|
|
Здравей, Бил,
Да ти кажа откровено, доста ме затрудни по телефона
последния път – не стига, че си тъмнокож, та ползваш някакъв
съвсем изместен английски, ами и дъвка дъвчеш, докато приказваш.
Слава Богу, вчера по имейла си по-разбираем и то имам предвид само
изписването на думичките – иначе, що се отнася до общата култура и
маниерите ти, направо ще ме сбъркаш! С какъв акъл, питам се, даваш
20 долара на учителката по история само за да ти покаже циците
си...
За другото пък просто няма думи. Гордо-гордо ми
пишеш, че си видял там в Чикаго Майк Тайсън, подвикнал си му “Хай,
Майк!”, а той лично ти отвърнал “Да го духаш!” И това го имаш за
голяма чест, та ми поясняваш, че подобен израз, изказан от Тайсън,
фактически имал стойност на “Здрасти, момче, приятно ми е да те
видя!”
Изобщо, вече съм на път да мисля, че вие,
американците, наистина ще се окажете малко тъпички, както се
разправя. Беше се заинтересувал в кое полукълбо попада България –
това добре. Като помислих по-изчерпателно по въпроса, аз ти
отговорих човешки: Щом има Северна България и Южна България,
логично е първата да попада в Северното полукълбо, а втората – в
Южното. Ненормално е да бъде обратното, нали? Но ето че един такъв
повод се е оказал достатъчен, за да ме определиш като “кретен” и
да ми пробуташ овчата си теория, че “по-скоро е нормално през
пролетта и лятото, когато е топло, цялата България да попада в
Южното полукълбо, а наесен и през зимата – в Северното, защото все
пак Земята се върти...” Не зная защо имам чувството, че преди тебе
друг е казал това за въртенето и затова, моля те, не се прави на
велик, просто говориш глупости.
Пишеш ми, че вашият президент г-н Буш-джуниър
изпрател баща ти с неговата военна част в Ирак, та питаш дали и
моят баща ще ходи там, защото нашите политици “пътека направили до
Белия дом”, за да ни вземат в НАТО и сега било честно “заедно да
сме срещу разните шиити-миити, сунити и другите там сюнетчии”.
Това е вярно, освен ако не намекваш, че твоят баща е голям
храбрец, пък моят е скапаняк някакъв. Да, щом сме съюзници, честно
заедно да бъдем в борбата, но наравни начала: баща ти примерно,
като чернокож, ще бъде незаменим при нощните боеве. Моят пък,
когото вече 15 години следят едни специални отряди от Горското и
нито веднъж не са го уловили без риболовен билет, би бил идеалният
разузнавач денем. Но имай предвид и друго. Нашите военни не са
толкова консервативни, колкото вашите. Тук, ако не искаш, можеш и
да не ходиш войник, особено ако занесеш бележка, че майка ти не те
пуска. Колкото до татко, той, кажи-речи, вече да е потеглил за
Ирак, ако неговата любовница, леля Дима, не беше такава патка.
Измислила, представи си, уж за много умно, да прилага някаква
парола, когато търси татко по телефона – все едно, че е служителка
в Окръжието, при военните. Да, ама какво става? Ето че наскоро
татко първи вдига слушалката; патката отсреща не се сеща, че и
мама може да си е вкъщи, та се изцепва в едни децибели, дето и до
тебе, в Чикаго ще се чуят: “Видоле, какво става бе, идиот такъв,
цял следобед все на жена ти попадам! Аз й викам, както си е,
“Бургия търси Ренде! Ренде, обади се!”, пък тя ми се разкрещява,
че хубаво щяла да ме рендоса мене...” |
