02-06-2004

Германската федерална агенция за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР (Федерален пълномощник по въпросите на Щази - архивите) е създадена съгласно Закона за архивите на Щази от декември 1991.

Предисторията на тази уникална в световен мащаб служба е тясно свързана с горещата есен на 1989 в ГДР, когато масовият протест на недоволните от комунистическия режим принуди властите да отворят Стената. На 15-01-1991 след щурмуването на Централата в Берлин, граждански комитет взема в свои ръце Министерството за Държавна сигурност и постепенно поема контрола над архивите на Щази. Въпреки взетите мерки, по-късно се установява, че в предходните месеци са били унищожени голяма част от архивните материали, преди всичко досиета на Главно Разузнавателно Управление (задграничния шпионаж).

Този процес продължава и през първите месеци на 1990, когато по решение на Кръглата маса (много от участниците на нея от страна на опозицията по-късно се оказват тайни сътрудници на Щази) се извършва физическото унищожаване на всички магнитни носители на данни. Архивът на  Главно Разузнавателно Управление (с бивш шеф генерал Маркус Волф) е заличен окончателно също по решение на Кръглата маса.

През лятото на 1990 г. първият (и последен) свободно избран парламент на ГДР създава извънредна комисия за контрол над архивите на Щази. За неин председател е избран депутатът и пастор Йоахим Гаук. В деня на обединението на Германия Йоахим Гаук е назначен от Федералното правителство за Извънреден пълномощник за архивите на Щази. Първоначалният щат на неговата служба е 52 души.

Неин наследник става днешната Федерална агенция за архивите на Щази, която започва своята работа на 1 януари 1992. Агенцията е централна държавна служба, която не е пряко подчинена на никоя институция и е с де факто ранг на министерство.

Тя се ръководи от федерален пълномощник - в течение на 10 години това е Йоахим Гаук, а след пенсионирането му през 2000. негова наследничка става Мариане Биртлер, също една от най-известните правозащитнички на бившата ГДР.

Агенцията се контролира от Консултационен съвет, в който влизат парламентарно избрани известни личности от  някогашната източногерманска опозиция.

Седалището на Агенцията е в Берлин.

В 13 бивши окръжни градове на ГДР тя има филиали в услуга на гражданите.

Щатът на Агенция е 2400 служители, като се предвижда съкращение на 250 работни места до 2010. Бюджетът през всяка от изминалите три години е кръгло 100 милиона евро. Над 80 процента от разходите са за фонд работна заплата.

Основните задачи на Агенцията са съхранение и анализ на архивите на Министерството на Държавна сигурност (Щази) на бившата ГДР и осигуряване достъпа до тях, както и изучаване методите на работата на Щази като политическа тайна полиция, като орган за шпионаж и като следствен инструмент на комунистическата наказателна система.

Агенцията присъства най-осезаемо в обществения живот чрез достъпа до личните досиета, който тя предоставя съгласно строго регламентирани норми.

Законът за архивите на Щази от 29-12-1991 си поставя за цел «пълното отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност и осигуряване достъп на засегнатите до информацията, която е трупала за тях Държавна сигурност». Става дума за безпрецедентен в исторически план процес – граждани получават и ползват законовото право да се запознаят с документите, събирани за тях от една тайна служба. Наличните масиви, които обработва Агенцията са огромни: текстовите документи заемат в папки общо 120 000 линейни метра плюс 46 000 лм документи съхранени на микрофилми. Над 10 000 лм досиета и документи са били накъсани и се съхраняват в чували, като реконструкцията им напредва след прилагането на новоразработен софтуер.

Обществото контактува с Агенцията чрез нейната основна дирекция „Достъп до архивите“. В нея съществуват отдели за частни лица, подали молба за отваряне на досието им, а също и за държавни или корпоративни организации, отправящи запитвания за проверка на миналото на свои служители. Статистическите данни към края на 2002 година сочат, че за 10 години регламентиран достъп до архивите са подадени над 2 милиона молби от граждани за достъп до личните им досиета. От тях 1,8 милиона са получили положителен резултат и са закрити, след като засегнатите са се запознали с документите. До днес в Агенцията продължават да постъпват месечно по няколко хиляди молби от граждани. Тези цифри са многократно по-високи от прогнозираните при създаване структурата на Агенцията и определяне на личния й състав.

Подаването на молба от гражданите става чрез попълване на формуляр и внасянето му след представяне на лична карта във филиала на Агенцията по местожителство. Служителите на Агенцията подготвят необходимите материали, като средно на молба се налага обработката на около 400 страници, но не са изключение и случаите, когато за едно лице съществуват и по 100 000 страници.

Запознаването с досието и другите документи става в специални читални на Агенцията, винаги в присъствието на служебно лице, което оказва съдействие както по същество, така и чисто човешки, тъй като често четенето на старите архиви води до силни емоционални преживявания на засегнатите.

