Жанрът "черна комедия" завладя публичното пространство през последните дни. Влизат двама с попски раса и килимявки в елитно кафене, вадят пищовите и оставят след себе си три трупа и двама тежко ранени - все хора на поредния наркобос, когото полицията редовно притеснява. Куентин Тарантино ще си изяде дипломата от яд, че не се е сетил първи. После каца комисарят Ферхойген, силно хремав, но твърдо решен да лиши братята българи от ІІІ и ІV блок на любимата им атомна централа. Ферхойген все повече заприличва на Вазовия даскал Фратю от "Под игото", който изиграва ролята на злодея в "Многострадална Геновева" и на другия ден след представлението бабичките го спират на улицата с думите "а бре, баби, защо направи така, не беше ли те грехота от бога". За да поправи стореното от злодея, БСП ще внася в Народното събрание предложение за референдум относно съдбата на ІІІ и ІV блок, очевидно приканвайки бабичките и останалата публика да се противопостави на скверното посегателство. След което пък разбираме какво означава "стягане на редиците" в парламентарната група на НДСВ - нещо като мобилизация на запасняци. Пращат се повиквателни, отменят се всякакви командировки, пътувания и бизнес начинания, с една дума, царските народни избраници трябва да прекратят обичайния си начин на живот и да се явят пред пленарна зала с четка за зъби и по два комплекта бельо в мешката. За да гласуват. Но и социалистите не са вчерашни и щели да дебнат кога царистите ще се разпилеят, та тогава да внесат предложението си. Ако някой се сети да направи една компютърна игра-стратегия Parliament, ще удари в земята всичките там Warcraft и Counter Strike.

Смехът над щуротиите на политическия и държавнически елит е евтино и достъпно забавление в днешна България. Не бива да забравяме обаче за една друга огромна и напълно неконтролируема публична власт, чиито щуротии са не по-малко опасни. Обществото изисква от политиците отговорност - и така трябва. Как обаче да изискваме отговорност от онези, които са превърнали искането на отговорност в свой лесен и доходен бизнес - медиите? Поведението на един Абрашев е възмутително, но не е ли още по-възмутително свеждането на цялата проблематика на евроинтеграцията до проблема "ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй"? Точно това обаче направиха масмедиите, най-вече големите ежедневници и Слави Трифонов през последните 3 години. Българското общество съвсем скоро ще разбере какво означава глобализация, когато падането на митническите бариери издуха от пазара половината български производители. Внушават ни обаче, че на въпросите на XXI век може да се отговори с отговорите на XIX. Политиците би трябвало да търсят решенията на същностни проблеми, артикулирани в публичното пространство, като съответно им се търси отговорност как са се справили. Когато обаче публичното пространство е задръстено с фалшиво поставени въпроси, какво да искаме от политиците? Ще се щурат като мухи без глави и ще предизвикват смях и досада, защото липсва рационална публична среда, която да ги дисциплинира и нормализира. Как да преценим добре или зле са се справили с преговорите по присъединяването към ЕС например, когато на преден план непрекъснато се поставя въпросът за затварянето на ІІІ и ІV блок? На тъп въпрос - идиотски отговор.