|
- Добър вечер вам, госпожо непозната! Аз съм Ники
Кънчев, от “Стани богата”. Името ви също чакам да науча...
- Бързо ще отвърна, без да се закуча: казвам се
Стаматка Тотева Делийска. Отговорът този носи ли награда?
- Ясно е, че не,
I’m
sorry – нищичко не носят тези
отговòри, туряме ги тъй, за мъничко разтуха. Впрочем туй Делийска
май нещо ми говори...
- Да, родът ни знат е – от майор нагоре.
- Ядох бой веднъж, в Четвърто аз районно... Беше
той Делийски, но не майор пагонно, а някак си с нашивки.
- О, тоз нещастник ний низвергнахме в рода ни,
веднага щом след тази случка се издъни! Този скот окаян и с
грамотност овча, дошъл по погрешка в града от Сатòвча, силом взел
и мене за вярна съпруга, освен да удари, не знай радост друга! Бе
прочут с таквизи диви табиети; хеле, отървах се, йощ преди
Десети.
- Тъй е, носим всинца “синила от бича”, както дядо
Вазов мъдро ги нарича. Ето и при мене, тука под окото...
- Ами аз, горката? Вижте ми бедрото!
- Йоще не, в ефир сме, гледа зорко СЕМ. Сетне ще
надникна, реклама щом дадем... Тъй! Вече миг настал е за първи мой
въпрос, предвиден да укаже кой учен е, кой прост. Така че, ще
замоля, бъдете вий нащрек и вярно ми кажете кой този е човек:
французкий император, достигнал до Москва...
- Добре, но се запитвам: достигнал с цел каква?
- За бой с войската вража! Там бил се е в
снеговете, дордето сдал багажа.
- Французкий император... Май имаше Луи... Загадка
най-коварна в туй нещо се таи...
- Момент, мадам Делийска, не съм привършил йощ. Вий
имате насреща компютър “Макинтòш”. Показват педантично екранът
светлосин ответите различни, а вий ще подберете от четири – един.
И тъй, при буква А, се пада Анибал. При следващата – В, се мъдри
хан Чингиз (човек със сходний хал). Цивилний Н. Свинаров стои при
знака С. накрая Бонапарт позира там, при
D...
- Попречвате ми, Кънчев, да дам добър ответ: тез
букви най-кошмарно поставяте, без ред! Разбирам А и Бе, но Ве и Ге
къде са?
- Заминаха на гости, при баба си в Одеса! Неволно
се досещам за рима на Стаматка...
- Нима е тъй обидно да бъдеш депутатка?
- Отвръщайте направо: кой тук е император!
- Добре, но що ми смига тъй ваший оператор?
- Със него после ази ще имам разправия – на ваше
място впрочем бедрото щях да скрия. Сега си из-берете: от всички
четирима кой бил е на война в свирепа руска зима?
- Че кой... Ний с Колето Свинаров, по майчина
страна, рода сме и не виждам да тръгне на война; не зная как ще
вдене дори противогаз, когато ни нападнат Бен Ладен и Хамас... И
хан Чингиз не ще е. дори най-скромний ум веднага ще се сети, че
щомто наший Крум се слави с титла ханска – и този май Чингиз е от
същата закваска. А френците не знаят какво е нещо “хан” – на тях
им дай Монмартър и техний щур канкан... Дали пък тук сред тази
чутовна бъркотия самотний Анибал потайнствено се крие? Ще бъде
най-разумно до жокер да прибегна...
- О не, май чувствам вече, че шапката ме стегна! Ще
дръзна, някак с намек, аз малко да подскажа преди, и аз кат оня,
самин да сдам багажа! Внимавайте сега в словата ми последни: долна
дреха, казвам, най-тачена от бедни...
- Долни дал Бог, та дивя се: що ли туй ще значи?
- Значи, че не е на Гучи и Версаче! Радва тя
старчоци в пенсия най-вече.
- В пенсия... Не, не, отидохме далече.
- в число единствено таз дрешка хич я няма...
- Вий казвате ми, че я носят двама?
- Аз казвам: просто вид е гащи, положени на голо,
потурът да не дращи!
- Охо!... Това са май че един вид панталонки!
- Блестящо! Чакам само аз римата, госпожо! И, моля
ви, по-бърже, че иде и реклама!
- Реклама? Тъй кажете! Цял час да се мотаем
за някаква пижама... |
