|
|
Не знам какво точно мислят тези, които разбират от това, за
естетиката на НДК. За мен тя нарушава българската традиция за уют
и близост до природата, за функционалност и игра с материала,
познати ни от старите, послани с камък улички на Възраждането, от
класически сдържаната архитектура на църкви и манастири, от
перфекционистичния стил на археологическите ни паметници. И още -
цветя край дуварите, зеленина в сенчестите дворове, овошки. Към
хоризонта - очертанията на планини.
Съвсем различна от НДК е и естетиката на частните и обществените
сгради, построени от Освождението до Втората световна война. Те
излъчват цивилизованост, съръзмерност и сдържан финес.
Сградата на НДК е израз на отдалечаването от стопанисването и
грижата към личното имущество и стопанство, на отчуждението от
държавата. Това е обществена сграда, в която е скъсана връзката
между човека и страната му.
Посланието, което носи съвременната ни политическа система, навява
чувството, че съзерцаваш НДК. Управлението на НДСВ и изобщо
последните правителства (с много малки изключения), сметките,
които се правят за възможните коалиции между партии, програмите и
персоните... Надали си даваме сметка за тотално погрешната
постановка на политическия ни живот, в който над отчуждението
надделява само истерията.
Причините са ясни за мнозина. Не можеш да не си истеричен, след
като в продължение на 60 години те крадат под носа и сам си бил
принуден да крадеш - от собственото си време, от собствениа си
духовен мир, от нормалните принципи, от собствения си джоб, от
същността си, от физиката, ума, съвестта, духа и сърцето си, от
собствените си деца, от бъдещето. Основата на бедите ни е иззидана
от това тотално изкривяване.
Днес всеки от нас пазарува в малките квартални магазинчета и е
свидетел как собствениците им работят повече от 12 часа на ден,
без истински почивен ден и отпуск. Как по-добрите измежду тях
събират клиентите си като пчелни майки, как всяка минута се
опитват да рационализират работата си, как не мислят за многото
вложени часове, нито за кражба, как постепенно си отвоюват
самочувствие, намират смисъл в делата си, в трудолюбието, в
порядъка и вещината.
Ще ми се нещо такова да видя в делата на партията, на която се
уповавам днес - ДСБ. Нека си остане, ако обществото не е узряло,
малка и чиста, трудолюбива и "стопанисваща" членовете и
симпатизантите си, следваща принципите си, честността. Да изпипва
бавно и докрай всяка своя задача, всяко правило, всяка постановка.
Да си отвоюва електората на обществения пазар като клиентела на
спретнато магазинче, не като клиентелистка котерия.
Често чуваме, че не отделните личности, а програмите трябва да
олицетворяват качеството на новите политически усилия. И колкото
това е вярно, толкава по-вярно е, че пътят към реализирането на
тези програми ще е изключитилно дълъг, да не кажем безкраен, ако
не се тръгне от дребното, от уюта и простотата на човешките
усещания, от онова, което е направил с резултат някой от нас.
Тогава и само тогава, когато приемем този "стил" за верую,
големите стратегии ще могат да бъдат осмислени и приложени. Само
по този начин новите послания ще стигат до човека и неговото
разбиране за личната му човешка полза. Само така ще постигнем
рационалност и ще добием вяра в смисъла на бъдещето, все повече
хора ще повярват, ще са готови и ще искат да работят по новому за
силата на страната си.
А то ще рече - за да живеят по-добре в нея. |
