Предизвикателствата пред българската съдебна система не започват
с подготовката за членство в Европейския съюз, а още през 1991 с
приемането на новата конституция. Именно тя създаде този странен
модел съдебна система, състояща се от едната страна в процеса,
каквато е прокуратурата, органа на досъдебното производство,
каквото е следствието, и съда. Идеята на конституционния
законодател и досега се тълкува противоречиво: едни смятат, че
това е било комунистически заговор, за да бъде съсипана
съдебната система в бъдеще; други са убедени, че идеята е била
добра и е целяла да се измъкнат от партийното влияние всички
звена, които разследват и обвиняват, и правораздават, и така да
бъде гарантирана тяхната независимост.
Съдебната система премина и през предизвикателствата на
радикалните промени на наказателните и гражданските закони във
връзка с приемането на България в Съвета на Европа. И се оказа
адаптивна, поне за съда това би могло да се гарантира, за
другите две части на системата съм по-предпазлива.
Тъй
като жилаво битува твърдението, че съдебната система не работи,
открих в Министерството на правосъдието справка за гражданските
дела на първоинстанционните съдилища за последните три години.
За 2001 новообразуваните граждански дела са 458 хиляди, а
приключените са 474 хиляди. За 2002 са новообразувани 459 хиляди
дела и са приключени 472 хиляди. През 2003 обаче са образувани
521 хиляди дела и са приключени 533 хиляди. И което е по-важно,
60 на сто от тях са завършени на първа инстанция за срок между 3
и 6 месеца, тоест в напълно разумен срок. Това е статистика -
обемиста, скучна и неатрактивна за медиите и за широката публика
и поради това непозната. А и останалите 40 на сто от делата,
които не завършват до 6 месеца на първа инстанция, са именно
факторът, който създава общественото недоволство.
За
наказателните дела ще посоча само една цифра от статистиката на
Софийския окръжен съд: докато през 1993 от обвинените за
различни престъпления лица са били осъждани 8 на сто, през 2003
делът на осъдените е 69 на сто. Обяснявам си този ръст, от една
страна, с адекватни промени в законодателството, от друга - с
увеличения брой на следователи, прокурори и съдии. Изводът е, че
има механизми за оптимизиране на работата.
За в
бъдеще предизвикателствата могат да се формулират обобщено така:
България да бъде адекватна и да оцелее при жестоката конкуренция
в ЕС
Това
означава, че българската съдебна система трябва пълноценно да се
включи в европейската Зона на свобода, сигурност и правосъдие. В
доклада на работната група за проекта за европейска конституция,
по който още се спори в някои отделни негови части, но не и в
частта "Правосъдие и сигурност", се каза: Конвентът ще се
увенчае с успех, ако идентифицира средствата, с които да се
гарантира, че свободата може да съществува в условията на
сигурност, а правосъдието е достъпно за всички.
Европейската конституция предвижда сливане в обща рамка на двете
стълбови структури, които включват политиките на общността по
отношение на граничен контрол, визов режим, убежище и миграция
(единият стълб) и полицейско и съдебно сътрудничество (другият
стълб). Общата правна рамка на тези две структури е именно
"Зоната за свобода, сигурност и правосъдие". Конкретните
предложения на тази звучаща абстрактно обща рамка са доста
свързани помежду си:
- Предвижда се да се създаде единна система за
предоставяне на убежище с единен статут, валидна за целия ЕС.
Това означава бежанците да бъдат третирани еднакво от всички
държави членки, а не да обикалят страните и да търсят
най-благоприятния статут.
- За граничния контрол се предвижда постепенно
въвеждане на интегрирана система за управление на външните
граници. Когато България се окаже външна граница, изискванията
към нас ще станат изключително високи. Но пък ще можем да
претендираме да се приложи принципът на солидарност в ЕС, тоест
да ни се окаже помощ.
