20-05-2005

Фактите: Подготвят смърт чрез разстрел за пет български медицински сестри в Либия. Присъдата ще се обжалва. Ако и Върховният съд потвърди решението на първоинстанционния съд в Бенгази, остава само помилването.

Но кой в Либия има право да помилва? "Ръководителят на либийската революция полковник Муамар Кадафи", който не заема никакъв държавен пост ­ нито е президент, нито премиер, затова посреща гостите си в шатра сред пустинята, или тамошният парламент? Едни сочат парламента, други казват, че в така наречената Арабска джамaхирия решава Кадафи и никой друг.

Лично аз съм убеден, че нещата стоят точно така ­ решава той и само той. Някой може да каже: "Че толкова ли е голям проблем за Либия процесът срещу нашите медици?" Да, толкова е голям. Нищо, свързано с него, не може да стане без думата на Кадафи. Все едно да се мисли, че не той, а друг е взел през 1999 решението да се предадат на Запада двамата либийски агенти, за да бъдат съдени според шотландските закони в Холандия за взривяването на пътническия самолет на Panam над Локърби на 21 декември 1988, когато загинаха 270 невинни пътници. Изобщо от 1969 насам, когато монархията в Либия беше свалена с преврат, предвождан от Кадафи, толкова много са "начинанията" на Либия, станали причина демократичният свят да я причисли към съмнителните държави, които подкрепят тероризма и са непредвидими в действията си, че нищо ново под слънцето ­ спинпроцесът е също част от понякога комичните, понякога неразбираемите, а друг път отвратителните действия на този режим (вж. карето).

Картината обаче няма да е пълна, ако не отчетем, че навремето

нашите видяха в Либия златна мина

тъкмо защото тази държава беше хем изолирана, хем пък е с петролни залежи. Тодор Живков затрупа Кадафи със специалисти ­ сондьори, строители, медици. Либия печелеше, защото получаваше квалифицирани специалисти на ниска цена, а управляващата тогава у нас БКП печелеше неосчетоводявана валута ­ заплатите на специалистите ни се уговаряха на държавно равнище, но от тези заплати сънародниците ни получаваха само една четвърт, и то задължително през "Кореком". Другите три четвърти отиваха незнайно в какви каси (или джобове). С други думи ­ за една привилегирована (и останала и до този ден в тайна) част от властимащите комунисти Либия бе наистина печатница за пари.

А как е днес? След рухването на комунистическата власт нашенецът в Либия получава за работата си пак с пъти повече, отколкото би получил в България. Получава пълната сума, защото сам си уговаря и подписва договора. Сиреч ­ няма го вече едновремешното безобразие. А що се отнася до Либия, за нея не се е променило нищо ­ тя и сега плаща на българите доста по-малко, отколкото би платила на един англичанин например. Но е достатъчен само бегъл поглед върху картината, за да се разбере една изключително неблагоприятна за нас истина ­ ако по повод специалистите ни или ако за нещо друго между нас и Либия възникнат някакви разногласия, а още по-лошо ­ конфликт, България се е самозавряла в положение да няма никакви ­ ама никакви, лостове за защита. Картината е отчайваща и направо страшна. Може този и онзи да си приказват, че "на този етап" нямало основания да се опасяваме от това или онова, но случаят с абсурдните смъртни присъди на петте медицински сестри идва да ни отвори очите за

ужасната реалност

че срещу рекета на така нареченото либийско правосъдие не можем с нищо да се защитим.

Ето как съвсем очевидно стоят нещата. Вътрешноболнична инфекция, плод на професионална демотивация, нехайство и служебно безхаберие, поразява 426 либийски дечица. Гигантска излагация и заплаха със затвор за кой знае колко и какви административни и медицински фактори. Трагедия за семействата, удар върху съвестта на обществото. В режим като либийския застрашените фактори винаги търсят и обикновено намират как да излъжат Вожда и най-важните около него. Да се скалъпи процес е фасулска работа, да се изтръгне самопризнание ­ още по-фасулска. (Ако не ме лъже паметта, Трайчо Костов също се призна за виновен в шпионаж, а това, че Никола Петков остана твърд, не му спести бесилката, нали?) Вождът обаче обикновено не е толкова глупав, че да го лъжат лесно (най-често той самият стои зад съдебните фарсове), и по свои канали узнава истината, но ако други някакви интереси надделеят в неговото мислене, се опитва да се възползва от обстоятелствата.

