преходът е завършил, основното
позициониране на участниците в политическата сцена става не по
оста "за-против" комунизма и съответно прехода към пазарна
демокрация, а по оста "по-леви срещу по-десни" решения в рамките
на пазарна демокрация. Това е може би първата изцяло
постпреходна икономическа програма у нас (например думата
"приватизация" присъства само веднъж, и то в параграф, който се
занимава с миналото).
Вторият извод е, че с тази
програма по отношение на икономическата си визия ДСБ се
позиционира в дясната част на постпреходното политическо
пространство. Тази дясна позиция е в много голяма степен
последователно издържана в програмните насоки и може да се
разглежда като ценностна визия за това как ДСБ си представя
българската икономика. Тя съдържа няколко основни елемента,
които лесно би трябвало да я отличат от евентуални по-леви
икономически програми.
Основен такъв елемент е
разбирането на ДСБ за това какво е "силна" държава. Тя е
определена като държава, която чрез органите си на власт е в
състояние да наложи спазването на правилата еднакво за всички и
по този начин да доставя сигурност на всеки гражданин. Силата на
държавата е съчетана с ангажимент самият държавен апарат да бъде
малък, да прави малки и ефективни разходи и съответно да отнема
относително малко от разполагаемия доход на хората, като им
оставя по-голямо поле за лично действие и лична отговорност.
Измерването на силата на държавата чрез сигурността в
индивидуалните правила в съчетание с разширено поле за лично
действие и отговорност е очевидно десен подход.
Същевременно програмата на ДСБ
изрично не предвижда премахването на всяка несигурност, а само
на тази, която произтича от слабост на държавната власт и от
свързаната с нея нееднаквост и несправедливост при прилагането
на правилата. Не се обещава премахване на несигурността, която
се дължи на свободното действие на хората в рамките на
регламентирани пазари и демокрация и на съпътстващата ги
конкуренция. Това остава сфера на личната отговорност и
способност на всеки индивид, като държавното участие се свежда
само до създаване на условия за осъзнаване на отговорността и за
придобиване на способности за справяне с предизвикателствата.
Това послание би трябвало да е качествено различно от посланията
на други партии в тази област и вероятно ще бъде една от
разграничителните линии на идентичността на ДСБ спрямо голяма
част от другите политически субекти.
Увеличената способност на хората
да се справят с предизвикателствата и да се възползват от
възможностите на пазарната демокрация програмните насоки на ДСБ
виждат в няколко основни процеса. Първият е процесът на
образование, който да води до реално придобиване на конкурентни
за днешното глобално село знания и умения. ДСБ заявява, че се
интересува предимно от продукта на образователната система
(образоваността, конкурентоспособността и квалификацията на
напускащите съответното ниво хора) и ще съди за нейната работа
по неговото качество, а не по количеството ресурси, които влизат
във входа на системата.
Вторият е процесът на
децентрализация на властта, който да позволи на хората в
по-голяма степен и с по-малка дистанция да вземат решения за
уредбата на живота и всекидневието си. Това включва прехвърляне
на правомощия за вземане на решения и за действия, както и на
ресурси и на достъп до финансиране от централната към местната
власт, като прехвърлянето се отнася и до съответните
отговорности.
Третият е процесът на
разширяване на възможностите на хората да избират между
алтернативи чрез разширяване на областта на действие на
конкурентните пазари във всички области, където това е мислимо и
възможно, включително областите на образованието,
здравеопазването, социалното осигуряване, културата. Целта на
тази стратегия е да се създават стимули за поведение, които да
водят до по-активно създаване на стойност. В това отношение
програмата на ДСБ обаче не казва нищо за въвеждането на пазар,
конкуренция и частна инициатива в областта на инфраструктурата и
монополните в момента отрасли. По този въпрос иначе дясното
послание остава мълчаливо. Изложението на намеренията на ДСБ в
тази посока остава за бъдещето, но ако то следва цялостната
логика на програмните насоки като дясно послание, би трябвало и
в тази област да се очакват ангажименти за разработване на
значително по-широки от сега съществуващите ниши за пазар и за
състезание между предприемачи в полза на потребителя.
С малки изключения програмните
насоки на ДСБ звучат автентично като дясна визия за икономиката
и за икономическата политика. Така ДСБ е първата партия от
дясното политическо пространство, която се позиционира (засега
на ниво документ) като постпреходна дясна партия по
отношение на идващите след немного време избори. На другите
български партии от тази част на политическия спектър това все
още им предстои.
Накрая едно необходимо уточнение.
Изложеното по-горе са разсъждения върху текста на програмните
насоки на ДСБ в тяхната икономическа част. Те не съдържат оценка
за автентичното желание и способност на новата партия и на
хората в нея да следват тези насоки и да ги наложат в
обществения дневен ред. Доколко ДСБ ще иска и ще може да постига
заявеното чрез поведение, решения, реални политически действия,
гласувания и избор на позиции и хора, предстои да видим.
- - - - - -
*
Заглавието е на "Още инфо"
