец и велик човек. А аз загубих един скъп приятел. През целия си живот, Роналд Рейгън имаше толкова светло и ободряващо присъствие, че ние неволно забравяхме какви почти непосилни исторически задачи си беше поставил. Той искаше да излекува наранения дух на Америка, да вдъхне отново кураж на свободния свят и да освободи поробените от комунизма. Това бяха трудно осъществими, изпълнени с риск цели.

Но той ги постигаше с такава лекота. Защото Роналд Рейгън изпълняваше и друга голяма мисия, това което Арнолд Бенет веднъж нарече „голямата мисия да дава кураж на всички нас“. Неговата политика притежаваше свежест и оптимизъм, с които спечели на своя страна привърженици от всички класи и всички националности, достигайки чак до самото сърце на империята на злото.

Но неговото чувство за хумор беше много повече от чувство за хумор. В ужасните часовe след покушението върху живота му, лекотата, с която се шегуваше, успокои изплашения свят. Тя бе свидетелство за това, че посред терора и истерията поне един велик човек запази присъствие на духа и остроумие. В този напрегнат момент шегите му бяха благодат за всички нас

Всъщност може би те са били Божия благодат. Рони вярваше, че животът му има някакво предназначение.

Както каза на един свещеник след като се възстанови: „Независимо от това колко време ми остава, то принадлежи на Онзи Отгоре“ И наистина е трудно да се отрече, че животът му бе дарен от Бога, като имаме предвид какво постигна през годините след това.

Докато някои предсказваха упадъка на Запада, той вдъхна на  Америка и нейните съюзници нова вяра в тяхната мисия в защита на свободата. Докато други не вярваха в неограничения раcтеж, той трансформира една стагнираща икономика в генератор на нови възможности.

Роналд и Нанси Рейгън в Тексас

Докато някои се надяваха, че Западът и Съветският Съюз в най-добрия случай ще могат мирно да съжителстват, той спечели студената война- не само без нито един изстрел, но и като покани  враговете си да излязат от крепостта им и ги превърна в приятели.

Не мога да си представя, че който е да дипломат или който и да е драматург би могъл изрази по-добре това, което той каза на Михаил Горбачов на срещата в Женева: „Нека да ви кажа защо не ви вярваме“. Това бяха откровени, твърди и сигурно не много приятни за ухото думи. Но те бяха и ясна покана за ново начало и нови отношения, които се опират на доверието. Днес ние живеем в света, който Рейгън започна да преобразява с тези думи. Това е един съвсем различен свят с нови предизвикателства и нови опасности. Но въпреки това, като цяло, това е един по-проспериращ и по-свободен свят, изпълнен с повече надежда, от този, който той наследи, когато стана президент.

Като министър-председател аз тясно си сътрудничих с него в продължение на осем от най-важните години в нашия живот. Ние разговаряхме редовно както по времето, когато беше президент, така и след  това. И аз имах време и възможност да разбера какво го прави велик президент.

Роналд Реган беше наясно със себе си. Той имаше твърди и, по мое мнение, правилни убежения. Излагаше ги ясно и действаше решително в съгласие с тях.

Когато светът стоварваше проблемите си върху Белия дом, той не се объркваше, не губеше посоката и не позволяваше да бъде изпреварен от хода на събитията. Той почти инстинктивно знаеше какво да прави. И когато неговите съветници подготвяха различни варианти за решение, те можеха да се откажат от цяла купчина предложения, за които знаеха, че „старият човек“ никога няма да погледне. И когато неговите съюзници се поддаваха на съветски или вътрешен натиск, те можеха да се опрaт на увереното и твърдо ръководство на Вашингтон.

И когато враговете поставиха на изпитание решителността на Америка, разбраха че тя е твърда и несломима.

Идеите му, макар и пределно ясни, никога не бяха елементарни. Той умееше да вижда истината от различни страни. Да, той предупреждаваше, че Съветският съюз има ненаситен стремеж към военно господство и териториална експанзия, но също така си даваше сметка, че тази държава се саморазрушава поради грешките в системата, която не можеше да бъде реформирана.

Да, той не се поколеба да отхвърли „империята на злото“. Но си даде сметка, че все пак е възможно от тъмните й коридори да излезе човек с добра воля.

Така че президентът се противопоставяше на съветската експанзия и по всякакъв начин атакуваше слабите места на съветската държава, докато един ден комунистическата система не започна да се сгромолясва под общата тежест на този натиск и на собствените й грешки. И когато един човек с добра воля все пак излезе от руините,  президентът Рейгън пристъпи към него, стисна му ръка и му предложи искрено сътрудничество.

Нищо не e толкова типично за Рейдън, колкото неговото щедро великодушие, и нищо не e толкова типично за американците.

Тук може би се намира и последното обяснение за неговите постижения. Роналд Рейгън носеше амерканците в сърцето си и в смелите си мечти, защото между тях съществуваше съвършена връзка. И той и, те обичаха Америка и това, което тя олицетворява - свободата и шанса за обикновените хора.

Като актьор през златните години на Холивуд, той помогна на милиони хора по света да изживеят aмериканската мечта. Собствeният му живот беше въплъщение на тази мечта. Той никога не изпитваше неудобство да изрази дълбоката си обич към Америка, както това се случваше на някои хора. Той можеше да каже „Бог да пази Америка“ еднакво пламенно, без значение, дали се намира на публично място или сред своите близки. И така той можа да призове сънародниците си да направят жертви в името на Америка и в името на тези, които търсеха в Америка надежа и спасение.

Опирайки се на американския патриотизъм, той освободи света. И затова днес хората в Прага и в Будапеща, във Варшава и в София, в Букурещ и в Киев а и в самата Москва, скърбят за Големия Освободител и подхващат неговата молитва „Бог да благослови Америка.“

Животът му беше богат не само с обществени постижения, но и с лично шастие. Наистина, успехите му на общественото поприще се коренят в неговия щастлив личен живот. Повратната точка в неговия живот беше срещата и брака му с Нанси.

Тези думи са най-красноречивото свидетелство за неговата любов и благодарност: „Нанcи дойде и спаси душата ми.“ Днес ние скърбим заедно с нея. Но и се гордеем заедно с нея. Скърбим и се гордеем и заедно с децата на Рони.

През последните години от живота му, съзнанието на Рони беше потънало в мъглата на болестта. Сега мъглата се вдигна.Той отново е себе си - повече себе си, отколкото когато и да е било на Земята. Защото ние можем да бъдем сигурни, че Онзи Oтгоре никога не забравя тези, които мислят за него. И когато последното пътуване на този изпънен с вяра пилигрим го отведе отвъд залеза и когато в небесата дойде утрото, аз бих искала да вярвам, че, по думите на Бъниън, "фанфарите са го приветствали от другата страна".

Ние тук все още пристъпваме в здрача, но сега имаме пътеводната светлина, която Роналд Рейгън никога не е имал. Имаме неговия пример. И нека днес да благодарим на човека, направил толкова много за всички Божии чада на Земята.

Публикацията подготви Грета Недялкова

- - - - - -

* Речта на бившата министър-председателка на Великобритания е произнесена на траурната церемония във Вашингтон в петък, 11 юни 2004