|
Олимпийските
игри привличат около 4 млрд. зрители от над 160 държави.
Според израелски изследователи на проблемите на международния
тероризъм, те са примамлив обект и за терористите. Те се
стремят към публичност за постигане на целите си.
Ефективността на тероризма зависи от това. Именно по тази
причина широко отразявано събитие като олимпиадата е
изключително атрактивна мишена за терористите, както вече се
случи на два пъти – в Мюнхен през 1972 и в Атланта през 1996.
За предприетите мерки срещу възможни терористични акции ни
информира днес
Balkan Media Agency. |
|
Това лято в Атина няма да има
обект, който е абсолютно гарантиран срещу терористично
нападение |
Докато
сигурността на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 е омаловажена и са
пропилени 2 млн. долара за невъоръжена охрана, Олимпийските игри в
Атина постават рекорд по отношение на сигурността. За целта са
заделени
$600
млн.– двойно повече в сравнение с игрите в Сидни през 2000, а
броят на въоръжените цивилни гардове е увеличен тройно и достига
45 000.
Колосалните
инвестиции обаче не са гаранция за 100-процентова сигурност.
Когато в миналото терористите атакуваха олимпийските игри,
обществеността обвиняваха организаторите, като приписва успеха на
терористите на пропуските в сигурността. Оттук и схващането, че
терористичните акции са предотвратими, ако се вложат необходимите
средства за сигурност и че ако организаторите на игрите в Мюнхен
бяха отделили толкова усилия за осигуряването на безопасността,
колкото на следващите етапи, игрите щяха да протекат без
инциденти.
Подобно
твърдение обаче не може да бъде приложено към Олимпиадата в Атина,
тъй като предприетите мерки за сигурност са безпрецедентни. Ако
екстремистите все пак успеят да извършат терористична акция,
въпреки максималните мерки за сигурност, те ще нанесат сериозен
удар върху общественото доверие, доказвайки, че тероризмът може да
извършва атаки навсякъде и по всяко време, независимо от взетите
мерки. Рисковете едва ли биха могли да бъдат по-големи.
Предотвратяването на тероризма не е лесна задача. Вариантите за
терористични нападения са безкрайно много и всеки би трябвало да
се предвиди при подготовката. Очаква се игрите в Атина да
привлекат над 5,3 млн. зрители на спортните обекти. В тях ще бъдат
ангажирани 45 000 доброволци, 21 600 представители на медиите. Ще
участват 10 500 спортисти от различни части на света. Освен в
Олимпийското село, те ще бъдат настанени в многобройни хотели. Ще
използват обществен транспорт, ще се хранят в ресторанти и ще
пребивават в Гърция в продължение на 17 дни, докато трае
олимпиадата. Това означава, че в списъка на потенциалните цели
следва да бъдат включени всички изброени обекти. Т.е., ако по
време на игрите бъде извършено каквото и да било нападение в
Атина, то ще бъде смятано като атака срещу Олимпиадата.
Според
израелските изследователи, напълно провалилият се подход към
сигурността на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 е съкщевременно и
твърде поучителен. Организаторите на игрите през 1972 г. са
отделили приоритетно място на осигуряването на спокойна и ведра
обстановка. По-голяма част от гардовете не са били въоръжени.
От това са се
възползвали палестински екстремисти от организацията “Черния
септември”. Те проникват безпрепятствено в израелския лагер в
Олимпийското селище. При влизането си в лагера терористите
откриват стрелба и убиват двама от израелските спортисти, а други
девет вземат за заложници. Ориентирали са се добре в обстановката,
тъй като още преди началото на спортното събитие са успели да се
доберат до лагера с разузнавателна цел, без да са имали каквито и
да било проблеми с охраната. Колкото и невероятно да звучи,
германската полиция разбира за вземането на заложници едва след
като една от чистачките съобщава, че е чула изстрели.
Поради липсата
на предварителен план за действие при подобна ситуация, набързо е
сформиран екип от недобре обучени полицаи, които да се справят с
терористите. Предложението на Израел за оказване на помощ е
отхвърлено, въпреки значителния опит на израелските командоси в
подобни ситуации. Операцията по спасяването на заложниците се
оказва неуспешна, тъй като телевизията предава на живо всички
подробности, свързани с нея, което позволява на терористите да
бъдат информирани за конкретните действия на спасителния отряд.
Предприет е опит за атакуване на похитителите от засада, който се
проваля заради слабости в комуникацията. По време на престрелката
между петимата необучени снайперисти и осемте похитители загиват
всички заложници и някои от терористите. |