01-06-2004

Преди за започна скромната си реч и да споделя с вас моите разсъждения на тема Свобода и Освобождение, искам да предупредя почитаемата публика,че тази реч не е тържествено-помпозна и дори не е много празнична. Но тя е написана искрено и с много болка. Позволила съм си в холандския превод да спестя някои горчиви истини, които обаче смятам че ние, българите нямаме право да си ги спестяваме, дори в празнични дни, ако наистина искаме България да се промени към добро.

Уважаеми господин посланик, уважаеми господин Burgers, уважаеми сънародници, скъпи гости и приятели на България!

Мнозина сигурно се питат - а каква е връзката между Деня на Светите братя Кирил и Методий, създателите на нашата азбука, и темата за Свободата и Освобождението?

Връзка има и даже не една, а няколко.

Първата връзка между Деня на Българската писменост и култура и темата за Свободата и Освобождението е просвещението, без което никаква свобода не може да бъде извоювана и не може  да съществува.

Другата връзка е свързана пряко с автора на известния Все училищен химн  "Върви народе възродени" – поетът и философът Стоян Михайловски, който ни е завещал чудесни есета и политически статии, в които разсъждава за свободата и за освобождението и които и днес не са загубили актуалността си.

Ние, българите, днес преживяваме трудни времена и те са свързани с факта,че след дълъг период, в който бяхме лишени от свобода и след близо 50-годишна изолираност от света, днес, отново се сдобихме с правото да бъдем свободни.

Напомням за времето,когато всяка година на 9 септември под строй празнувахме … Деня на свободата, докато в същото време границите на “освободената” на 9 септември 1944 година  България бяха минирани с цел да разкъсват краката на дръзналите да избягат от затвора, наречен соцлагер.

Днес, слава Богу, минирани граници няма, няма и телени заграждения, по които тече електрически ток, днес, слава Богу, не се обучават 18-годишни граничари, почти деца, да стрелят на “месо” по “диверсантите”.

Готови ли сме обаче за тази свобода, разбираме ли смисъла на свободата, правим ли разлика между свобода и освобождение?

Все въпроси, на които сме длъжни да си отговорим, все теми, над които трябва да разсъждаваме, ако искаме да разберем себе си и света, в който живеем, ако искаме да променим това, което не ни харесва в  днешна България.

В своите "Седем велики начала на всяка публична еманципация" Стоян Михайловски пише:

"Свободата не може да се всели там, където липсват нравствени добродетели. Кланяме се на свободата, когато искрено признаваме у ближния си правото да се развива и благоденства, сиреч, когато се откажем да съграждаме своето щастие чрез разрушаване на хорското щастие.

За да живеем честит живот, трябва да бъдем от века си, да вървим заедно с века си. Вечното възкликновение на историята е: тежкó на закъсалите!"

Върви ли днес България с века си? Върви, ама малко накуцвайки и донякъде с право ни се струва,че едвам крета.

На тези, които и днес се оплакват,че животът в България е труден, но не правят нищо,за да го подобрят, искам да задам въпроса:

А лесно ли  им е било на братята Кирил и Методий, които е трябвало да се преборят за приемането и канонизирането, т.е. казано на съвременен език, узаконяването на една нова азбука в една сложна политическа обстановка, в една силно враждебна среда?

Лесно ли им е било на техните ученици да обучат стотици, стотици хора да четат и пишат на една нова азбука, да създадат училища, да съхранят и разпространят святото дело на Кирил и Методий?

Лесно ли му е било на Васил Левски да обикаля девет години България, в студ и пек, преследван от турската потеря, лесно ли му е било да просвещава полуграмотно робско население, че свободата сам трябва да са и я извоюваш, а не да я чакаш даром, че ако искаме цар, то и сега си имаме султан, че трябва да създадем чиста и свята република ?

Лесно ли е било на Христо Ботев да стане курбан за българската свобода?

Лесно ли е било на Стефан Стамболов да брани българската държавна  независимост от арогантните посегателства на Русия и от глупавата наивност на такива като Петко Войвода, които са смятали,че България трябва да принадлежи на руския цар?

На никого от тях не е било лесно, не е било лесно и на още много велики българи, които в много по-трудна ситуация и при много по-тежки обстоятелства са вършили своя дълг и благодарение на тях днес България все още я има и на географската и на културната карта на света. Даже напротив – на българските възрожденци, например, е било много, много по-трудно, отколкото на днешните българи - всички те са действали в една враждебна и опасна среда, разчитайки единствено на себе си и без да се надяват на подкрепа отникъде.

