|
|
Свидетелство за извратените приоритети на нашите
политици и журналисти е че всички те ужасно се възмущаваха по
повод случилото се в затвора Абу Граиб и от това, че много
европейци и араби са ни много ядосани, а не от страшното
обезглавяване на американеца Ник Бърг.
“Ние сме най-мразения народ в света, заради
катастрофалната ни политика в затворите” – вайка се Тед Кенеди
Предполагаемото решение на тази криза на
“световното мнение” е да покажем повече “уважение” към света. В
противен случай, както ни казват, световния гняв ще предизвика
повече терористични атаки и по-малко “международно сътрудничество”
срещу тероризма.
Това прикрива една крещяща истина – омразата към
Америка заради Абу Граиб не е заслужена. В Близкия Изток
изтезанията, съвсем истински, с електричество и сярна киселина, са
официална политика и всекидневна практика. Въпреки това няма
световно осъждане на диктатурите, където това се прави, да не
говорим за арабско-ислямската култура, която произвежда такива
явления. Но когато, по време на война, няколко иракски
военнопленници са подложени на унижения от няколко души, осъдени
решително и разследвани от правителството на САЩ, “световното
мнение” се обяви за оскърбено и заклейми Америка.
Абу Граиб е само последният пример за
несправедливостта на “световното мнение”. От 11 септември 2001
САЩ, най-свободната страна в света, неуморно е заклеймявана за
борбата си срещу тероризма, докато терористични режими в Иран,
Сирия, Саудитска Арабия и Палестинската власт получават морално
одобрение.
Така нареченото “световно мнение” не е единодушно и
справедливо съгласие. (Моля, отбележете, че това “мнение” никога
не включва проамериканските процеси по света, например
реформаторите в Иран).
“Световното мнение” е безразсъдно и несправедливо
гледище на най-лошите хора на Земята – ислямистите, които искат да
владеят света, на социалистите и миролюбците, които искат да
подчинят Америка на ООН, както и легионите им “умерени”
последователи. Тези хора ни мразят не заради някакви законни
основания, а защото те застъпват ирационални идеологии като
ислямския фандаментализъм, колективизма и пацифизма. Именно това
ги прави врагове на американската свобода и индивидуализъм, затова
ни завиждат за могъществото и богатството, които имаме.
Подходящият отговор на тези антиамериканци е да ги
определим като идеологически и политически врагове и да се
отнасяме с тях като такива. В случая с нашите въоръжени врагове,
ние трябва да ги унищожаваме и деморализираме, особено арабските и
ислямските режими, които подкрепят тероризма и ислямския
фундаментализъм. На останалите не трябва обръщаме внимание, като
ги дискредитираме интелектуално, с аргументи за американското
превъзходство. Такава политика ще повиши сигурността ни, ще
разобличи антиамериканизма като неморален и ирационален и ще
окуражи хората, които ни харесват, да подкрепят идеалите ни.
Президентът Буш, както повечето политици и
интелектуалци, се опита да успокои “световното мнение”. Вместо да
определи антиамериканските мюсюлмани като идеологически врагове,
които трябва да бъдат дискредитирани, той се подчини на
изискванията им - пожертва американски войници и спаси иракски
граждани и джамии, за да не изглежда окупацията “твърде
американска”. Вместо да ликвидира ислямистите, като разруши
тяхната кауза – световно ислямско господство и унищожението на
Израел, той се примири с тази кауза, дори обеща държава на
палестинските терористи! Вместо да премахне терористичните
правителства, които воюват срещу Запада, като тези в Сирия, Иран,
Саудитска Арабия и Палестинската власт, той потърси тяхното
“сътрудничество”, дори определи някои като “коалиционни
партньори”.
Тази слабост дава сила на враговете ни, които са
убедени, че антиамериканизма е безнаказан. Те разбраха че могат да
разобличават и воюват с Америка, независимо колко ирационално и
лицемерно американските ръководители възхваляват техните идеали и
изпълняват исканията им. Сега враговете ни знаят, че могат да ни
нападат от територията на терористични страни. Америка няма да ги
обвини или унищожи, напротив, ще удвои усилията си, за да спечели
любовта им!
Трябва ли да се учудваме, че антиамериканизма се
разпространява, и че войната с тероризма няма край?
Всеки опит за примирение със “световното мнение”
запазва, укрепва, окуражава и оправдава световния тероризъм. Всяка
отстъпка на гневните мюсюлмански тълпи, всяко заклеймяване на
Израел, всяка консултация с принц Бандар или диктатора Асад, е
подкрепа за ислямистката кауза. Всеки ден живот на терористичните
правителства дава възможност на слугите им да извършат нов 11
септември.
Америка има нужда от смели и честни ръководители,
които да посочат и унищожат враговете ни. А световното обществено
мненеие да върви по дяволите!
Публикацията подготви Огнян Дъскарев
- - - - - -
* Алекс Ъпстейн е сътрудник на
института Айн Ранд в Ървин,
Калифорния. Този институт разпространява идеите на Айн Ранд.
|
