|
|
|
Да ядеш
каквото ти душа иска, без да дебелееш, да живееш с 50 и повече
процента по-дълго, без да страдаш от диабет или рак – това
вече е постижима мечта.
Засега – за
мишките.
Учени от
Масачузетския технологически институт (MIT)
са разсекретили функциите на гена Sirt1 и констатирали, че той
се занимава с това да контролира усвояването и депонирането на
мазнините в организма. Ако е читав - усвоява каквото трябва и
депонира не повече от нужното. Освен това при функционирането
си активира белтъчината сиртуин, която е храната- |
 |
|
Как мислите е постигнала това,
което е? С диети и гимнастики, разбира се. Но в някои
романтични утрини като тази на снимката през тялото й прминава
като топла вълна една томителна мисъл: "Ех, ако бях
масачузетска мишка!" |
идеал – ако това
е половината от всекидневната ви дажба, ще се удължи живота ви и
ще боледувате далеч по-малко, въпреки напредването на възрастта.
Преди броени дни не се знаеше как странният белтък се справя с
такива сериозни човешки проблеми. Вече е известно – под командата
на Sirt1.
Засега
обаче целият този сложен биохимически процес е изучен само при
злощастните лабораторни мишки. След всички наследствени,
инфекциозни и прочие болести, които им натресоха, учените им
дължаха някакъв жест. И сега го направиха, макар и само за избрани
елитни миши същества от щата Масачузетс.
В
тамошния технологически институт обаче се надяват, че подобен ген
трябва да има и човекът. Някой ден средната продължителност на
живота ни ще стане 120-180 години благодарение на
Sirt1. Ще си ядем свински пържоли до насита и няма
да се притесняваме от нивото на холестерола.
Въобще, живот ще си живеем. Като
масачузетски лабораторни мишки. |
