14-06-2004

Много неща се изписаха и изговориха около появата на новата партия "Демократи за силна България", или както разговорно я назовават "Партията на Костов". Миришела на национализъм. Имала силен интелектуален потенциал. Нямало никакъв шанс да участва в предизборна коалиция на десницата. Била за предсрочни избори.

Да се включим в говоренето и ние.

Мутантът

Едва ли през изминалия, XX век е имало политически етикет, с който повече да се е злоупотребявало, отколкото с понятията национализъм и националист. И Адолф Хитлер бе сложил едно "национал" пред своя тъй наречен социализъм. И Мусолини в Италия, и Франко в Испания, и Салазар в Португалия, и те се смятаха за националисти. Само най-зловещият от тази компания, Йосиф Висарионович Джугашвили, назоваван иначе Сталин, с 20-те милиона избити в неговия ГУЛГ, само той не беше причисляван към национализма. Затова пък си създаде собствен етикет. В по-ново време други фигури станаха медийни герои и всичките бяха синоним на национализма. Нещо повече, започнаха да се степенуват като "умерени" и "по-умерени" или "крайни" и "най-крайни". Милошевич в Сърбия изведнаж се превъплъти в пръв националист, бранител на всичко, що е сръбско. И до такава степен се самозабрави в своя национализъм, че се юрна с армията си да прочиства етнически разпадналата се Югославия. И стигна, разбира се, до Международния съд в Хага. Към смешния Жириновски в Русия също се пришива етикетът "националист", по същия начин се носи славата и на Лукашенко в Беларус.

А у нас? Не е нужно да казвам дали ги има и тук или не. Отлично знаете, че ги има, и то колкото щеш. На доста по-ниско равнище наистина, но затова пък силно гласовити. Виждате ги и ги чувате ­ по вестници, списания и ефира, на всяка манджа са мерудия, поучават ни как силно трябва да браним родното и да се пазим от чуждото, колко опасна щяла да е глобализацията за българщината и българското. Дебелоочието им сякаш няма граници, сякаш е минало толкова време, та да се е забравило какви предани войници на Партията бяха за интернационална солидарност. Все бивши комунистически функционери или ревностни комсомолци.

Това е то рекламното лице на новия политически продукт, който можем да наречем посткомунистически националист. Изроден мутант на национализма.

Дефиницията

Що е национализъм? Това е вярата, че дадена група се е оформила в общество, което трябва да живее под една политическа система, да е независимо и да е в правото си да изисква равнопоставеност в световния ред. Сиреч национализмът е отчетливо оцветен от това, на което му викаме патриотизъм. Точно това, от което комунистическата идеология се опитваше да ни оперира ­ както със скалпела се вади апендиксът. И ако бихме имали куража да констатираме, че операцията е била неуспешна и че патриотизмът ни не е боледувал и си е здрав и сега, щеше да бъде чудесно. Но можем ли да говорим за запазен патриотизъм в България?

ова велико чувство, което е смес от съзнание за национална принадлежност, от любов и привързаност към родната къща, махала, град и природа, от гордост, че си българин, и от решимост с цената на жертви, дори с цената на собствения си живот да браниш името, достойнството и целостта на отечеството от вътрешни и външни врагове ­ това чувство след страхотния му разцвет по време на Съединението и Балканската война е днес опасно увяхнало. Според мен на въпроса, дали патриотизмът на българина се е запазил, отговорът е отрицателен. Хиляди дребни и други ярки примери за липса на патриотизъм (или поне за недостатъчен патриотизъм) могат да се намерят в битието ни още от средата на миналото столетие ­ тоест от времето, когато в страната ни започнаха да нахлуват отвън (и в определен период да бъдат налагани със сила) идеологическите щампи първо на фашизма, а после и на болшевизма. Фактът, че само за 15 години над един милион млади и работо- способни българи са емигрирали в чужбина и което е по-важно, че целта им е да останат където са и да се натурализират, е достатъчно показателен. Удобното оправдание, че тук перспективи няма, е прах в очите. Жалко е, но, уви, такава е истината.