Днес на България се оказва значителна помощ от демократичната общност, от ЕС, от НАТО, от САЩ.

Но както никой не може да се измие и да се нахрани вместо теб, така и никой друг освен самите българи не може да “оправи” България и да я придвижи напред.

Прогресът на България  е дело на самите българи.

Свободата и демокрацията  са най - важните условия за прогреса и за просперитета, но сами по себе си нито свободата, нито демокрацията “носят и месят”.

Иска се ние, българите да се научим да ценим свободата и демокрацията, да се научим да се възползваме от възможностите, които свободата и демокрацията ни предлагат, да развием закърнялата от половинвековно бездействие своя предприемчивост, да не чакаме “наготово”,т.е. някой друг да се грижи за нас, а да се научим да се грижим сами за себе си.

Какво е свободата?

"Свободата - казва Петър Дънов - е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата е живот, а животът е предназначен да търсим Истината. Истината дава свобода.

По какво се отличава свободата? – Тя дава широк простор на действие, вие имате избор. Вие имате избор да се качите на един планински връх отвсякъде, но когато се търкаляте надолу, имате само една посока.

И когато питате защо сте нещастни, - продължава Учителят в своите Беседи - Истината отговаря: Вие сте нещастни, защото сте невежи, защото престъпвате природните закони, тоест престъпвате Божия закон."

"Истината е безсмъртна – допълва Стоян Михайловски - Рано или късно тя се налага и не може да не се наложи, понеже тя е закон на живота и закон на историята, и понеже всичко, което вирее и иска да вирее, в нея и чрез нея вирее.

Истината се налага. Но тя се налага по два начина, или по-вярно, на два вида хора: или на хора разбрани, на хора разумни, и тогава нейното появление не причинява никакви сътресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на опустошителен гръмотевичен удар.

В България мъката, неволята, теглото са винаги били едничкият модус, по който истината е смогвала да прояви своето велемощие и своето господство.

Такава е съдбата на духовно безоките.”

В България (както и в другите страни от Източна Европа) половин век със сигурност бяха престъпвани природните закони с опита да  се приложи теорията на Маркс и да се изгради зорлем едно общество без частна собственост, тоест да се конструира нещо като кола, която да се движи без мотор.

И понеже всеки човек по същите тези природни закони, по които реките текат към морето, а не към планините, понеже всеки човек се стреми към свобода  и към добър живот, иска да работи,за да печели и следователно да притежава и да разполага с това, което е спечелил, общество без право на частна собственост,  можеше да бъде изградено само с чудовищно насилие и дори с перверзия.

Така се стигна не само до страшни насилия над човешката личност, до осеяна от концлагери страна, в която хора биваха убивани дори за това,че носели тесни панталони или къси поли,че разказвали анекдоти, че не били комунисти или пък  че не били правилни комунисти, но се стигна и до неизбежните комични ситуации, намерили израз и в безсмисления герб на социалистическа България с отбелязаните на него години 681-1944, което означава роден 681, умрял 1944, и в безброй социалистически лозунги като:

Народната милиция – единствена опора на народната власт.

45 години народна власт - големи яйца

Роналд Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система

В своите “Задочни репортажи” Георги Марков разказва подробно за абсурда, наречен “пътуване зад граница” и в очерка си “Паспортна одисея” е описал мъките на дърводелеца Пенчо Данчев да отиде до Белград, за да види своя братовчед Тошо, който живее там. Препоръчвам на всички да си припомнят от какво чудо се отървахме и за съжаление не със собствени сили и не по свои заслуги. Може би затова днес завистливо въздишаме след успехите на чехи, унгарци и поляци, но някак услужливо забравяме, че тяхното осъзнаване и съпротивата им започнаха далеч преди нашите и затова не е за чудене, че ние явно ще трябва да преминем през още много страдания, докато проумеем простичките истини на природните закони.

Вместо обаче да се постараем да разберем миналото си и да се поучим, ние искаме да затворим тези страници без да сме ги прочели, без да сме научили нищо и следователно сме осъдени да се въртим като слепи котета без път и посока и да повтаряме същите грешки. Осъдени сме да не разбираме смисъла и значението на свободата, която отново получихме даром и следователно всеки момент може да загубим.

Всъщност свободни ли сме днес?

Не особено. Защо?

