на картата на войната и
едновременно решително подпомогна НАТО да потуши конфликтите.
Процесът на оздравяване на съседните страни е мъчителен и
противоречив, но България вече е в друга геополитическа орбита. В
нея има други рискове.
Нито една партия не се
съобразява с тези нови политически обстоятелства за България. По
абсурден начин "българският етнически модел" продължава да е
сведен до привилегии на определени хора и най-вече до
икономическите им позиции.
Етническият мир се
"купува" от ръководството
на етническата партия
срещу политическа и икономическа власт.
След 11 септември и
атентатите в Мадрид в Европа се води изключително активен дебат по
въпросите за съжителството с милионите придошли мюсюлмани. Очаква
се да участваме в него, защото имаме уникален опит и можем да
дадем принос. В центъра на столицата ни върху едно много малко
пространство има църкви на различните християнски деноминации,
джамия и еврейска синагога. Това е завещаната от дедите ни взаимна
толерантност.
Европейският дебат е
достигнал до безспорни констатации.
Всяка европейска
държава е съюз на свободни граждани, а не на общности. Уважава се
всяко различие, но на никого не се признава правото да го
задълбочава. Правата и отговорностите произтичат от закона, а не
от произхода или вероизповеданието. Гарантират се личностни, а не
групови права. Не се допуска да се дефинират и защитават групови
интереси, различни от тези на цялото общество, защото законът е
един за всички и всички са равни пред него. Ние, българските
граждани, се включваме в европейската общност, където всички
етноси и групи се приобщават към граждански и обществени
отговорности и към отговорностите на местното и държавното
управление на основата на гарантирани индивидуални права. Тези
отговорности обаче се носят в лично качество точно така, както се
ползват гражданските права. Обществената реализация на лицата от
малцинствен произход е кауза на всяко отворено общество, а не
лозунг на една етническа партия.
Това е днешният изказ
на
идея, прогласена още
от Васил Левски
В европейския случай
говорим за пряка интеграция на индивида в демократичното общество,
а в т.нар. "български етнически модел" - за интеграция на партия в
това общество. Това в пряка реч заяви председателят на етническата
партия у нас. "В следващите 5-10 години Европа ще има нужда от
ДПС" и даде за пример Косово?!
Страните от
Европейската общност гарантират равенството - без ограничения, но
и без привилегии. По принцип не се допускат етнически квоти в
административните назначения, към каквито по първичен инстинкт се
стреми етническата партия. Те противоречат на принципа на
равенството и не решават проблемите на интеграцията. Напротив,
задълбочават ги. Те утвърждават както сред малцинството, така и
сред мнозинството съзнанието на етническа изключителност, която е
път към разделението. Всяко ограничаване и привилегия предизвикват
противодействие и верижна реакция на групово обособяване, а това
дезинтегрира. Квотите подменят комплекса от необходими лични
качества с едно - с етническия произход. Българските турци точно
както останалите български граждани следва да отдават успеха си на
своите лични постижения и на приноса си за отечеството, а не на
произхода си. Източник на поминъка им не е битов групов рефлекс, а
положените продуктивни усилия в националната икономика. По
степента на личния, а не на груповия успех се оценяват качествата
на човека в европейската общност. "Българският етнически модел" е
пълна противоположност на този принцип.
Назначаването на
некомпетентни лица
с аргумента, че "ще се
научат", по същество ги изолира и компрометира излъчилата ги
общност.
Личната интеграция е
индивидуално постижение, а не партийно завоевание.
Взаимоотношенията между малцинство и мнозинство не са монопол и
заложник на една партия. Етническата партия
затваря малцинството
в политическо гето
Български арменци и
евреи например има във всички партии и институции и това доказва,
че не им е необходимо партийно посредничество. Лицата с различен
от мнозинството етнос и религия нямат нужда от партия, за да
общуват с останалата част от нацията и с държавните институции.
В Европа всички сме
малцинства. Затова европейското и в същата степен като него
българското общество е отворено към различните етноси и религии и
ги приема като изконна своя част. Това е наша традиция от времето,
когато Учредителното събрание прие Търновската конституция. Ако
личният просперитет е партийно завоевание, той е нетраен и
незаслужен. Интересите на ръководството на ДПС са да ограничава
прякото общуване в обществото и да поддържа в латентно състояние
проблемите на българските турци с претенцията, че единствено чрез
него те могат да бъдат решавани. Освен това то взима комисиона за
своето посредничество, а тя е непосилно висока за самите български
турци и респективно за цялото българско общество.
Хората с различни
ценности и интереси гласуват различно, независимо в каква
етническа общност са. Във всяка етническа, религиозна и друга
общност хората държат на различни ценности, имат свой мироглед и
интереси. Признакът етнос и религия не може да замести различията
между тях в модерното общество. Така е навсякъде в страните членки
на ЕС. Така е и сред всички български граждани. По тази причина
етническата партия не е представителна за социалното, идейното и
политическото многообразие. Тя не може да го защитава, затова го
потиска и възпрепятства. Поради това е антидемократична. ДПС е
политически феномен на прехода от тоталитаризъм към демократично
общество.
Но българският
преход завършва
Единственият начин
българските турци да бъдат приобщени към българския, а след
няколко години и към европейския дневен ред е многопартийната
демокрация. Тяхната съдба няма да се реши от "внасяните" с рейсове
от Турция "електорални единици".
Българските турци не
могат да живеят
с илюзията, че имат
резервна родина
Нашите мюсюлмани - тези
от турски и тези от български корен, следва да отстояват правата
си, запазвайки независимостта си от външни сили тук в собственото
си отечество, както го правят всички европейци. Българските турци
са първото коренно турскоезично население, което се интегрира в
политическото и икономическото пространство на ЕС. Те ще станат
европейци, защото са български, а не турски граждани. Това е
уникално наше, а значи и тяхно постижение. То им дава права на
членове на Европейската общност. Превръща ги във водещи спрямо
турските емигранти в останалите европейски страни. От това
произтичат права, но и отговорности.
На фона на случващото
се в световен мащаб разделение и противопоставяне между етнически
и религиозни общности, което Европейската общност е преодоляла, не
можем да претендираме за свой етнически модел. Ние можем и следва
да покажем, че сме мултиетническо общество, което е хомогенно в
ценностно отношение и е задвижвано от споделени отговорности и
общи цели.
Правото на алтернатива,
на избор и приобщаване към европейския ни проект са протегнатата
ръка, която дължим на нашите турци, за да могат да погледнат отвъд
тютюневите полета на тежкото са съществуване. Това е нашият
демократичен отговор на непрекъснатото изнудване с етнически мир.