Партията

Та оцветена ли е с национализъм "Партията на Костов", както се твърди? Щяла да застане най-надясно в политическия спектър. Аз питам: на какво се опира тази преценка ­ на това, че в заглавието се съдържа думата "силна", на това, че партията определя етническото статукво у нас като сбъркано, или на това, че за тази партия враговете са отвсякъде, и отляво, и отдясно? Ако това са аргументите, не виждам разлика между този национализъм и национализма на един Жириновски например или на Шешел в съседна Сърбия. Прекалено силно ми мирише на мутанта, за който писах по-горе.

Не по това, дали партията е националистическа и крайно дясна, трябва да съдим за нея, а дали е патриотична. Това е важното, другото е ала-бала. А дали е патриотична, ще се съди по онова, което тя прави. По това, дали е готова да служи на интересите на България, а не на личните амбиции на този или онзи свой лидер. Точно сега, в тези две-три години, които изживяваме, интересите на България са заложени на карта. Защото настъпва времето, когато или ще оберем плодоветее на всичките си усилия и болки от проточилия се типично по български преход, или просто ще останем с пръст в уста. Какъв в момента е един "важен национален интерес"?

Ще отговоря така: да не се случват неща като на завършилата по съвсем непатриотичен начин среща на българските десни лидери, организирана от заместник-председателя на Европейската народна партия Вим ван Велцен в Будапеща. Който г-н Ван Велцен очевидно се е водил от наивната надежда, че като събере нашите в една стая (тук те се разминават по различни тротоари, ако, разбира се, се случи да ходят пеша) и всеки си каже какво го вълнува и какво иска и като всички се пропият от патриотичен порив да бъдат полезни на отечеството, пътят към консолидацията на българската десница ще бъде разчистен.

Нищо подобно не стана и именно с такива прояви националният интерес страда яко. Най-разочарован и (както бе съобщено) май най-раздразнен от всички бил самият г-н Ван Велцен. Докато другите присъстващи заявили готовността си за обединяване, г-н Костов дал категорично да се разбере, че с никого от тях не иска да си има работа.

А какво иска г-н Костов? Това е въпросът.

Мистерията

Всички социологически агенции твърдят, че при настоящата раздробеност на десницата, ако изборите за парламент са утре, коалицията на БСП ще стигне до границата на абсолютно мнозинство в следващото Народно събрание. И че от десните сили в парламента ще влязат (ако участват поединично) само НДСВ и СДС с общ сбор на гласовете, по-малък от този на БСП. Не само партията на г-н Костов, но и всички останали зрънца леща в чинията на дясното остават вън. Даже ДПС на Доган остава под чертата.

Какви при тази картина ги приказва г-н Костов за предсрочни избори! Иска изборите да са утре, така ли? Или г-н Костов не вярва на социологията и е убеден, че не фантазира? За мен е просто невъзможно една самовлюбеност да доведе до такава политическа слепота. Тогава? Каква е истината? Защо точно този високоинтелигентен човек, богат с опита на изпълнения си до края премиерски мандат, съзнателно кани Станишев, Петков, Овчаров и компания във властта? Та той просто им казва: "Моля, заповядайте, България е ваша, ще имате и президента, и изпълнителната, и законодателната, и местната власт, ще имате съда, медиите ­ ще имате всичко." Защо го прави? Сигурно от национализъм, нали!

Въобще мен лично страшно ме озадачават приказките, които излизат от самия г-н Костов и неговото обкръжение, сред които виждам интелектуалци от висока класа. Ако се смятат за първи опоненти на бившите комунисти и имат грам патриотизъм, би било немислимо да са се вторачили в едно дърво, а да не виждат гората. Хубаво говорят, говорят за досиетата, говорят за лустрация, говорят за двойнствената политика на бившите комунисти, но нима не държаха те властта цели четири години и не разполагаха с абсолютно парламентарно мнозинство? Защо не го направиха тогава, а го говорят сега?

Може аз да не съм у ред, но виждам идващите избори като боксов ринг, на който са се качили един трениран и един пиян боксьор. Може ли да има съмнение кой кого ще бие? А повече от две трети от българите са потенциален електорат на десницата. Тя, десницата, има двама президенти, има бивши премиери (и един настоящ такъв), има всякакъв ресурс ­ от собствена глупост ли се е докарала да є грабнат изпод носа което си е заслужила. Ами че един Сакскобургготски би бил по-полезен от всеки друг българин с контактите си в чужбина ­ в националния интерес ли е да се изхвърли такъв човек именно в този период?

Та ставаше дума за национализма и патриотизма. Имате нагледен пример и за двете.