Присъединяването на България към ЕС
ще се очертае като съвсем реална перспектива след затварянето на
всички преговорни глави. Това вероятно ще стане съвсем скоро.
Какво точно означава това? Страхувам се, че за повечето българи не
е никак ясно. И това е проблем.
На първо място за управляваните, но
веднага след това и за управляващите.
Поради потайностите на българската
политика въобще и на "царската" особено рисковете от принудено
консумиране на негативи като следствие от прикривани, но неизбежни
последици от договореностите, могат да породят неочаквано и вредно
за националните интереси евроскептицизъм и антиглобализъм.
Например, ако цените на електроенергията, противно на уверенията,
започнат да растат, и то чувствително, тогава прибързаното
затваряне на глава "Енергетика", а с нея и на блокове 3 и 4 на АЕЦ
"Козлодуй", ще се окажат грешка, за която не друг, а хората ще
трябва да плащат. И не само оттам идва рискът: цените на много
стоки и услуги ще нараснат, разходите за редица производства ще се
увеличат, фалитите в определени сфери ще се разширят и ускорят.
Избягването и отклоняването на темата за цената не може да не
вгорчи консумацията впоследствие и на благата от присъединяването,
за които впрочем също така се говори общо и дори абстрактно.
И тъй като страната ни вече навлиза
прекалено рано поради страха и прибързаността на политическата ни
класа в предизборна ситуация, то се очертава един ненужно дълъг
период на добре познатите ни управленска парализа и поредица от
политически, икономически и правни скандали.
От това европрисъединяването ни може
да се усложни, особено в светлината на присъщите на властния ни
елит тесногръдие, престорен ентусиазъм, кастов и личен
егоцентризъм, олигархично-мафиотски зависимости и големи дози
популизъм.
Понеже залъгалките около т.нар.
дясно, ляво, центристко и т.н. политически пространства са дъвка,
отдавна загубила вкуса си, която политиците ни продължават да
дъвчат от скудоумие, то много ми се иска гражданското ни общество
да притисне и поиска недвусмислено от кандидатите за власт, блага
и слава конкретни предизборни отговори на ясно поставени въпроси,
вместо да слуша с досада бездарни, скучни и лишени от съдържание
"предизборни дебати".
Един от тези въпроси е: как и за
какво ще се харчи в страната ни финансовият ресурс, който идва и
ще продължи да идва в нарастващи през идните години обеми от
Европа - по линията на предприсъединителните в началото и на
структурните фондове след това.
Всеки кандидат за нашите електорални
гласове е длъжен да отговори пределно ясно на този въпрос. А това
означава да може да изрази публично какво възнамерява да прави
като управляващ, за да се вложат тези средства там, където това ще
допринесе най-много за нарастване на икономическия и социалния
капитал в страната и за увеличаване на националната
конкурентоспособност.
Ето някои подвъпроси на този възлов
за развитието ни въпрос:
1. Има ли намерение и готовност да се следва една
професионално подготвена и адекватна на специфичните български
условия национална секторна стратегия за развитие на икономиката,
от която да произтичат ясни приоритети за насочване с предимство
на паричните потоци от Европа към дейности и производства с
максимален принос за растежа на конкурентоспособността и на
експортния потенциал на страната? Или въпросните господа ще
предпочетат да отговорят: не, ще оставим на пазара да реши, вместо
да рискуваме ние да сгрешим, или пък ще започнат безкрайно
изреждане на "приоритети", изсмукани от пръстите.
2. Какви лостове на публичната икономическа политика
възнамеряват да използват за регулиране на финансирането на
бизнеса в страната чрез средствата, постъпващи от Европа и в
съответствие с избраните национални приоритети? Да речем, такива
като:
- широко оповестяване - писмено и
електронно, на условията за кандидатстване на икономическите
субекти за финансиране, в т.ч. проектна готовност и нейните
конкретни параметри, специфични евроизисквания - по отделни
фондове и програми, представяне на искателя-бенефициент на
средствата, горна и долна граница на финансирането и (евентуално)
на кофинансирането, мрежа от специализирани органи за
консултантска помощ при подготовката на кандидатите за финансиране
и др.под.
- публично обявяване на това кой,
как (откритост на процедурите и на самия избор) и в какви срокове
ще взема решения по кандидатурите, предвиждат ли се и какви точно
възражения и обжалвания на заинтересувани по взетите решения, в
т.ч. как ще се съчетаят експедитивността с гаранциите срещу
корупция, както и редът и начините за отпускане на средствата и
др. под.
- какъв контрол се предвижда върху
използването на средствата по тяхното предназначение и върху
постиганите резултати - икономически, финансови, социални,
екологически и т.н. като ефекти от "усвояването" на средствата.
Защото да похарчим глупаво - полезно
за "нашите" хора и безполезно или вредно за останалите, парите, не
е по-добър вариант от това да не ги употребим въобще.
Пред нас е опитът както на Ирландия,
така и на Гърция и никак не е безразлично кой от двата ще се
използва като базов у нас.
3. Ще се дава ли и в каква форма периодично публичен отчет,
както общ, така и диференциран - по фондове, по министерства, по
региони, по сектори и т.н., за размера на инвестициите, къде са
вложени средствата, какви са реалните резултати от инвестициите,
измерени в нараснали физически и човешки капитал, добавена
стойност, производителност, износ и др. под. конкретни измерители
на ефекта.
Ето по този начин би ми се искало
българската общественост да изиска от политическите актьори на
предстоящите избори политически оферти с конкретни, ясни, измерими
и проследими параметри, за да може след време да се търси и
вменява отговорност за неизпълнени обещания.
За да не стане, както стана със
сделката по външния дълг преди 2 години, отчет за фактическите
последици от която министър Велчев наскоро отказа да даде, под
предлог че не било важно какво е станало, а какво са си мислели,
че ще стане те двамата с Кр. Катев, а също и защото "вещи световни
експерти" вече са се произнесли, че това е една перфектна сделка.
Няма смисъл да питаме самонадеяния млад човек, отличен вече с една
номинация за шеф на МВФ, по същия ли безпардонен начин би
отговорил на акционерите в Мерил Линч, ако бе менажирал подобна по
успех операция там, а не в България. Струва ми се обаче, че има
смисъл да гласуваме само за ясни и точни, публично обявени
обещания, основания за социална подкрепа на бъдеща политическа
кариера или за търсене на отговорност, в т.ч. и чрез съда.
- - - - - -
*
Заглавието е на "Още инфо"
