|
Вероятно сте пропуснали новината,
защото не й беше дадена голяма гласност, но терористите в Ирак
използваха малки оръжия за масово поразяване миналата седмица.
Оръжието беше зарин, силно отровно
вещество, което поразява нервната система, като жертвите се
задушават до смърт. То беше разработено от нацистите, преди години
беше използвано от японски терористи, които убиха 12 души в
метрото и сплашиха хиляди. Садам Хюсеин произведе тонове от него,
за да избива иракските кюрди.
Прикрита като “импровизирано
експлозивно устройство” или “крайпътна бомба”, 155 милиметровата
граната беше по случайност взривена от американски военни. Двама
души са лекувани от “малки поражения” от отровното вещество,
според военен говорител.
Никога не сте виждали такова
трескаво желание тази новина да не се превърне в новина.
Оръжейните инспектори на ООН, чиято репутация зависи от отричането
на оръженията за масово поразяване на Садам, омаловажиха
съобщението. “Не е кой знае какво събитие” – каза Дейвид Кей.
“Бомбатата със зарин вероятно е
останала от 80-те години” – небрежно съобщи на 10-а страница USA
Today. Може би терористите не са знаели, че гранатата е пълна със
зарин? Според нашите знаменити апостоли на поражението, бомба с
отровен газ не е склад с оръжия за масово поразяване. Дори и
Министерството на отбраната в отбранителна позиция се постара да
не дава повод за тревога, като заяви, че е необходимо потвърждение
за полевите изпитания.
В тази трескава надпревара за
погрешни преценки, имаме пример за “четирите не”, които са кредото
на пораженците.
Първото “не”,
е че не бяха намерени складове с оръжия за масово поразяване, като
оправдание за войната. С прибавката “засега”, отсъствието на
доказателство се приема за доказателство за отсъствие. След
седмици или години, когато махалото се измести, и грешките на
храбреците от 2004 станат новина, би било логично да видим порой
от такива съобщения или големи книги за ОМП.
Тогава сигурно ще разберем за
успешното прикриване на ОМП, за предвоенните доставки на ОМП за
Сирия, за производството на такива оръжия за федаините и
Републиканската гвардия на Садам като част от планираната
партизанска война – бабата на всички битки. Сегашното медийно
твърдение, че “Садам беше глупав, генералите му го измамиха” ще
бъде заместено със “Садам беше по-умен, отколкото мислехме”.
Това би било особено вярно за
бактериологичните оръжия, които са малки и е лесно да се скрият.
Второто “не”
на пораженците, е че няма връзка между Садам и Ал Кайда и
терористичните и разклонения. Това те твърдят много енергично,
въпреки обширните доказателства за връзки и срещи на иракски
представители с терористите, които бяха представени на Конгреса
преди месеци.
Най-разобличителното е издигането на
Абу Мусаб Ал Заркави до висшите етажи на терора. Същият, който
избяга от Афганистан и после се лекува в Багдад. Той се присъедини
към Ансар Ал Ислам, издънка на Ал Кайда. Целта на Ансар Ал Ислам
беше да избива кюрди по поръчка на Садам. Отбелязах го тук в
седмиците след 11 септември. Президентът Буш спомена за дейността
му в Ирак шест месеца преди войната. Сега считаме, че Ал Заркави
обезглави по телевизията американски пленник.
Третото “не”
е, че нямаме право да говорим за човешките права и садамовите
изтезания, защото малтретирахме иракски затворници. Това
приравнява лишаването от сън с лишаването от живот,
противозаконните частни случаи на унижения с публичните масови
убийства. Бичуваме се заради малтретирането на няколко души от
няколко души, които ще бъдат наказани, а Садам с удоволствие
хвърли триста хиляди иракци в безименни гробове. Иракците знаят,
че има разлика!
Четвъртото “не”
е, че няма арабски народ, който да е готов за политическа свобода,
а опитът ни да наложим демокрация в Ирак е арогантген Уилсъновски
идеализъм.
В следващите години, тези твърдения
ще бъдат разгромени като ревизионистки идеи, като позорна расистка
обида. Иракците ще вземат властта и с наша помощ ще унищожат
терористите, и ще създадат собственото си политическо равновесие.
Дали днешните пораженци ще намерят
сили да признаят грешката си?
Това е петото “не”!
Публикацията подготви Огнян
Дъскарев |
