Отидоха до Будапеща. Нещо си говориха в Будапеща. Върнаха се от Будапеща. Нещо ни говориха след Будапеща.

За себе си. Кой искал да стане министър-председател, на кой съпругът бил банкер, кой пръв бил поискал да се обединят, кой мразел повече комунистите и кой – царя, кой повече работел в София и с кого и кой искал да спечели избори за кмет, ако имало такива и дали щяло да има, на кой кога му била регистрирана партията и дали изобщо била регистрирана.

Всички тези въпроси очевидно са много важни за ходилите в Будапеща. Със сигурност са важни за семействата им, както и за най-близките им приятели и най-вече за партийните им съратници. С тях могат да седят и да си ги разнищват тема по тема, докато дойдат изборите. С тази малка уговорка, че на изборите за тях ще са останали да гласуват само семействата им, най-близките им приятели и най-вече определен заинтересован брой от партийните им съратници.

Останалите българи, които все пак ще решат да отидат да пуснат бюлетината в деня на изборите, и които съвсем периферно се интересуват от разискваните в Будапеща междуособни теми, ще се ослушват да чуят едни съвсем други послания.

● Те искат да гласуват за тези политици, които, две години преди влизането ни в Европейския съюз, могат да предложат реални и конкретни мерки за “незабавно и несимволично” нарастване на доходите на пенсионерите.

● Те искат да гласуват за тези политици, които могат да предложат реални и конкретни мерки за стимулиране на модерно и конкуретноспособно земеделско производство и преработвателна индустрия.

● Те искат да гласуват за тези политици, които могат да предложат реални и конкретни програми за драстична промяна в образователната ни система, за да не изостане българинът безнадеждно във века на икономиката на знанието.

● Те искат да гласуват за тези политици, които могат да предложат реални и конкретни мерки за отдръстване на задръстената реформа в здравеопазването, така че българинът да получава качествени медицински услуги на поносима цена.

● Те искат да гласуват за тези политици, които могат да предложат реални и конкретни мерки за преборване с големите нахални престъпни групировки и същевремено за осигуряването на елементарна сигурност и спокойствие на обикновения избирател.

● Те искат да гласуват за тези политици, които могат да предложат реални и конкретни мерки за промени в правосъдната ни система, които да гарантират преследване и наказание за виновните и справедливост за невинните.

● Те искат да гласуват за тези политици, които могат да предложат реални и конкретни мерки за пренареждане и прочистване на администрацията, така че тя да се постави в услуга на гражданите и фирмите, а не да ги тормози всячески.

До изборите остава една година. Малко вероятно е за това кратко време отнякъде да се появи някой друг цар-обещател, който така да замае умовете на избирателите, че те още веднъж да повярват, че някой може да пристигне с всички готови отговори на всички нерешени въпроси. Очевидно ще трябва да гласуват за познати партии и познати физиономии.

Избирателят обаче познава добре всички тези партии и всички тези физиономии, включително ги е виждал под една и друга форма във властта и знае колко знае и може всеки един от тях. Затова на българина ще му е доста трудно да повярва, че някоя от нароилите се и преброили се насред Будапеща политически сили има самостоятелен капацитет за управление.

Така достигаме до странното положение, при което имаме от една страна обединен десен електорат, който знае доста точно каква политика иска от бъдещите си избранници, а от другата страна разединена Будапещенска петорка, която не може да намери сили да отдели поглед от пъпа си и да се захване с решаване на проблемите на България. А всички знаем, защото помним, че събрани заедно, членовете на Будапещенката фамилия могат да сътворят истинска политика и истинско успешно правителство

Остава само Господ да им върне разсъдъка.