Сергей Ковальов: Един от експонатите, изглежда се е видял извънредно важен на, моля за извинение, цивилните изкуствоведи и те си позволиха да дадат експертно мнение за това изображение на обков на икона с отвор за лицето и ръцете и купчина книги с най-различно съдържание като за едва ли не най-кощунственото. За мен този експонат означава нещо такова: както някога беше модно да се говори за вредата от религията, така сега всеки стърчи пред олтара за пред телевизионните камери, държи свещ в дясната си ръка и сигурно се кръсти с лявата.

И тези същите хора, на които работата им беше да говорят, че религията е опиум за народа, сега те са първи вярващи, целуват се един друг. Например небезизвестен подполковник непременно целува друго небезизвестно длъжностно лице с фамилия Ридигер. Да отбележим: лице с не едно име. Той не е само руският патриарх Алексий, той е още и някой си Дроздов. Дроздов е псевдоним, и този уважаван сановник на нашата Патриаршия е получил псевдонима си в същото ведомство, в което другото длъжностно лице е получило чина си на подполковник. Свои хора, какво да си говорим, затова и не е учудващо това, което се случва в страната ни. Аз не знам дали и сега имат служебни отношения. Подозирам, че имат. В такава страна живеем.

И в този смисъл процесът, който започва, аз смятам за решаващ, за много важен, за трагичен дори. Защото тук виждам следното нещо: линията на вътрешната политика на държавата по мое дълбоко убеждение днес е в това да покаже на всеки неговото място. Ти си независим по конституция, по закон, и ти наистина взимаш независими решения и извършваш независими действия. Но ето ти границите на твоята независимост, ти – вляво, ти – вдясно. Разбира се и делото на Ходорковски в този смисъл е много важно дело.