Поредният
водевил около поредния избор на нов генерален директор на БНТ
едва ли е изненадал някого. Както винаги, има формална
нередност, която отваря дума за съд и касиране на избора, както
винаги дори намекът за съкращаване на персонал води до
предстачно недоволство и Let it be, както винаги, всеки от
героите твърди разпалено, че има едни задкулисни финансови
интереси, които другите прокарват, а той ще възпре. През това
време задкулисният интерес си подръпва мустака и бащински мъмри
Мартин Карбовски, че пак е казал някоя мръсна дума по адрес на
не когото трябва.
За капак на всичко новоизбраният
тв шеф проф. Емил Владков е на 75 години, да е жив и здрав,
което предизвика допълнителна доза шеги и закачки. Доста
несправедливо. БНТ отдавна се е превърнала в нещо, което кара по
инерция и не си променя адета, независимо дали е младеж като
Кирчо, както фамилиарно наричаха Гоцев, или достолепен
представител на третата възраст. И понеже в цялата веселба има
опасност, както се казва, да забравим за какво сме се събрали,
не би било зле отново да попитаме какво означава обществена
телевизия и като как тя би била възможна в България. Не е нужно
да си професор по журналистика, за да знаеш, че обществена
телевизия не е данъкоплатецът да плаща за "ЗалоАЛОжи",
WS-Телешоп и пресни новини от света на паранормалното. Петнайсет
години обществото се надява БНТ да спре да бъде предимно PR
инструмент на поредните управляващи. Празни надежди. Дори бегло
сравнение между вечерните новинарски емисии на Би Ти Ви и БНТ
показва, че държавните новинари са слушали внимателно премиера,
когато казва, че трябва да гледаме позитивно на нещата. Даже
прогнозата за времето по БНТ е с 4-5 градуса по-розова. Но ако
все пак политическото верноподаничество на "обществената
телевизия" става малко по-дискретно, финансово-задкулисните
скандали около нея се усилват. Всеки, който може, дои БНТ, както
си иска.
Целият този цирк няма да спре,
докато не се затворят кранчетата за политическото и
икономическото употребяване на БНТ. Приватизация, за да се
освободи телевизията от паразитните комисии, регулатори и
обикновени лобисти - май това е решението. Ама къде ще ни е
тогава обществената телевизия? Нека да има един финансиран от
бюджета скромен канал като сегашния "ТВ България", по който да
се въртят български филми, образователни и културни предавания.
Но без реклами и игри на късмета, моля. Спри кранчето, да е
мирно селото.
Добре, но няма ли
комерсиализацията да убие дискусионните, публицистични
предавания, как ще се гарантира представянето на различните
гледни точки в обществото, ако оставим всичко на пазара - ще
попитат левите либерали. Е, ако някой гарантира, че след 15
години БНТ ще стане като Би Би Си, да изтърпим дотогава още
два-три отбора облизанковци, смешници и хиени. Само дето
гаранция няма, даже напротив. А що се отнася до плурализма, то
той отдавна се е превърнал в норма за западното публично
пространство, а оттам и в стока - което гарантира присъствието
му в комерсиалните медии. Изобщо идеята, че държавата трябва да
се грижи за доставянето на "правилна" информация до публиката,
изглежда анахронична. Не държавата с нейните комисии и органи, а
професионалната етика и утвъждаването на норми за нормална
публичност ще накарат медиите да предлагат качествен продукт.
Може и да не ги накарат, но тогава поне обществото само ще си е
виновно, а няма да се оправдава със СЕМ или с възрастта на Емил
Владков.