01-06-2004

След шестте невинни дечица – същински букет цветя, които загинаха пред столичната дискотека “Домино”, дванадесет свищовски деца се удавиха в ледените води на черногорската река Лим. В каква ли прогресия ще бъде следващата детска хекатомба? Кой е истинският виновник?...

Тия юноши и девойки са децата на нашия несъстоял се 14-годишен преход, на преливането от пусто в празно. От едно открито терористично и престъпно комунистическо управление, в друго, лицемерно завоалирано, но останало комуноидно. По-възрастните поколения, опустошени душевно, смазани от нищета и мизерия, с ограбени надежди и вяра, че може да дойде нещо по-добро, безропотно мъкнем ярема си и се хващаме като удавници за лъжите-обещания на стари и нови демагози и въжеиграчи. Затова заслужаваме ада си.

Комунистите дойдоха на власт с кървав терор и докрай господарстваха с насилие и лъжи. Заставяха ни да приемем и славим поробилата ни Червена армия като “освободителка”. Диктатурата да наричаме “демокрация”. Абсолютната липса на граждански права и свободи – “народовластие”. Всеобщата бедност – “равенство и благосъстояние”. Националното предателство – “интернационализъм”. Лъжите на пропагандата да смятаме за “истини”. Злото упорито ни се внушаваше като “добро”. Подобна демагогия и нравствен разврат не беше чуван и виждан в 13-вековното съществувание на държавата ни.

Такава беше теорията и практиката на болшевизма навсякъде, където можа да се добере до властта. В романа си “Бесове” Достоевски гениално го е описал: “За едно-две поколения развратът ще е необходим – говори социалистът Верховенски. – Разврат нечуван, подъл, когато човек се обръща в отвратителен, страхлив, жесток, себелюбив мерзавец – ето какво е нужно. А тук малко и “топла кръвчица”, та народът да привикне към жестокост. Из народната душа трябва да се изпари всяка набожност и уважение към каквото и да било. Трябва хората да изгубят срам и свян. Трябва да се внушава на народа, че срамът и свянът са предразсъдъци, духовни юзди и че безсрамието е смелост, сила на духа...”

У нас един милион бекаписти носеха съвкупната вина за всичко това, но у никого у тях не трепна дори плахо чувство на срам и покаяние – толкова бяха развратени и нравствено закърнели. Префасонираха се в социалисти, замениха униформите си с демократични премени и тихомълком бяха разставени по всички възлови места на уж новата власт и държава. Из техните стоманени редици са днешните съветници и помощници на “демократичния ни социален президент”, (също техен боен другар). Те и отроците им създадоха “организираната престъпност” и дезорганизираха, разложиха тия, които трябваше да се борят с нея. Те ограбиха банките, измислиха пирамидите и перачниците на мръсни пари, приватизираха за себе си предприятията и търговските вериги и се превърнаха в “национално отговорни капиталисти”... Повсеместен разврат и демагогия!

Обръгналият и отчаят народ мъжди и тегли като безсловесен скот. “Да тегли!” – думаше с яд още дядо Славейков.

Но децата ни, децата ни горят и прегарят като най-тънките жички на бушоните. Изкупват греховете ни тия агнеци Божии. Защото няма кой да им обясни и покаже с пример Христовото благовестие, че е грях да се лъже и краде, да се убива; че всеки ден трябва да се вършат добри дела, да се почитат родителите; да се обичат всички хора, животните, листата, тревичките, защото са творения Божии. Децата -  най-чудните цветя, призвани да украсяват и да изпълват с благоухания живота...