|
Със плахи
крачки, в строя, подир Другарка млада,
аз влизам,
първолаче, в квадратна, жълта сграда.
Във нея всичко
светло, уютно и приятно,
прозорци, стаи,
маси – всичко е квадратно.
Прекарвам в тази
сграда година след година
с уроците
квадратни, с квадратна дисциплина.
Отпред, откъм
дъската, като от пчелна пита,
квадратни
правилата, в квадратен ред излитат.
И ако има мисъл
на Принципа обратна,
веднага
Правилата превръщат я в квадратна.
И мозъкът ми
влиза в квадратната си форма.
За мен квадратът
става стандарт, всеобща норма.
След туй, в
квадратна стая, в апартамент квадратен,
живея си в
комплекса извън града запратен –
напред, наляво,
вдясно, прилежно, акуратно,
живея си
стандартно и винаги квадратно.
Докато
най–накрая, аз знам, напред с краката,
самият аз ще
влезна в устата на квадрата....
А ако някой
някога света е с нещо слисал,
това било е само
със неквадратна мисъл......
1983
Още последствия от образовението
>> |
