Законотворчеството вече не е на мода. Оказа се тегава и скучна работа. Къде по-интересно и забавно е да разследваш нещо, да четеш поверителни документи, да привикваш важни хора на разпит в нарочната анкетна комисия и периодично да даваш пресконференции, на които да споделяш със загадъчно изражение тайните на конспирацията, корупцията или некадърността.

Например има анкетна комисия за Церовски и европейските пари. Тя е съвсем прясно сформирана, но вече предвещава шумни скандали и напоителни пресконференции.

Например има анкетна комисия за "Кремиковци" и петимата загинали там през януари. Уж беше за условията на труд в комбината, а се превърна в територия на разправии между сегашните собственици и бившите управители (част от тях членове и експерти на комисията) кой кога и какво е откраднал.

Например има анкетна комисия за изчезналото зърно от Държавния резерв. Половината й членове твърдят, че са откраднати не знам колко си хиляди тона пшеница от складовете, а другата половина, че няма такова нещо.

Например има анкетна комисия за БСП и парите от петрола на Саддам Хюсеин. Там искат и все не успяват да докарат президента Първанов на разпит и освен това Тошо Пейков със загадъчен вид периодично разкрива световни конспирации.

Например има временна проучвателна комисия по църковните имоти. Дори не знаем какво е направила и направила ли е въобще нещо.

Не помним вече дали беше, или не беше създадена нарочна комисия за разследване несъстоялата се приватизация на "Булгартабак".

Не помним също дали завърши по някакъв начин анкетната комисия за нарушенията в "Ръководство въздушно движение"(РВД). Помним само, че беше инициирана от един депутат, който имал да си взима пари от същото това РВД.

Беше готова да бъде гласувана и малко се отложи засега нова комисия за разпореждането със собствеността в Абрашевото и Лучановото министерство. Докато двама депутати решат дали са си оттеглили подписите за създаването на такава комисия или не.

Ежеседмично БСП се опитва да прокара решение за създаване на нарочна комисия за царските имоти. Ежеседмично предложението не минава, но позволява вдигане на шум по вестниците.

Особено апетитни са временните комисии за решаване дали да се отнеме или не имунитетът на някой депутат. Резултатите им са предсказуеми, но затова пък шумът е достатъчно силен.

Съвсем напоследък беше сформирана комисия за разследване причините за катастрофата на автобуса и загиналите деца в Сърбия. Какво точно се очаква да реши Народното събрание по този въпрос и как ще го изрази в законодателна дейност изобщо не ми идва в главата.

Както забелязвате, депутатите наистина са много заети. Колкото повече наближават изборите, толкова повече законодателната работа на Народното събрание става периферна негова дейност, но затова пък анкетните комисии и техните заседания и пресконференции се превръщат в основна задача на деня.

Какво от това, че имало десетки закони за приемане преди приключването на преговорите с Европейския съюз? Какво от това, че има нужда от цял куп промени в законодателството, за да се облекчат условията за бизнес и да нараснат най-после доходите на българите? Какво от това, че законодателната програма вечно си стои неизпълнена?

Можем с чисто сърце да наречем работата на извънредните, временните, анкетните и нарочните комисии "политическа чалга". Забавна е за гледане и слушане, позволява да потропваш в такт и дори да подвикваш "Оп-са!" при някои особено пикантни моменти.

И освен това бързо се забравя.