Съвременната демократична държава може да бъде изобразена графично като сложна и оплетена конструкция. Много от елементите на тази конструкция на пръв поглед изглеждат ненужни, излишно оскъпяват строителството, забавят правенето на решителна политика. Процесът на вземане на решения в една демокрация е непрекъснато критикуван за своята сложност и често излишна бюрократичност. Огромно е изкушението при една такава система да се търсят и да се намират кратки и бързи пътища за постигане на резултати.

Пред такова изкушение са поставени непрекъснато потребителите на тази административно-политическа конструкция.

Гражданите и особено икономическите субекти активно търсят бързо и изгодно за тях решение на проблемите си. Дали ще бъде чрез намиране на вратички в закона, дали чрез директното му заобикаляне и игнориране, дали чрез директни корупционни предложения, една част от тези потребители винаги ще се опитват да излъжат и надхитрят системата. Това е естествено и неизбежно. Същевременно, за да противодейства на този подход, държавата непрекъснато създава нови плетеници и прегради в административната система на демокрацията, които пък допълнително затормозяват мнозинството на съобразяващите се с правилата фирми и граждани.

По-интересен обаче е случаят с политиците, особено тези в новоизграждащите се демокрации, в страните, в които очакванията на избирателите към тези политици са за ясно и решително справяне с проблемите, за бързи и ефективни резултати.

Сложната конструкция на демократичната система за вземане на решения най-често не се харесва на управляващите, защото не им позволява да постигат целите си, били те безкористни или користни, по кратки и непрозрачни пътища. Изкушението да пренебрегнат правилата за политиците на власт е почти неустоимо, защото те винаги, дори пред собствената си съвест, могат да се оправдаят с "големите" цели, които са се нагърбили да постигнат за краткото време на един мандат.

Много от действията на едно правителство или парламентарно мнозинство могат да останат завинаги скрити за публиката. Други обаче трябва задължително да преминават през санкцията на така наречените "независими регулатори".

Ролята на тези държавно-обществени органи по принцип е да гарантират както обществения интерес, така и пълната прозрачност на действията на министрите. Затова всеки път при избора на ръководители на регулаторите има политически и лични скандали, лобиране и натиск, защото всички се кълнат в демокрацията, но тайно се надяват да я моделират за свои нужди.

Последната седмица ни даде наведнъж три примера за нашенското разбиране на темата за независимите регулатори и тяхната роля.

Пример първи - уволняването на Георги Александров от комисията по съобщенията. Това е драстичен случай на разправа с независимия регулатор. Щом не изпълнява заповеди, трябва да бъде уволнен. Нищо, че е сложен там точно за това да не изпълнява заповеди, а да балансира между държавния и обществения интерес и да гарантира стабилността и почтеността в сектора.

Пример втори - решението на съвета за електронни медии за назначаване на Емил Владков за шеф на телевизията.

Това пък е типичен случай на действие на "зависим регулатор"; няма значение дали тази зависимост е политическа или икономическа, защото в своята история и като НСРТ, и като СЕМ този орган винаги е бил подлаган на натиск и най-често се е поддавал на този натиск.

Пример трети - провалът на избора на омбудсман. Общественият защитник се предполага да бъде най-независимият и най-публичен регулатор, не на едно или друго ведомство, а на морала и справедливостта в държавата. Затова е странно преди всичко, че законът предполага политическите сили в парламента да издигат кандидатурите.

Но и това може да се преглътне, ако политическите сили имат доблестта да се обединят около някоя наистина независима и уважавана личност. Вместо това видяхме чисто партийни кандидатури, скрито партийни кандидатури и неизбираеми кандидатури. Дори балотажът естествено се провали при тези условия.

Три примера за разрушаване, изкривяване и заобикаляне на демократичната система, при това и трите за ключови публични институции и решения, при това и трите за една седмица. Това е твърде много.

Дали е виновна несъвършената конституция, дали ни е калпава политическата класа, дали ни е слаб капацитетът за демокрация?

Много важна тема за размисъл една година преди избори и две години преди влизане в Европейския съюз.