|
Петте осъдени на смърт българки са само част от общо 23-те
арестувани български лекари и сестри по обвинение за причиняване
на заразяване със СПИН на деца от болницата в Бенгази. 17 от тях
бяха освободени след енергична намеса на тогавашното (1999)
правитество.
Както научаваме,
съдебният фарс в Бенгази не е единственият подобен инцидент с
български медици, които работят в Джамахирията. Днес нашият консул
в Триполи Сергей Янков пътува до град Тархуна с цел да получи
допълнителна информация по случая с петимата българи, на които е
наложена забрана да напускат Либия, съобщи “Дарик”. Вчера той е
бил в Мсалата, където е шестият българин, към когото приложена
същата ограничителна мярка. В края на март
ръководството на
болницата в Тархуна е получило писмо, с което се забранява на
петимата българи да напускат Либия. Един от тях е проф. Петър
Червеняков, баща на бившия правосъден министър Младен Червеняков,
другият е Антон Ботев.
През септември
миналата година 40-годишна българска медицинска сестра от печално
известната болница в Бенгазие е била намерена обесена в дома си.
Според дипломатически източици, на които се позовава
bTV,
ставало въпрос за лична драма. Жената е била на работа в Либия
близо 5 години.
Това са само случаите, които добиха публичност след произнасянето
на скандалните смъртни присъди срещу петте български сестри и
техния палестински колега. Какво се крие под този “връх на
айсберга” засега остава дълбока тайна.
Още инфо
През пролетта на
1981 отидох на работа като лаборантка в либийска рафинерия Няма да
бъда конкретна в описанието на местата и имената на хората, поради
опасения за моята и на семейството ми сигурност в случай, че бъда
идентифицирана. Но фактите са точни и могат да ги потвърдят с
подобни спомени хиляди българи, които са работили в Либия.
Бяхме четири
лаборантки – две француpойки, една
полякиня и аз. С полякинята постъпихме на работа почти
едновременно - с разлика от няколко дни.
Това естествено ни сближи, в добавка към факта, че и двете
ползвахме основно немски, а с френския се оправяхме едва-едва. Но
не ни беше съдено да останем задълго заедно. Още на втория месец
колежката ми напусна след скандал с полската външно-търговска
организация, която я беше изпратила в Либия. Сподели причината и с
мен: на първа заплата научила, че фрацунзойките вземат
mf 3600 долара мeсeчно
и за нея било обидно да върши същата работа само срещу 1100.
Аз получавах 450. Но
не ги и получавах – те отиваха по сметка във външно-търговска
банка, при това със закъснение, като имах възможност да тегля и
харча от собствените си пари едва след като се завърна в България.
Затова полякинята
можеше да си позволи да направи скандал и да си иде. Аз нямах
такъв избор – щях да загубя всичко.
Вярно, сумата беше
доста повече от онези 155 лева, които бих вземала, ако работех в
България като инженер-химик. Но пък в Либия не изкарвах 450
долара. Изкарвах 3600 и някой прибираше разликата. А и задържаше и
въртеше в неизвестен бизнес моите скромни 450, като освен всичко
друго, по този начин ме държеше в подчинение и страх.
Режимът на Кадафи
сигурно има свои причини да разиграва целия този фарс с нашите
медици. От една страна, смъртните присъди са част от неговите
аргументи в пазарлъка със Запада, от друга – потушаване на
скръбта, която изпитват роднините на заразените със СПИН деца. Но
българите съвсем не случайно бяха избрани. Още преди 20 години ни
наричаха белите робини и роби на Кадафи. Ние бяхме приели или
веднъж приели – след това принудени, да работим за няколко пъти
по-ниски заплати от всички други чуждестранни специалисти. С нас
“външните ни търговци” се разпореждаха като с концлагеристи. Знам
случаи за принуждаване към проституция, като “хонорарите”
прибираха същите, които прибираха и честно заработените ни
заплати.
Как стана така, че
най-големите ни длъжници днес са именно режимите на Садам Хюсеин и
Моамар Кадафи? Стана лесно: те бяха най-добрите приятели на Тодор
Живков. А ние бяхме техните роби.
И присъдите за нашите пет медицински
сестри са присъди над бели робини.
- - - - - -
* М. В. е реално съществуващо лице, но
няма причини да не удовлетворим молбата за конфиденциалност -
те са си тук и действат по същия начин |
