|
В “Батман и
Робин” (1997), един маниак Mr Freeze (Арнолд Шварценегер) тича
наоколо с бластер за замръзване, за да превърне Готам**
в Северния полюс и ръмжи: “Спрете световното затопляне! Да започне
световното замръзване!”
Има повече
наука в последната серия на Caped Crusader Saga***,
отколкото в “След утрешния ден”, чиято премиера беше на 28 май
2004. В 200-милионната лятна супер-продукция се разказва за
чудовищни торнада, които унищожават Лос Анджелис, за градушка с
размерите на Тойота, която удря Токио, за танкер, отнесен от
вълните на Пето авеню в Ню Йорк и за снежна буря, която превръща
Манхатън в Еверест.
Този филм е
нещо като смес от отпадъчна наука и филм-катастрофа, с пилешка
логика, но в ледников период. Наистина е много, много глупав.
В “След
утрешния ден”, ледниците на полюсите се топят, защото не сме
избрали Ал Гор за президент. Океанските течения се променят, в
резултат настъпват световни катаклизми и Северното полукълбо
потъва в нов ледников период. Всичко това се случва, докато
посетителите излизат от салона, за да си купят пуканки.
Филмът е
пълен с клишета: неуморим учен (Денис Куейд) не може да убеди
тъпият вицепрезидент републиканец, че заплахата е огромна. Защото
вицепрезидентът е загрижен за тежките последствия в икономиката
(за малко не са поставили на този герой значка “Здрасти, аз съм
Дик Чейни”). Имаме и мъдър бездомник, който бута количката си за
продукти по улицата и бъбри нещо за хората в колите, които
замърсяват околната среда... Имаме също гневна, но благородна
феминистка и нюйоркски интелектуалец, който не вярва в Бога, но
иска да спаси Гутенберговата Библия, защото “печатното слово е
най-великото постижение на хората”. Това, последното е наистина
забавно, като се има предвид огромния принос на Холивуд за
неграмотността по света.
Роланд
Емерих, продуцент и сценарист на тази еко истерия, германец, който
веднъж каза пред “Шпигел” “Никога не съм искал да бъда
американец”, изпраща милиони американци да бягат от студа като
незаконни имигранти през Рио Гранде в Мексико. Независимо от това,
те са посрещнати топло от нашите благородни съседи на юг, които,
както се намеква във филма, са много по-хуманни и щедри от
американците, които така жестоко искат да си контролират
границите.
Цялата
левица, от елита до маргиналите, просто се влюби в този филм! Ал
Гор, у когото няма и следа от логика, побърза да го използва за
каузата на глобалното затопляне.
MoveOn.Org,
сайт, известен с омразата си към Буш, задъхано обяви, че ”След
утрешния ден” е филм, който Белия дом не иска са видим. Може би,
защото Буш сам разрушава околната среда - от озоновия слой до
горите край Амазонка, и когато гласоподаветелите видят това, няма
да го изберат през ноември.
“Съюзът на
загрижените учени”, организация, която се обявява срещу
индустриалната революция, се радва на “възможността учените да
обяснят на обществото и хората, които взимат решения, за
известните причини и последици от климатичните промени”. В същото
време, учените-социалисти признават в сайта си, че драматичното,
буквално мигновено замръзване на по-голямата част от света,
показано във филма, е измислица”. С други думи: “След утрешния
ден” няма нищо общо с действителността, но пък е отлична
пропаганда.
В статия в
Ню Йорк Таймс от 2 май т.г. със заглавие “Филм, който може да
затопли обсъждането за световното затопляне”, Робърт Семпл, макар
и да признава че “научността на филма е най-меко казано спорна”,
твърди, че “моментът, в който излиза творбата, е изключително
подходящ”.
Изключително
подходящ, защото “учени, еколози и няколко самотни политици се
опитват без особен успех да убедят обществото и администрацията на
президента Буш да приемат сериозно проблема за глобалното
затопляне”.
Действително, според допитване на Галъп от 20 април, за повечето
от американците затоплянето на света (дръж се Ал Гор!)
“предизвиква прозявки”. Лоша новина за екологичните прокоби, е че
обществото в съотношение 38% срещу 33%, счита, че медиите
преувеличават проблема.
И така,
какво ще направите, ако обективно научно изследване, базирано на
разума, се провали? Ще разчитате на холивудските плашила, като
след “На другия ден” пуснете друг друг филм, в който се разказва
за атомната зима, вследствие на надпреварата във въоръжаването?
Това, което
би трябвало да е наука в “След утрешния ден”, е повече от
смехотворно – казва Грег Истърбрук, редактор на “New Republic”.
Повишава ли
се средната температура на Земята? Вероятно. Най-достоверните
измервания показват, че от 1900 температурата се е повишила с
около 1.3 градуса по Фаренхайт, което едва ли е достатъчно да
накара полярните мечки да се изнесат в Маями. Но сателитните сензори
за измерване на температурата показват незначително затопляне от
1978.
Ако Земята
се затопля, защо няма категорични доказателства за това?
Може би
причината би трябвало да бъде парниковият ефект. Но би могла да бъде
и периодичното затопляне и изстудяване на
планетата.
Палеометереолозите ни казват, че между 800 и 1300 сл. Хр, голяма
част от Земята е била с няколко градуса по-топла от днес. И то не
заради твърде много джипове в средновековните градове. След това
Земята е погълната от малък ледников период и настъпва студ за
около 600 години. От 1900 глобалната температура започва отново да
се повишава.
Глобално
затопляне заради парниковия ефект, е, сега внимавай Ал, хипотеза!
Но съвсем не
са хипотеза възможните последствия от Протокола от Киото за нашата
икономика.
Клинтън го
подписа, въпреки единодушната съпротива на Сената. Този договор
никога не беше ратифициран поради една проста причина: никой не го
подкрепя, освен Бил, Ал и радикалните еколози.
Цената?
Датският математик Бьорн Ломборг, автор на “Скептичният еколог”,
пише: “Цената на Киото само за САЩ би била по-висока от
снабдяването на целия свят с чиста питейна вода и осигуряването на хигиенични
условия на живот. За света това би означавало всяка година да
бъдат спасявани от смърт два милиона души (от болести като детска
диарии) и годишно половин милиард души да избегнат сериозни
заболявания”.
Такива
изчисления не правят никакво впечатление на екологичния елит – от
Холивуд до Times Square. За тях е азбучна истина, че най-големите
злини са производството и потреблението. Човечеството трябва да се
отърси от първородния грях – двигателя с вътрешно горене,
независимо на каква цена.
Накратко,
дори и ако те разбират, че световното затопляне е мит, те пак ще
настояват да изхвърлим колите си, да ходим с велосипеди на работа,
да горим кокоши тор и да имаме икономика като на Северна Корея. Но
това, естествено, не се отнася да елитите в Холивуд и Ню Йорк,
които, както и досега, ще се разкарват с частни самолети до
екзотични острови, ще се возят в лимузини с шест врати и ще строят
за гостите в именията си гаражи за 40 коли.
Остава да
видим дали ще се осъществят мечтите на продуцента за 20 милиона
зрители. Но истинската катастрофа не е гигантското торнадо, което
унищожава Лос Анджелис, а извратения опит чрез киното да бъде
наложена една псевдо-наука за раздухване на екологична истерия.
Публикацията подготви Огнян Дъскарев
- - - - - -
*Дон
Федър е биш журналист от “Бостън Хералд”. Сега е консултант по
политически и
комуникационни въпроси
**
Измислен град по подобие на NYC от филмите за Батман
***
Поредната серия за Батман |