При съставянето на папката с документи, която се връчва на заявителя, се съблюдават най-строго изискванията на Закона за архивите на Щази: от една страна е гарантирано правото на заявителя да се запознае с цялата налична информация за неговата личност, но от друга страна следва да бъде защитено правото на неприкосновеност на личните данни на трети лица.

Водещ е принципът за запознаване на всекиго само с тези данни, които Щази е събирала лично за него. Всички останали имена, а и пасажи, които могат да послужат за идентификация на трети лица, се заличават в копията, които чете заявителят. Открити остават само имената или агентурните псевдоними на щатните и нещатни сътрудници на Държавна сигурност.

Служителите в Агенцията помагат на гражданите при изготвянето на лични копия от досиетата, и ги консултират, ако се налагат по-нататъшни стъпки за разкриване агентурните псевдоними на нещатни сътрудници.

Цялата дейност на Агенцията е безплатна за гражданите, с изключение на част от разходите за копирни услуги.

Отделът за работа с държавни и частни организации и дружества е предназначен за изготвяне на лични справки за миналото на служители в тези структури.

Законът не предвижда задължителни проверки за принадлежност или сътрудничество с Държавна сигурност. Той дава само право на ръководителите на звената на публичната администрация да извършват проверка на миналото на подчинените им държавни служители.

В частния бизнес запитвания за справка могат да бъдат отправяни само по отношение на ръководни кадри от определено ниво нагоре. 

Практическото приложение на този принцип се реализира с разпоредби на ниво Федерална провинция за дадени категории държавни служители или по решение на съответния ръководител на публичната администрация.

Санкциите или изводите в случай на положителен отговор за дадения подчинен зависят също от приетата в съответната институция практика.

Законът разрешава също, без да го изисква изрично, проверката в архивите на Щази и за министри, депутати, адвокати, съдии както на централно така и на ниво федерални провинции. За всички тези високопоставени личности през изминалите години като правило са проведени проверки в архивите, но не са един и два случаите, когато въпреки положителен отговор за съмнение или наличие на агентурно минало, въпросното лице продължава да заема държавен пост. Министърът на транспорта в кабинета на канцлера Шрьодер Манфред Щолпе бе обект на обширни публикации в медиите с оповестяване на агентурния му псевдоним «Секретар», но той до ден днешен твърди, че информацията е била черпена от него, без той да знае това. Въпреки наличната от години обширна документация за агентурното му минало под псевдоним «Нотариус», бившият председател на ПНС (Партия на Нeмските Социалисти, PDS)  - партията наследник на източногерманските комунисти, Грегор Гизи, бе до неотдавна министър в берлинското комунaлнo правителство, в коалиция с местните социалдемократи и до днес не е загубил адвокатския си лиценз.

Федералната агенция подчертава, че спазва принципите на пълнa неутралнoст и избягва, каквито и да било препоръки при издаването на справки в отговор на запитване от външни организации.

Агенцията гарантира коректността и изчерпателността на проведената от служителите й архивна работа. Решението за по-нататъшната съдба на засегнатия се взема от отгoвaрящия непосредственo за неговия случaй ръководeн служител, съобразно нормите на публичната администрация или принципите на общественото мнение, когато става въпрос за обществено значими фигури. 

Трета принципно важна област от дейността на Федералната агенция за архивите на Щази е осигуряване достъпа до архивите на учени, изследователи и представители на медиите. От 1996 архивите на Щази са достъпни за политически и исторически анализ, както и за учебно-педагогическа дейност. Месечно в Агенцията постъпват около 200 нови заявки за тематични разследвания или проекти от страна на медиите, или на научни институти. Заявката се подава в свободна форма, като няма строги изиквания за вида на предвидената публикация. Тя може да бъде дисертация и научен доклад или дори публикация в училищен вестник. Заявките могат дабъдат подавани от редакции, но също и индивидуално от журналисти на свободна практика, работещи за печатни или електронни медии.

Законът определя точно правата за достъп до архивите на учени и журналисти. Те могат да ползват документи, които не съдържат лични данни, като например документи за структурата на Щази или вътрешноведомствени материали. При наличието на информация за лица, тя се анонимизира предварително. Изключение се прави за т.н. «публични фигури с историческо значение и личности от съвременността». В това число влизат политически функционери и лица на ръководни обществени постове, чийто данни подлежат на предоставяне на журналисти и учени, но едва след като се направи проверка, дали с това не се нарушават техни личностни права. Сходна е процедурата и при допуск до документи на щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност. Журналисти и учени имат право на достъп до такива архивни материали само, ако не става дума за дейност преди навършване на 18-годишна възраст и, ако с оповестяването на тези данни «не се нарушават интереси на лицето, които подлежат на защита».