|
|
Хлебарки,
измет,
син боклук,
снишете глас!
Те пак са тук!
Те пак са нейде между нас
във образ,
във ефир,
във звук,
със кадифена ръкавица
върху железния юмрук,
зад словоблудна плетеница,
Те пак са тук!
Те пак са тук!....
Така да бъде!
Няма Бог!
Те бяха тук и Го убиха.
И няма чест!
И няма рай!
Те просто си ги присвоиха!
И няма плът!
И няма кръв!
Те ги изядоха, изпиха!
Чук!
Чук!
Чук!
Чук!...
Те пак са тук!
Те пак са тук!
Те пак са Те....
Но аз съм друг! |