Защото отказът на българското общество да упражни своите граждански права, да контролира политиците си  и институциите си, идва не само от липса на опит, но и от умело култивираното от определени (и не случайно свързани с бившата Държавна сигурност) кръгове, че от обикновения човек нищо не зависи, че политиката е мръсна работа, че всички са маскари, че конците се дърпат от някакви тайнствени могъщи задкулисни сили, че най-добре да не се занимаваме с политика и следователно да се откажем от свободата си и от правото да бъдем граждани. Така идва българският масов отказ гражданите да въздействат върху политиката, а този отказ е карт бланш за недобросъвестни политици да си разиграват коня. Отказът да се интересуваш от политика е буквално отказ да се интересуваш от качеството си на живот. Защото от политиката зависи как ще живеем, от политиката на една страна зависят нейната икономика, образованието, от политиката зависят куп неполитически уж неща като пенсионно и здравно осигуряване например.

Днес ние имаме свободата и правото да въздействаме на тази политика и следователно да подобрим начина си на живот. Но не искаме! И защо? Защото се иска да се научим да бъдем граждани, да следим политическите процеси, да реагираме, иска се да се учим непрекъснато, за да повишаваме политическата си и гражданската си култура, да знаем правата си и да ги отстояваме, да знаем задълженията си и да ги спазваме.

Защото свободата не е слободия, а строго  балансирана система от права и  задължения, свободата е уважение към човешката личност и неприкосновеност на човешкия живот и частна собственост.

Така ли е в Холандия? Безспорно. Огледайте се и вижте дали холандските граждани карат в забранени улици, дали престъпват масово закона, дали спазват или не спазват своите задължения, дали знаят правата си, дали повтарят недоволно, че всички политици са маскари? И сравнете с България - никакъв респект към закона, масово нарушаване на всички правила – от тези на уличното движение до престъпване на конституцията и то от управляващите, които трябва да са пример и стожер на законността.

Ние обичаме да чакаме някой да ни “оправи”. Като оставим настрана едно от значенията на този глагол в българския език, искам да поразсъждаваме над това наше желание някой друг да ни свърши работата и да ни “оправи”.

Такова желание е инфантилно и бих казала малоумно. Представете си,че вашата къща има нужда от ремонт или от добро разтребване. Вие не знаете нито откъде да започнете, нито как. Докато се почесвате унило, идва някой и ви предлага - дай ми ключа и иди на мач, а като се върнеш, къщата ще блести и всичко ще е тип-топ. Вие доверчиво давате ключа, щастливи,че сте избавени от тегобата да си запретнете ръкавите и да си почистите сами авгиевите обори. Връщате се от мача, но вместо почистена къща заварвате ограбена къща. И този излезе мошеник, заключавате вие и пак се оглеждате за поредния, който ще ви обещае къщата да свети, само ако му дадете ключа и го оставите без контрол.

Откъде идва това желание някой друг да свърши черната работа, докато вие викате за този или онзи отбор на поредния мач?

Не е ли то свързано с внушението, че ние българите сами нищо не можем, не е ли свързано с упорито натрапваното убеждение, че  два пъти дължим освобождението си на една чужда държава, а именно на Русия и съответно на СССР ?

Освободителка ли беше Русия или държава с апетити за териториално решение? Историята и фактите са недвусмислени, но пропагандата свърши своето и днес за жалост още не сме готови да осмислим миналото си и следователно да поемем към бъдещето си.

Затова ние днес имаме свобода, но не се възползваме от нея пълноценно,а от този ни отказ произтичат днешните ни страдания като пряк резултат от оставени без  контрол корумпирани политици.

Защото на този свят има причинно – следствена връзка и нищо не пада от небето, нито виси във въздуха. Политиката в България е каквото сами си я направим. Тя зависи от нас. Ако органите на тялото са болни, болно е цялото тяло, страда и душата. Ако обществото е незаинтересовано, ако гражданите му са невежи, тогава те  заслужават своите алчни и корумпирани политици и нека се сърдят на себе си,че не живеят добре. Нали всички помним приказката за неволята? Мисля,че доста я викахме, крайно време  е да си запретнем ръкавите и да си стегнем колата сами.

И нека този ден, в който празнуваме Деня на Светите братя Кирил и Методий ни напомня за нашата отговорност към България и към света,защото ние сме наследниците на българската култура и ако не я съхраним, пъстрата дъга на света ще обеднее с един цвят. Нека не забравяме, че в просвещението е нашата сила, че сме народ изваял своя лик чрез Словото и нека бъдем достойни наследници на святото дело на Кирил и Методий. Благодаря за вниманието.