- В гражданското правораздаване се очертава
важността на човешките взаимоотношения с акцент върху семейните,
за да се изгради единен статут за защита правата на децата с
приложими в цялата общност норми. Конвентът предлага страните от
общността да приемат закони за взаимно признаване на основанията
за съдебно изпълнение; за сътрудничество при събиране на
доказателства; за трансгранично използване на документи и, което
е много важно за реализацията - адекватни правила на гражданския
процес и подобряване на съвместимостта на
гражданско-процесуалните норми, действащи в отделните държави
членки.
Развитието на алтернативни методи за решаване на спорове
е също
изискване, което се оказва сериозно изпитание за нашата правна
система. Ако в областта на някои части на правото сме
относително добре, то алтернативното разрешаване на споровете у
нас е изключително слабо застъпено, правят се експерименти само
от няколко неправителствени организации. А има държави, в които
при споровете за родителски права например, с цел да се избегне
травмирането на децата пред съда, се е тръгнало към
алтернативните способи още през 70-те години на миналия век.
В
наказателното право предизвикателствата ще бъдат още по-големи
- Изискването е да се доближат максимално
дефинициите на престъпленията и на съответстващите наказания,
като изрично се въвежда определение кои престъпления имат
трансграничен характер и трябва да бъдат преследвани
трансгранично. Това са тероризъм, трафик на хора, сексуална
експлоатация на жени и деца, трафик на наркотици и оръжие, пране
на пари, корупция, подправяне на платежни средства, компютърни
престъпления и организирана престъпност.
- Предвижда се сближаване на законодателството и
в областта на наказателния процес. Огромната крачка беше
направена у нас през 2000 г., когато в НПК се прие европейският
модел на съдебния контрол върху задържането под стража,
ограничителните и принудителните мерки. Това предизвика
сериозната съпротива на прокуратурата, която беше свикнала да
арестува, да претърсва, да подслушва, да настанява хора в
психиатрия и това да не подлежи на обжалване пред съда.
- Трябва да се набележат мерки и за превенция на
престъпността. Това е израз на общата европейска грижа не за
налагане на тежки наказания, а да не се стига дотам, като
превенцията ще се осъществява чрез обмяна на информация и
взаимно подпомагане на държавите членки.
В общи
линии бъдещата "Зона на свобода, сигурност и правосъдие" в
Европейската конституция се базира на три основни насоки:
1) взаимно сближаване на законодателствата;
2) взаимно признаване на съдебните актове;
3) обучение на съдии и съдебен персонал.
Европейската заповед за арест,
или
eurojust, е предизвикателството, заради което ще променим и
конституцията. До 1 май тази година "Евроджаст"-ът се състоеше
от 15 прокурори - по един от всяка държава - членка на
общността. Функцията на "Евроджаст" е да координира и контролира
работата на Европол, но и да предложи на държава членка да
възбуди наказателно преследване, ако се установи, че на нейна
територия е извършено престъпление, което засяга устоите на
общността, а не е само национално по значение. Но функциите на
Евроджаст спират дотук - само "да предложи". Те не могат да
задължат никоя държава да започне преследване срещу някой свой
национален бандит.
Затова
пък в проекта за европейска конституцията залегна гъвкав текст:
че с европейски закон
може да се създаде европейска прокуратура
която
има право да извършва разследване, да изготвя обвинение и да го
поддържа пред съда на всяка от държавите членки по отношение на
извършители и техни съучастници на престъпления, засягащи повече
от една държава членка, и на престъпления, засягащи финансовите
интереси на общността. Изказвам своето лично мнение, че съм
изключителен привърженик на идеята за европейски прокурор,
защото смятам, че това е единственият начин да се посегне на
наши ненаказуеми бандити.
