|
|
|
С думата мастика (от гръцки mastika) в
недалечното минало у нас са назовавали само смолата ”дъвка",
известна още като сакъз, продукт на сакъзовото дърво. Сега
това значение на думата вече се е изгубило – малцина знаят, че
има такава смола и въобще от какво се прави прословутата лятна
напитка, която в камерата “става на кристалчета”.
Сакъзът беше дъвката на децата до средата 60-те
години, когато се появи неговият първи “конкурент” –
соцпродуктът “Идеал”, който заедно с бонбоните “Ролка” и
“Ментол”, с лукчетата и дъвчащите, с карамела “Му”, марципана
и шоколада “Крава” комай изчерпваха целия асортимент на
родната сладкарска индустрия, като половината от артикулите
периодично напълно изчезваха от пазара за месеци по неизвестни
за децата причини.
Днес от
Balkan Media Agency
ни разказват още по-отдавнашната история на
сакъза. |
 |
|
Хиос, меката на мастиката: Аполон и синът на местния цар -
Кипарисос, са му ударили по някоя и друга мастика и сега
тъгуват за един убит от Кипарисос елен |
Преди да бъде приложена в производството на
високоалкохолни напитки, мастиковата дъвка е била използвана за
какво ли не. Нейните антични приложения са описани от историка
Херодот и от бащата на медицината Хипократ. В по-късни римски
текстове, включително тези на Плиний, Диоскуридите, Теофраст,
Гален и Аполодор, се появява информация за лечебните свойства на
сакъза срещу бяс, змийски ухапвания, кожни заболявания. Известни
са над 30 рецепти с медицинско предназначение. Някои съвременни
експерти смятат, че заслужава по-сериозно внимание на
фармацевтичните компании. Това мнение се подкрепя от личните
впечатления на пациенти, които свидетелстват за облекчение на
симптомите при кожни и стомашни заболявания, при диабет, астма,
високо ниво на холестерин...
Сакъзът е бил използван за какво ли не още - при
балсамирането на мумиите на египетските фараони, при
производството на ароматични клечки за зъби за римските матрони...
С разтопена смес от пчелен восък и смола от сакъзово дърво са били
разбърквани и боите от естествен произход, с които са били
рисувани Фаюмските портрети.
На остров Хиос дървесната смола е широко използвана
в местното готварско изкуство, включително и за приготвянето на
мастиков сладолед, бисквити, кексове и др. Освен за сладка и
десерти, сакъзът е съществена съставка на редица алкохолни напитки
- ликьори, ароматизирано узо и арабската ракия арак. Гръцката
православна църква получава много от ароматизираните вещества и
тамяни, използвани по време на църковната служба, от смолата на
сакъзовото дърво. С мастикова смола в Цариград и другаде се е
приготвяло "бялото сладко" с ванилия, което се сервира и като
официална почерпка на гостите на Вселенската патриаршия. То добило
особено популярност благодарение на хиоските сладкари, които
отворили първите традиционни сладкарници в Галата в Истанбул. След
Хиос употребата на мастика е най-разпространена на остров Крит.
Почти всички празнични хлябове и сухари там се ароматизират с
мастикова смола.
Сакъзът има
и някои не така романтични приложения, като фиксатор на бои и при
производството на висококачествени лепила, на восък за печати и на
лакови покрития. Колофонът, друг продукт на мастиковата смола, е
широко използван в редица промишлени
процеси. |