Такъв е случаят с медиците. От една страна, силно възбудено обществено мнение и озверели не само от скръб, но и за големи пари родители. Милиони им се мержелеят пред очите. От друга страна, удобни за изкупителни жертви чужденци. От трета - около два и нещо милиарда долара ­ вече платени от Либия като обезщетения за Локърби и незнайно колко на Франция за бомбата в самолета над Нигер, като жест на добра воля на Кадафи и като доказателство, че действително иска да се сдобри с международната общност. И от четвърта ­ защо пък, след като веднъж е платила, Либия да не си върне част от парите. Първо, като не изплати един висящ дълг, и, второ, като срещу пет човешки живота не изрекетира хуманните западняци да се бръкнат заради България. И в самата Либия едва ли има някой, който да си въобразява, че от България могат да се вземат милиони за всяко заразено дете. Все повече сигнали сочат, че май точно такъв е планът ­

да се изстискат пари от Европа

Тук се налага да кажа, че най-сетне трябва да млъкнат с глупостите си разните наши пишман политици, дето дълбокомислено търсят виновници у нас. Закъснели сме били, трябвало навреме да се действа и други подобни. Работата там е скроена отволе, използван е един удобен случай и никой в България не би могъл да промени нещата. Защото убийствени са козовете в ръцете на тези, които са измислили цялата работа и са решени да я докарат до край. Какви са козовете? Първо, че на нашите специалисти паспортите им са отнети. Второ, че им е нужна изходна виза, за да излязат от Либия. И, трето, което е далеч по-страшно от всичко, че броят на сънародниците ни там е над 5000. Всичките тези пет хиляди и нещо са потенциални заложници и като се има предвид как вървят нещата, опасявам се, че един ден ще ни се сервира именно такова положение.

Слушам какви ги говорят ­ дали трябвало или не да кажем на гурбетчиите си да се прибират. И не мога да повярвам. Към кого са адресирани тия приказки? Може да ги призоваваме каквото си искаме, но те са в ръцете на либийските власти. Именно в ръцете им. В ръцете са на авторите на заговора с медиците. Как ще реагира България, ако либийските власти кажат, че няма да върнат нито един паспорт, ако не изплатим компенсации в размер примерно на милиард и нещо долара? Как? Ще скъсаме дипломатическите отношения? Ще наложим икономически санкции? Или ще изпратим командоси?

Мисля, че вече правилно сте ме разбрали.

От нас ще искат пари

Сигурно разчитат, че като държат под заплаха от разправа всички българи, Европейският съюз може дотолкова да се разчувства, че да се бръкне с някой и друг милиард. Сън в сахарска нощ, разбира се, ала това е тя, джамахирията. (Навремето например заплашиха могъщия Шести американски флот в Средиземно море, като изпратиха да потопяват корабите му два съветски самолета Миг-19 ­ коя нормална държава би направила подобно нещо. Американските изтребители моментално ги гръмнаха, естествено.) Тъй че, не е чудно защо са измислили и този сценарий тъкмо с България.

Сега въпросът е какво да се прави. Опции, както се казва, за самостоятелни изпълнения България няма. Нека се събират подписи, нека се правят демонстрации. Няма да помогнат, но защо пък не. Трябва ли в медиите да се коментира? Авторитетни хора казват, че колкото по-малко се говорело, толкова по-голям бил шансът за успех. Хубаво, може и да са прави. Въпреки че аз в момента не спазвам препоръката, защото мисля, че българинът има право да знае какво може да му се случи. Пък ако не му се случи, толкова по-добре. Ала за какъв успех става дума?

Какво бихме нарекли успех

Но хайде да не продължавам, защото тук вече мога наистина да навредя. Убеден съм обаче, че там, из коридорите на властта в джамахирията, и пет пари не дават какво ще говорим ние тук, какво мислим - вие и аз. Разбира се, държавното ни управление е длъжно да помага на осъдените, докато продължава съдебният процес, но нека общественото ни мнение се подготви за удара, който според мен е в основата на целия замисъл. Защото тогава ще трябва да мислим не за петима, а за пет хиляди заложници. Но пък хубаво ще е и в джамахирията да помислят. И дано чуят и се поучат от нашенската поговорка, че не можеш да вземеш на босия цървулите...