Когато
е започнала да действа европейската заповед за арест, бившият
премиер на Белгия Жан-Люк Деан споделил: "Не само чисто човешки,
но и като министър-председател не можех да си представя, че ще
допусна да бъде арестуван наш гражданин на базата на заповед за
арест, издадена в друга държава." Посочвам този пример, за да се
види колко нормално е всяка държава да си пази суверенитета, но
и как бързо се е възприела европейската заповед за арест като
средство за по-ефекивна борба с престъпността.
Въпреки че много промени се направиха досега в
законодателството, предстоят още, видно от общата рамка на
"Зоната за свобода, сигурност и правосъдие". Но не споделям
крайните песимистични мнения, че сме безнадеждно изостанали и
неадекватни. Че не сме съдебна система, която може да се
съизмерва със старите европейски държави, може би е така. Но
обществото трябва да знае, че стратегията за реформа, изготвена
през 2001 г. от Министерството на правосъдието, беше
актуализирана, одобрена в Брюксел заедно с екшън планове, както
си му е редът по европейските канони и че поне две трети от
работата е свършена или се върши в момента.
Съдът на ЕС в Люксембург - икономическият арбитър
Когато
се запознах със "Съда на Европейския съюз", наричан още
Европейският съд (различен от Европейския съд в Страсбург за
правата на човека, който е на Съвета на Европа), разбрах, че
всеки юрист има модел в главата си и когато се сблъска с
непозната досега схема, всичките му представи се разместват.
Понятието генерален адвокат например ми звучеше непонятно и го
търсех из специализираните речници, а то означава специалист,
който дава експертни становища по споровете пред Европейския
съд. Европейският съд има функции и на Конституционен съд: има
право да отменя актове на общността, когато противоречат на
Европейската конституция, има право да отменя актове и да налага
санкции и на държави членки. Европейският съд играе изключително
важна роля за регулиране на отношенията. Хората, които познават
добре историята на ЕС, казват, че няколко пъти именно този съд е
спасил европейските общности от разпад - точно със своите
актове, които са служели като "цимент" между отделните договори,
конвенции и т.н.
В
подтемите по присъединяването има и раздел за общоевропейските
норми, разликите между традициите, кой модел е най-подходящият и
що е то функционираща съдебна система.
Опасно е механичното приемане на модели
Българският модел е от континентален тип, силно повлиян от
германската и френската правна система. До 9 септември 1944 г.
българската правна система е функционирала много добре и е била
сочена на Запад като модерна европейска система. Макар че и
тогава е имало много недоволни от решенията на съда.
Преподаватели от нашия Юридически факултет са преподавали и в
Сорбоната. Разказвали са ми случай, когато български студенти
пристигнали да учат право в Париж, и френският професор им
казал: "Но защо тук, като в София имате проф. Венелин Ганев?"
Моето
лично становище е, че българският модел съдебна система не е
толкова лош, но силно се нуждае от усъвършенстване, а някои
негови "резервни части" трябва да бъдат подменени. Що се отнася
до странното съчетание "следствие, съд и прокуратура", решението
на Конституционния съд ни "закова" за статуквото и много трудно
би могло без Велико народно събрание да се направи радикална
промяна.
Смисълът от реформата на съдебната система
е в
нормализирането на цялостното функциониране на държава и
обществото. Известен икономист ми каза, че в Италия например
банките отпускат много по-лесно кредити там, където работата на
съдилищата е по-ефективна. Това е значението на съдебната
реформа. Ако искаме да живеем по-добре, по-спокойно и да сме
сигурни, че са защитени резултатите от всяка наша дейност,
трябва да имаме добре функционираща съдебна система. Това
означава правосъдие, което адекватно да санкцонира престъпността
и бързо да решава гражданските спорове, за да могат хората
навреме да реализират правата си.
- - -
- - -
* Нели Куцкова е председател на
Софийския окръжен съд, председател на Съюза на съдиите в
България и член на Европейския конвент за подготовката на
евроконституцията. Публикуваме със значителни съкращения
публичната й лекция, изнесена пред Центъра за култура и дебати
